Лабиринтът е нечие вкаменено колебание ~ Георги ГОСПОДИНОВ
Има ли метод да живеем с тъгата, да я превърнем в прегръдка, която стопля и събира всички човешки истории в лъкатушещия лабиринт на живота ~ с думите на Георги Господинов и неговата " Физика на тъгата " покорила международните литературни подиуми.
" Сбогуване.
Нова квартира.
Нови сбогувания.
Студентски премествания.
Преместване след развода.
Местене в други страни.
Връщане.
Нова квартира.
Целият живот може да бъде разказан като азбучник на преместванията. "
" За благополучие нещата, които ме занимават, нямат тегло. Миналото, тъгата и литературата - единствено тези три безтегловни кита ме интересуват. "
" Лабиринтът е нечие вкаменено съмнение. Най-потискащото в лабиринта е това, че непрестанно си в обстановка на избор. Не неналичието на излаз, а обилието от " изходи " обърква. "
" Бог е насекомо, което ни гледа. Само дребното може да бъде на всички места. "
" Незначителното и дребното - там се таи животът, там гнезди той. "
" Дадох си сметка, за пръв път с тази изясненост (яснотата на януарския въздух), че това, което остава не са изключителните моменти, не са събитията, а таман нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, с изключение на живота, в цялата му цялост. "
" Ако човек постави известни старания да наподобява естествен, ще си спести много време, през което умерено да бъде подобен, какъвто желае да е. "
" Старостта е привикване. "
" Някога можех да бъда във всичко, да бъда всичко. Сега, в бездарието на зрелите си години желаех да събера всичко при себе си, като дребна отплата за това, което изгубих. "
" Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009...Разприятелявам се... С времето приятелите изчезват по друг метод. Някои ненадейно, все едно в никакъв случай не ги е имало. Други последователно, с стеснение, извинително... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобяд. В началото трае близо час, след това по-малко. Но в никакъв случай не изчезва. "
" Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако инцидентно срещнете оживяло човешко създание, отваряте необятно горните си крака и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си по този начин колкото може повече. На човешкото създание това ще му донесе огромно утешение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е ужасно, не се умира от това. "
" Развивам особена памет за тези места без памет, хотелите. Идеалната хотелска стая е на първо място заличаване на паметта. Леглото да не помни предходното тяло, да се постеле нов чаршаф, да се изпъне, банята да се почисти до искра. Всяка диря от предходно човешко наличие - косъм на чаршафа, неясно леке от червило по възглавницата, е неуспех. Асептична е единствено забравата. "
" Дори да не си се родил във Версай, Атина, Рим или Париж, възвишеното въпреки всичко ще откри облик да ти се яви. Ако не си чел Псевдо-Лонгин, не си чувал за Кант или... в случай че обитаваш безконечните необразовани поля на анонимни села и градове, на пусти дни и нощи, то отново ще ти се открие, на личния ти език. Като пушек от комина в зимна заран, като парче тъмносиньо небе, като облак, който ти спомня нещо от различен свят, като биволско лайно. Възвишеното е на всички места. "
" Приличах на човек, който желае да изостави личната си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечно и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, тъй че те в никакъв случай да не намерят противоположния път. Знаеш ли какъв брой е мъчно да се отървеш от котки? Те имат необикновено възприятие за дом, особена памет. "
" Кой знае за какво, си представяхме, че всички извънземни които излязат привечер по хладно на небесните си чардаци, най-обичат да си пуснат на грамофона българската национална ария за един заплашителен бунтовник. (Малките нации обичат да са страшни.) "
" Пролетта е полудяла, бръмчат пчели, из въздуха се носят миризми без имена, като че ли светът преди малко е основан, без минало, без бъдеще, свят в цялата му непорочност отпреди летоброенето. "
" Събудих се в тъмното на нормалния си дом. Беше най-щастливият ми сън. Един ден с хора, които не убих, които не ме убиха, даже не ме видяха. Нищо неприятно не се случи сред мен и тях. Предполагам, че хората не сънуват такива неща. В техните сънища те се лутат из тъмни лабиринти и се бият с минотаври. "
" Занимавал ли се е някой с квантова физика на литературата? Ако и там отсъствието на наблюдаващ допуска всевъзможни комбинации, то какъв ли карнавал се вихри с обикновените частици на романа? Какво ли се случва сред кориците му, когато никой не го чете? Ето въпроси, над които се коства да се мисли. "
От „ Физика на тъгата ", Георги Господинов
Снимка на писателя ~ www.newyorker.com, ALBERTO CRISTOFARI/A3/CONTRASTO/REDUX
