Как да разберем кога сме готови психически да осиновим дете?
Има ли въобще подготовка за това, подготвени ли сме същински в миналото за тази стъпка?
Отговорът би трябвало да е позитивен, тъй като това е голяма стъпка в живота.
Някои хора просто не желаят да стават родители. Имат други цели, други цели и напълно други източници на благополучие и възприятие за цялост и благополучен живот. И в това няма нищо неприятно. Такива хора нормално или стават изненадващо положителни родители, или са много нехайни и неприятни родители. Само че в никакъв случай няма да схванат от кой вид са, тъй като те просто не желаят да имат потомство.
Други двойки обаче се борят със зъби и нокти да станат родители. Това е тяхна съществена задача и най-съкровено предпочитание. Най-често заради здравословен проблем пътят към тази фантазия е пресечен. За всяка двойка този миг на житейски драматизъм се претърпява по друг метод. Някои се затварят в себе си и се отхвърлят да мечтаят и да чакат нещо хубаво. Възможно е даже да се отдалечат един от различен и да се разделят след време. Други стартират да работят.
За тях единственият метод да станат родители е да осиновят дете.
Само че би трябвало да е кристално ясно, че връщане обратно няма от това решение. Не може да върнете детето като дефектна стока назад в магазина. Нужно е да сте го приели с всичките му особености и потребности.
Най-важното е да сме изчистили съзнанието си от всяко съмнение, да сме освободили сърцето си от всяко отчаяние и предходни болки. Няма по какъв начин да приемем непознато дете като свое в сърцето си, в случай че изцяло не сме „ разчистили място “ за него в себе си. това значи да сме пуснали фантазията за свое дете, да сме приели ориста си – без яд, без самообвинения или обвинявания към ориста, без мъка.
Ако не успеем да се оправим с тези усеща, осиновеното дете постоянно остава осиновено.
Ако сме задоволително зрели, с цел да се оправим с тях, осиновеното дете става свое. Историята познава редица случаи, когато родителите си раждат и лично дете, откакто са осиновили. Някои настояват, че това се дължи на вътрешното утешение. „ Спри да мислиш за това и то ще стане! “ Може и по този начин да е. Независимо каква е повода, в случай че сме съумели да освободим съзнанието и сърцето си за „ непознатото “ дете, даже когато имаме свое, няма да има разлика сред двете в душата ни. И това е допустимо най-щастливата развръзка на събитията. Двойките, които осиновяват, би трябвало да са духовно извисени, да умеят да подценен егото си изцяло, да съумеят да се извисят над всички подозрения и самообвинения, с цел да одобряват дете, родено от различен, като свое. И би трябвало да знаете, че такова дете има потребност от мощна и безрезервна любов, от безкористна грижа, от чисто и откровено внимание. Вие му давате късмет за нов живот, само че и то на вас също. Срещата посред ви е съдбовна и безспорно е благословия от ориста.
Цветелина Велчева
