Ковид-19: Бустерните дози изтощават имунната ни система?
Има ли въобще смисъл от бустерни дози от имунизациите против Ковид-19? И по какъв начин се отразяват бустерните имунизации на имунната ни система?
Тук обобщаваме известните досега обстоятелства.
Четвърта доза от и РНК-ваксините против Ковид-19 наподобява не покачва отбраната от Омикрон спрямо третата доза. Това демонстрира проучване от Израел с 270 доброволци. Макар да става дума за междинни, а не дефинитивни резултати, те наподобява удостоверяват подозренията, изразени и от Европейската организация по медикаментите ЕМА. Според специалиста Марко Кавалери от ЕМА няма данни, които да удостоверяват сериозен резултат от четвърта доза ваксина. А в края на декември генералният шеф на СЗО Тедрос Гебрейесус даже съобщи, че всеобщите бустерни имунизации по-скоро ще удължат пандемията, написа.
Експертът Марко Кавалери счита също така, че прекомерно честите бустерни имунизации биха могли да се отразят негативно на имунната реакция против Ковид-19, защото има заплаха да я отслабят. Това мнение обаче е оспорвано. Няма сигурни научни доказателства, че честите бустерни имунизации водят да изтощение на имунната система. Подобно нещо в никакъв случай не е било изследвано.
Факти и догатки
Тезата на Кавалери вероятно се базира на опасението, че повтарящите се контакти с антигени, каквито се съдържат във имунизациите, биха могли да нарушат функционалностите на Т-клетките, допуска Сара Форчън, професорка от Харвард. Това би довело до липса на имунна реакция против патогените. При Ковид-19 сходно нещо би било нежелателно, защото Т-клетките играят основна роля в съпротивата против ковид, когато той към този момент е проникнал в организма. В същото време обаче проф. Форчън счита, че опасенията на Кавалери, въпреки и основателни, би следвало да се възприемат като въпрос, на който още не е даден финален отговор.
Същото показва и немският имунолог проф. Райнхард Обст. „ Изтощаването на Т-клетките като реакция от имунизации е било следено при пациенти с рак или СПИН, само че в никакъв случай не е било изследвано след многократни имунизации против Ковид-19 “, споделя той. Въпреки това опасенията на Кавалери не са лишени от съображение, счита немският академик и прибавя: „ Ако някой ме попита дали самият аз бих се ваксинирал на четири месеца или пък на два месеца - общо четири пъти един след различен, бих му споделил: По-добре бъди по-предпазлив, на твое място бих направил пауза “, споделя проф. Обст.
Тази графика демонстрира по какъв начин действа имунната ни система
Холдън Мекър, професор по имунология от университета в Станфорд, написа до Дъждовни води, че не е срещал никакви научни доказателства в поддръжка на тезата, че многократните имунизации биха могли да изтощят имунната система. Но загатва данни от Англия, които демонстрират, че е по-ефективно втората доза ваксина да се постави 6 месеца след първата. Други проучвания също показвали, че имунната система се нуждае от време, с цел да сътвори „ памет “ за срещата си с инфекцията. Затова подсилващите имунизации очевидно не носят огромна изгода, когато са доста наоколо една след друга.
Пол Офит, шеф на Vaccine Education Center в детската болница във Филаделфия и член на консултативната комисия на Американската организация за медикаментите FDA, също има запаси по отношение на честите бустерни дози, само че те не са свързани с възможния риск за Т-клетъчния имунитет. Офит има кардинални възражения против тактика, която залага на това да се предотвратяват релативно леки болести. Според него е напълно в реда на нещата да се чака имунизациите да осуетяват тежките форми на Ковид, което те по този начин или другояче могат.
„ Искаме да не попадаме в болница, в интензивното поделение или - не дай Боже - в моргата. И имунизациите демонстрираха точно този резултат. Но след това започнахме да приказваме за "пробиви " във имунизационната отбрана, което беше неточност на връзката. Така поставихме към имунизацията против Ковид-19 условия, каквито не бихме предявили към нито една друга сходна ваксина “, споделя Офит.
Според него е по-важно да се организират първите и вторите имунизации, вместо да се вършат опреснителни имунизации. От негова позиция това е чисто разхищаване на ваксина. „ Целият свят се нуждае от ваксина, а ние ще успеем да сложим този вирус под надзор едвам тогава, когато в целия свят имаме население със основана имунна отбрана “, споделя специалистът.
"Не разбирам каква е тази тактика "
От американската организация CDC настояват, че две дози ваксина са в множеството случаи задоволителни, с цел да предотвратят тежките форми на Ковид-19 при болшинството от хората, само че че бустерните дози могат да допринесат за отбраната на хората от рисковите групи против тежко заболяване и зараза с нови разновидности като Омикрон.
Пол Офит също счита, че при хората от рискови групи несъмнено има смисъл от бустерните дози, само че че няма задоволително учредения те да се слагат на всички. „ Хора, които лежат в лечебните заведения, хора, които имат безчет разнообразни болести, които са възрастни или с потисната имунна система, би трябвало да получат бустерна доза. Подкрепям го изцяло, само че не разбирам каква е тази тактика, която е възприета - да се работи и против леки болести измежду здрави и младежи “, споделя Офит.
Тук обобщаваме известните досега обстоятелства.
Четвърта доза от и РНК-ваксините против Ковид-19 наподобява не покачва отбраната от Омикрон спрямо третата доза. Това демонстрира проучване от Израел с 270 доброволци. Макар да става дума за междинни, а не дефинитивни резултати, те наподобява удостоверяват подозренията, изразени и от Европейската организация по медикаментите ЕМА. Според специалиста Марко Кавалери от ЕМА няма данни, които да удостоверяват сериозен резултат от четвърта доза ваксина. А в края на декември генералният шеф на СЗО Тедрос Гебрейесус даже съобщи, че всеобщите бустерни имунизации по-скоро ще удължат пандемията, написа.
Експертът Марко Кавалери счита също така, че прекомерно честите бустерни имунизации биха могли да се отразят негативно на имунната реакция против Ковид-19, защото има заплаха да я отслабят. Това мнение обаче е оспорвано. Няма сигурни научни доказателства, че честите бустерни имунизации водят да изтощение на имунната система. Подобно нещо в никакъв случай не е било изследвано.
Факти и догатки
Тезата на Кавалери вероятно се базира на опасението, че повтарящите се контакти с антигени, каквито се съдържат във имунизациите, биха могли да нарушат функционалностите на Т-клетките, допуска Сара Форчън, професорка от Харвард. Това би довело до липса на имунна реакция против патогените. При Ковид-19 сходно нещо би било нежелателно, защото Т-клетките играят основна роля в съпротивата против ковид, когато той към този момент е проникнал в организма. В същото време обаче проф. Форчън счита, че опасенията на Кавалери, въпреки и основателни, би следвало да се възприемат като въпрос, на който още не е даден финален отговор.
Същото показва и немският имунолог проф. Райнхард Обст. „ Изтощаването на Т-клетките като реакция от имунизации е било следено при пациенти с рак или СПИН, само че в никакъв случай не е било изследвано след многократни имунизации против Ковид-19 “, споделя той. Въпреки това опасенията на Кавалери не са лишени от съображение, счита немският академик и прибавя: „ Ако някой ме попита дали самият аз бих се ваксинирал на четири месеца или пък на два месеца - общо четири пъти един след различен, бих му споделил: По-добре бъди по-предпазлив, на твое място бих направил пауза “, споделя проф. Обст.
Тази графика демонстрира по какъв начин действа имунната ни система
Холдън Мекър, професор по имунология от университета в Станфорд, написа до Дъждовни води, че не е срещал никакви научни доказателства в поддръжка на тезата, че многократните имунизации биха могли да изтощят имунната система. Но загатва данни от Англия, които демонстрират, че е по-ефективно втората доза ваксина да се постави 6 месеца след първата. Други проучвания също показвали, че имунната система се нуждае от време, с цел да сътвори „ памет “ за срещата си с инфекцията. Затова подсилващите имунизации очевидно не носят огромна изгода, когато са доста наоколо една след друга.
Пол Офит, шеф на Vaccine Education Center в детската болница във Филаделфия и член на консултативната комисия на Американската организация за медикаментите FDA, също има запаси по отношение на честите бустерни дози, само че те не са свързани с възможния риск за Т-клетъчния имунитет. Офит има кардинални възражения против тактика, която залага на това да се предотвратяват релативно леки болести. Според него е напълно в реда на нещата да се чака имунизациите да осуетяват тежките форми на Ковид, което те по този начин или другояче могат.
„ Искаме да не попадаме в болница, в интензивното поделение или - не дай Боже - в моргата. И имунизациите демонстрираха точно този резултат. Но след това започнахме да приказваме за "пробиви " във имунизационната отбрана, което беше неточност на връзката. Така поставихме към имунизацията против Ковид-19 условия, каквито не бихме предявили към нито една друга сходна ваксина “, споделя Офит.
Според него е по-важно да се организират първите и вторите имунизации, вместо да се вършат опреснителни имунизации. От негова позиция това е чисто разхищаване на ваксина. „ Целият свят се нуждае от ваксина, а ние ще успеем да сложим този вирус под надзор едвам тогава, когато в целия свят имаме население със основана имунна отбрана “, споделя специалистът.
"Не разбирам каква е тази тактика "
От американската организация CDC настояват, че две дози ваксина са в множеството случаи задоволителни, с цел да предотвратят тежките форми на Ковид-19 при болшинството от хората, само че че бустерните дози могат да допринесат за отбраната на хората от рисковите групи против тежко заболяване и зараза с нови разновидности като Омикрон.
Пол Офит също счита, че при хората от рискови групи несъмнено има смисъл от бустерните дози, само че че няма задоволително учредения те да се слагат на всички. „ Хора, които лежат в лечебните заведения, хора, които имат безчет разнообразни болести, които са възрастни или с потисната имунна система, би трябвало да получат бустерна доза. Подкрепям го изцяло, само че не разбирам каква е тази тактика, която е възприета - да се работи и против леки болести измежду здрави и младежи “, споделя Офит.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ