Мъртви души: Почти милион души разлика в списъците на ЦИК и НСИ, но всъщност така ли е?
Има ли " мъртви души ", които възкръсват по време на избори в България? Мнозина са твърдо уверени в това. И следващият сигнал за голяма операция в това отношение пристигна на електронната ни поща в следната форма:
" Официална информация за " духове ", или разликата сред данните за гласоподавателите в България сред Национален статистически институт и ЦИК.
Загледахме у дома формалната информация, предоставена от уеб страниците на ЦИК и Национален статистически институт по отношение на броя на гласоподавателите съгласно двете институции. Прилагаме няколко фотоси от формалните страници, както и няколко таблици със собственоръчно направени сметки.
Едната таблица отразява популацията на България към декември 2019 година съгласно Национален статистически институт (това е най-актуалната публична информация). От общия брой население извадихме групите, които са до 17 години (вкл.) и получихме цифрата 5 761 438 души, които имат право да гласоподават.
Другата таблица съставлява извадка от данните на ЦИК по отношение на " Брой гласоподаватели в предварителните описи за гласоподаване в изборите за народни представители на 4 април 2021г. " - като това са тези, които са регистрирани в България по области. Бройката е 6 732 316.
![Волен Сидеров: Искаме унищожаване на мъртвите души и цялостен одит на Информационно обслужване (ВИДЕО)]( "Волен Сидеров: Искаме унищожаване на мъртвите души и цялостен одит на Информационно обслужване (ВИДЕО)")
Волен Сидеров: Искаме унищожаване на мъртвите души и цялостен одит на Информационно обслужване (ВИДЕО)
Премахване на мъртвите души и цялостен одит на Информационно обслужване. Това изиска водачът на " Атака " Волен Сидеров по време на консулта...
Направихме една приблизителна сметка като сравнихме броя на гласоподавателите, декларирани от ЦИК (6 732 316) с тези от Национален статистически институт (5 761 438). Та разликата е близо милион в изгода на ЦИК! 15% % разлика. На кого да имаме вяра? ", пита нашата читателка Светлана Трухчиева.
За да даде отговор на поставения от нея въпрос, направи поредност калкулации на база формалните данни от Национален статистически институт. Съпоставени с данните на ЦИК стигаме до съвсем идентични заключения, до каквито е достигнала госпожа Трухчиева. Разлика има, и тя е основна – към милион души в интерес на изборните описи на ЦИК.
За отговорим на въпроса " за какво " математиката ни довежда дотук, проверихме и механизмите, по които работят двете институции, предоставящи публични данни.
Кой какво брои?
Националният статистически институт (НСИ) брои българските и непознатите жители, КОИТО ПОСТОЯННО ЖИВЕЯТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА. Неговите данни са настоящи към края на миналата година. Изчисляването на броя население и систематизиране му по административно-териториални единици се прави по НАСТОЯЩ адрес. При преброяванията на популацията се употребява дефиницията за всекидневно пребиваващо население в сходство с условията на Регламент (ЕО) № 763 - или това са всички български и непознати жители, които към датата на преброяването се намират на територията на страната и не са отсъствали повече от една година .
![Местни избори 2019: Какво тук значат някакви си 100 000 гласоподаватели?]( "Местни избори 2019: Какво тук значат някакви си 100 000 гласоподаватели?")
Местни избори 2019: Какво тук значат някакви си 100 000 гласоподаватели?
В търсене на към 100 000 гласоподаватели, които изчезнаха от протоколите на Общинската изборна комисия в София, протоколи с данни...
Централната изборна комисия (ЦИК) брои ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ С ИЗБИРАТЕЛНИ ПРАВА, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТЕ съдебна експертиза НАМИРАТ ПОНАСТОЯЩЕМ В СТРАНАТА ИЛИ ПРЕБИВАВАТ В ЧУЖБИНА. Тя получава от общинските администрации настоящи данни към 40 дни преди изборите. Избирателните описи се сформират по ПОСТОЯНЕН адрес. В изборните описи се вписват всички български жители, които дават отговор на изискванията по член 42, алинея 1 от Конституцията (тоест, жителите, навършили 18 години, като се изключи поставените под забраняване и изтърпяващите наказване отнемане от независимост, имат право да избират държавни и локални органи и да вземат участие в допитвания до народа).
За изборите ЦИК употребява данните от Групово дело ГРАО, където са вписани събитията раждане, брак и гибел. Избирателните описи се сформират по непрекъснат адрес. От тях се заличават имената на жителите, които до изборния ден са изгубили правото си да избират или са умряли, както и имената на лицата, лишени от независимост и сложени под забраняване.
Тоест, по последни настоящи данни - отпреди към 40 дни, българите с изборни права, без значение къде се намират на планетата, са 6 732 316. Общо хората, които са регистрирани по непрекъснат адрес в България, без значение дали са българи или чужденци към края на 2019-та година, са 6 951 482.
Накратко казано, не би могло да се направи емпирично и правилно проучване на числата, които дават ЦИК и Национален статистически институт и на база съпоставяне да се стигне до аргументиран извод, защото механизмите, по които двете институции вършат преброяването, са несъпоставими.
Разликата в данните за броя на популацията на 18 и повече навършени години, предоставяни от Групово дело ГРАО и Национален статистически институт, се дължи на другите правила и обсег, прилагани от двете институции - надлежно регистрационен и преброителен.
" Официална информация за " духове ", или разликата сред данните за гласоподавателите в България сред Национален статистически институт и ЦИК.
Загледахме у дома формалната информация, предоставена от уеб страниците на ЦИК и Национален статистически институт по отношение на броя на гласоподавателите съгласно двете институции. Прилагаме няколко фотоси от формалните страници, както и няколко таблици със собственоръчно направени сметки.
Едната таблица отразява популацията на България към декември 2019 година съгласно Национален статистически институт (това е най-актуалната публична информация). От общия брой население извадихме групите, които са до 17 години (вкл.) и получихме цифрата 5 761 438 души, които имат право да гласоподават.
Другата таблица съставлява извадка от данните на ЦИК по отношение на " Брой гласоподаватели в предварителните описи за гласоподаване в изборите за народни представители на 4 април 2021г. " - като това са тези, които са регистрирани в България по области. Бройката е 6 732 316.
Премахване на мъртвите души и цялостен одит на Информационно обслужване. Това изиска водачът на " Атака " Волен Сидеров по време на консулта...
Направихме една приблизителна сметка като сравнихме броя на гласоподавателите, декларирани от ЦИК (6 732 316) с тези от Национален статистически институт (5 761 438). Та разликата е близо милион в изгода на ЦИК! 15% % разлика. На кого да имаме вяра? ", пита нашата читателка Светлана Трухчиева.
За да даде отговор на поставения от нея въпрос, направи поредност калкулации на база формалните данни от Национален статистически институт. Съпоставени с данните на ЦИК стигаме до съвсем идентични заключения, до каквито е достигнала госпожа Трухчиева. Разлика има, и тя е основна – към милион души в интерес на изборните описи на ЦИК.
За отговорим на въпроса " за какво " математиката ни довежда дотук, проверихме и механизмите, по които работят двете институции, предоставящи публични данни.
Кой какво брои?
Националният статистически институт (НСИ) брои българските и непознатите жители, КОИТО ПОСТОЯННО ЖИВЕЯТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА. Неговите данни са настоящи към края на миналата година. Изчисляването на броя население и систематизиране му по административно-териториални единици се прави по НАСТОЯЩ адрес. При преброяванията на популацията се употребява дефиницията за всекидневно пребиваващо население в сходство с условията на Регламент (ЕО) № 763 - или това са всички български и непознати жители, които към датата на преброяването се намират на територията на страната и не са отсъствали повече от една година .
В търсене на към 100 000 гласоподаватели, които изчезнаха от протоколите на Общинската изборна комисия в София, протоколи с данни...
Централната изборна комисия (ЦИК) брои ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ С ИЗБИРАТЕЛНИ ПРАВА, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТЕ съдебна експертиза НАМИРАТ ПОНАСТОЯЩЕМ В СТРАНАТА ИЛИ ПРЕБИВАВАТ В ЧУЖБИНА. Тя получава от общинските администрации настоящи данни към 40 дни преди изборите. Избирателните описи се сформират по ПОСТОЯНЕН адрес. В изборните описи се вписват всички български жители, които дават отговор на изискванията по член 42, алинея 1 от Конституцията (тоест, жителите, навършили 18 години, като се изключи поставените под забраняване и изтърпяващите наказване отнемане от независимост, имат право да избират държавни и локални органи и да вземат участие в допитвания до народа).
За изборите ЦИК употребява данните от Групово дело ГРАО, където са вписани събитията раждане, брак и гибел. Избирателните описи се сформират по непрекъснат адрес. От тях се заличават имената на жителите, които до изборния ден са изгубили правото си да избират или са умряли, както и имената на лицата, лишени от независимост и сложени под забраняване.
Тоест, по последни настоящи данни - отпреди към 40 дни, българите с изборни права, без значение къде се намират на планетата, са 6 732 316. Общо хората, които са регистрирани по непрекъснат адрес в България, без значение дали са българи или чужденци към края на 2019-та година, са 6 951 482.
Накратко казано, не би могло да се направи емпирично и правилно проучване на числата, които дават ЦИК и Национален статистически институт и на база съпоставяне да се стигне до аргументиран извод, защото механизмите, по които двете институции вършат преброяването, са несъпоставими.
Разликата в данните за броя на популацията на 18 и повече навършени години, предоставяни от Групово дело ГРАО и Национален статистически институт, се дължи на другите правила и обсег, прилагани от двете институции - надлежно регистрационен и преброителен.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ