9000 вдигнаха Наздравица с Хосе Карерас
Има хора, досегът до които е като полет в различен свят. Свят на музика, изпълваща душата с хубост и великолепие. На гений, даден от Бога, идеален в своята брилянтна непорочност и натурален финес.
Хосе Карерас ни го подсети в съботната вечер, когато столичната Арена „ Армеец “ се трансформира в храм на един от най-великите оперни гласове на всички времена.
Близо 9000 души изпълниха залата, с цел да си кажат „ довиждане “ с именития испански тенор. Концертът на Карерас бе единственият на Балканите в границите на прощалното му международно турне, проведено от Арт Бг., а фактът, че избра точно София надалеч не е инцидентен.
Връзката на великия тенор с България датира от десетилетия, маркирани от другарствата с Николай Гяуров и Гена Димитрова. Първото му качване на родна сцена е през 1980 година, когато е поканен на петдесетия празник на Гяуров. Оттогава насетне, за тези 39 години, се е прибирал постоянно на драго сърце, тъй като - както самичък описа пред „ Монитор “ при кацането си у нас - Българската аудитория постоянно ми е показвала какъв брой е блага и какъв брой ме поддържа.
А тя го показва още веднъж броени дни по-късно, до момента в който аплодираше с хъс и отвращение да го пусне всяка негова песен. Той пък й благодари, като освен утоли глада на меломаните с божествения си глас, само че й остави и правоприемник – българският тенор и негов възпитаник Росен Ненчев. И младото българско сопрано Илина Михайлова, която блесна с арии на Лехар и Гуно.
На сцената дружно с него бе и племенникът му и възпитаник на Херберт декор Караян – диригентът Давид Хименес, под чиято палка оркестърът на Софийската опера и балет виртуозно редуваше арии на Верди и Пучини с други шедьоври на международната класика и италиански канцонети.
Над 2 часа продължи прощалният концерт на Карерас. Време, в което публиката имаше опция да се наслаждения на съвсем дузина негови солови осъществявания, измежду които обичаната на испанския тенор италианска ария „ Chitarra romana “, както и на дуети с Ненчев и Михайлова. На българския си възпитаник Карерас даде опцията да блесне със соло на „ O sole mio “ и брилянтно осъществяване на „ Funiculi, Funicula “ в акомпанимент на детски хор, чиито реализатори са били подбрани персонално от родния тенор.
Но в случай че с тях Ненчев изправи на крайници публиката, то сърцето й сграбчи със идващото си осъществяване - „ Моя страна, моя България “, приключена с признанието „ Обичам ви “. Самият Карерас се сбогува с българските си фенове с оня безподобен жанр и финес, трансформирал се в негова запазена марка.
Неговият финален реверанс към родните меломани бе „ Наздравицата “ от „ Травииата “, изпълнена дружно с двете български очаквания на операта. Но те – меломаните, излязоха от залата с вярата, че поклонът въпреки всичко няма да е финален за България и ще имат още веднъж опция да видят великия тенор на родна сцена.
Източник: Monitor
Снимка: БТА
Хосе Карерас ни го подсети в съботната вечер, когато столичната Арена „ Армеец “ се трансформира в храм на един от най-великите оперни гласове на всички времена.
Близо 9000 души изпълниха залата, с цел да си кажат „ довиждане “ с именития испански тенор. Концертът на Карерас бе единственият на Балканите в границите на прощалното му международно турне, проведено от Арт Бг., а фактът, че избра точно София надалеч не е инцидентен.
Връзката на великия тенор с България датира от десетилетия, маркирани от другарствата с Николай Гяуров и Гена Димитрова. Първото му качване на родна сцена е през 1980 година, когато е поканен на петдесетия празник на Гяуров. Оттогава насетне, за тези 39 години, се е прибирал постоянно на драго сърце, тъй като - както самичък описа пред „ Монитор “ при кацането си у нас - Българската аудитория постоянно ми е показвала какъв брой е блага и какъв брой ме поддържа.
А тя го показва още веднъж броени дни по-късно, до момента в който аплодираше с хъс и отвращение да го пусне всяка негова песен. Той пък й благодари, като освен утоли глада на меломаните с божествения си глас, само че й остави и правоприемник – българският тенор и негов възпитаник Росен Ненчев. И младото българско сопрано Илина Михайлова, която блесна с арии на Лехар и Гуно.
На сцената дружно с него бе и племенникът му и възпитаник на Херберт декор Караян – диригентът Давид Хименес, под чиято палка оркестърът на Софийската опера и балет виртуозно редуваше арии на Верди и Пучини с други шедьоври на международната класика и италиански канцонети.
Над 2 часа продължи прощалният концерт на Карерас. Време, в което публиката имаше опция да се наслаждения на съвсем дузина негови солови осъществявания, измежду които обичаната на испанския тенор италианска ария „ Chitarra romana “, както и на дуети с Ненчев и Михайлова. На българския си възпитаник Карерас даде опцията да блесне със соло на „ O sole mio “ и брилянтно осъществяване на „ Funiculi, Funicula “ в акомпанимент на детски хор, чиито реализатори са били подбрани персонално от родния тенор.
Но в случай че с тях Ненчев изправи на крайници публиката, то сърцето й сграбчи със идващото си осъществяване - „ Моя страна, моя България “, приключена с признанието „ Обичам ви “. Самият Карерас се сбогува с българските си фенове с оня безподобен жанр и финес, трансформирал се в негова запазена марка.
Неговият финален реверанс към родните меломани бе „ Наздравицата “ от „ Травииата “, изпълнена дружно с двете български очаквания на операта. Но те – меломаните, излязоха от залата с вярата, че поклонът въпреки всичко няма да е финален за България и ще имат още веднъж опция да видят великия тенор на родна сцена.
Източник: Monitor
Снимка: БТА
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ