Има истини, които градят стълбовете на житейската философия. Някои хора

Има истини, които градят стълбовете на житейската философия. Някои хора се лутат сред съмнения, други следват инстинктите си. Рецепта за благополучие няма, само че има неоспорими истини, които, въпреки и горчиви, умните хора ги одобряват и не престават напред.

Бракът не избавя.

Никой не може да ви избави от личния ви пъкъл. Ако разчитате да се задомите, с цел да намерите себе си, доста неверно подхождате. Първо би трябвало да намерите себе си, а по-късно да градите брачни връзки и да поставите основите на устойчиво семейство.

Ако някой не ви обича, пуснете го.

Не превръщайте любовта си в фикс идея. Нито в центъра на света. Да, и без тази обич животът ви има смисъл. Не идеализирайте и не драматизирайте ненужно. Приемете нещата такива, каквито са. Наистина ли смятате, че любовта на живота ви би ви напуснала?

Хората не се трансформират, те единствено поставят или смъкват своите маски.

Не разчитайте, че когато един път някой ви излъже и се извини, повече няма да се повтори. Хората не се трансформират. Това не е заложено в природата. Те просто се нагаждат към обстановката, прикриват се, трансформират се, приспособяват се – с други думи, поставят или смъкват маските си. В същността си остават същите.

Децата не всеки път са благополучие.

Много хора ще ви кажат, че не знаят по какъв начин са живели, преди да се появят децата им. И това евентуално фактически е тяхната истина. Но това не е истината за всеки. Ако сте наясно, че децата не са единствено килим от рози, само че също безсънни нощи, страхове, компликации, липса на свободно време, съвсем никакъв персонален живот, значи сте подготвени.

Няма идеални фамилии.

Дори да ви се коства по този начин, повярвайте - няма идеални фамилии. Във всяко семейство има и сълзи, разногласия, обиди, разочарования, болки. Запомнете това идващия път, когато се подлъжете в обществените мрежи по някоя идилична фотография. И не се сравнявайте с другите.

Истински другари няма.

Или в случай че има, са необичайност. Можете ли да се закълнете, че имате в живота си човек, който да пренебрегне себе си изцяло поради вас? Който е подготвен да жертва своето благополучие в името на вашето? Който най-малко малко да не злорадства, че нещастието е сполетяло вас, а не него? Ако имате подобен човек в живота си, пазете го като драгоценност. Ако ли не, не го преживявайте тежко. „ О, другари мои! На света няма другари! “ – е споделил от дълго време Аристотел.

Приятелите се познават в щастието, а не в нещастието.

Много е елементарно да намерите рамо, на което да поплачете, когато сте нещастни. Много хора ще ви подадат ръка – изключително в случай че става дума просто да ви изслушат. Пробвайте с триумфите и щастието си. Колко хора са същински съпричастни на вашите триумфи и от сърце се радват на вашето благополучие? Без злоба, без задни мисли и с открита душа?

Обичайте себе си и си простете.

За да бъдат щастливи хората към вас и с цел да се чувствате в естетика с околните си, би трябвало да обичате себе си. Не по себелюбив метод, а рационално, осъзнато и съзидателно. Обичайте себе си и се учете да си простите. Само по този начин ще можете да продължите напред. Животът може да бъде прелестен. Освободете се от страховете и предразсъдъците си и му се наслаждавайте тук и в този момент. Отпуснете я тази своя душа!

Цветелина Велчева ©