Има едно предаване в българския телевизионен свят, където се случва

Има едно предаване в българския ефирен свят, където се случва нещо извънредно, шокиращо, от дълго време забравено. Реват в кадър едни известни хора, доста от които са станали знак на неустрашимост, реват мачовците, без да се стесняват, вперили очите си в един екран, откъдето им приказват техни близки и другари. Един от тях съм и аз. Предаването е „ Търси се… “ по БТВ, водено от Меги и Нели. Толкова бях сюрпризиран от личното си държание, че взех да се взирам по-често в гостите на „ Търси се… “, дали няма и други като мен. Охо-о-о, че то си било като клуб на ревльовците. Леко просълзени или облети от сълзи без притеснение. Този рев не е от тъга, не е трагичен. Ревльовците са щастливи, умилени, почтени като дребни бебета. Защото те чуват от своите близки и другари нещо, което от дълго време или в никакъв случай не са чували. Те като че ли за пръв път се усещат обичани и обичащи. Оценени и ценящи. Затова са и щастливи.

Ако не вярвате, ето ви имената на някои от гостите на Меги и Нели, които персонално съм гледал да плачат умилени. Многоликият артист Любо Нейков, нематериалната Стоянка Мутафова, борбеният Влади Въргала, бохемът Август Попов, властният треньор Димитър Димитров-Херо, желязната Станка Златева, индиферентният Антон Хекимян, постоянно засменият Вальо Михов… Слави Трифонов не плака. И това е доста показателно. Не тъй като Слави е най-големият мачо. Просто той към момента не е изживял тези житейски премеждия, които пораждат покъртителни страсти. Ако мислите, че имам поради обстоятелството, че той още не е имал основано от него семейство, не се лъжете доста. Неговата душа към момента е необременена. Предполагам, че по същите аргументи и един Криско евентуално не би плакал. Най-много да го развълнува някоя обичана учителка. Може и да греша, знае ли някой какво се крие в човешката душа. Както сподели неотдавна Руслан Мъйнов в края на своето присъединяване, добре е че има такова предаване, в което хората да създадат разбор на възприятията си един към различен, да си кажат неща, които в забързания живот не са си казвали. Ако продължа в себеразкриването, ще си призная, че в най-тежките си мигове ми се желае да видя майка си и татко си най-малко за още няколко минути живи, с цел да им кажа най-важното, което съм пропуснал през целия си живот. Е, в „ Търси се … “ гостите на двете надарени девойки и техните близки имат този необичаен късмет.

Меги и Нели са най-хубавите в този род, който са си избрали преди 11 години. Затова са и най-крадените. В лишената в последно време от всевъзможни угризения наша специалност без никакви терзания се крадат похвати, хрумвания, хрумвания, тематики. Почти всичко, които са измислили Нели и Меги, се появява по един или различен метод и на други места. Но те индиферентно не престават да са най-хубавите. Защото отиват оттатък похватите и хрумванията.

Има, несъмнено, и други отлични излъчвания, в които се показват забавни персони. По персонални желания бих загатнал „ Нощни птици “ на Искра Ангелова по Българска национална телевизия, „ Опорни хора “ на Ганиела Ангелова от „ България он еър “. Разликата е, че при Искра се разкрива най-вече духовната, а при Ганиела най-вече професионалната и социална същина на техните посетители. Докато Меги и Нели разкриват човешката страна на поканените от тях персони. И това изяснява какво търсят в заглавието на своето предаване. Те като Диоген търсят индивида. И това във време, когато в близост е залято от ненавист, експанзия, злоба, злоба, измама, клюка.

И това към този момент слага един световен за нашата публицистика въпрос – какъв е обликът на нашия съвременник съгласно телевизионното огледало? Какви показа образуват малките екрани за българите от второто десетилетие на XXI век? Няма какво да се лъжем. Просто затворете очи и си представете картината, която сте гледали от утринните излъчвания та ч-а-а-а-к до обедните вести, и от обедните вести та ч-а-а-а-к до закриването на програмата. Събуждат ви и съпътстват през целия ден едни истерични хора, настроени отрицателно към другите, крещящи с злоба съперници, разбунени роми, които нямало какво да ядат, плачещи майки, които би трябвало да изтърпяват репортерски въпроси от рода на „ какво чувствахте, когато умря детето ви “, надути нарушители, които пренебрежително подминават протегнатите към тях микрофони, ухилени политици, които стопират пред всеки протегнат към тях микрофон, напомпани и богато стимулирани клакьори, които неуморно повтарят втръсналите се клишета, гневни протестиращи, подготвени да свият знамената, щом им подмятат малко пари, обезверени хорица, с изгорели или залети с вода къщи, вещаещи война международни водачи, размятащи силиконови цици девойки, обречени на проституция, елитни интелектуалци, изкарващи хонорарите си като задоволяват физиологичните си потребности пред телевизионните камери, щастливи хомосексуалисти, станали модел за подражателство пред младите, пребиващи се възпитаници, пребиващи децата лекари, излъгани старици и да, о-о-о, да – спечелили пари от лотарията хорица. Такава ли е България? Или има и друга България – с естествени хора?

Безумните клишета

Повече от говорещите непоносим бюрократичен език политици ме изнервят говорещите като политиците публицисти. Една госпожа, като стана министър, упрекна публицистите, че говорели погрешно. Самата тя говореше на софийски сленг. Но ето, че водещи телевизионни публицисти мелят безумни клишета: „ взриви обществените мрежи “, „ входира “, „ конкретика “ тъй наречените
Това е на единия полюс – вести, журналистика. На другия – просвета, развлечения – царуват други оценъчни бисери: „ неповторимо “, „ ужасно “, „ грубо “…