Японската акушерка-демон, която уби 100 новородени и промени законите на страната
Има една специалност, която постоянно ще се извисява над всички други – това е лекарят. Разбира се, приказваме за тези хора, които са покрай науката и въпреки всичко са прекарали някакво време в проучване на човешката природата. Те са героите на новото време и най-вероятно постоянно ще бъдат, тъй като вместо да носят гибел, както съвсем всичко към нас, точно те се борят за човешкия живот, без значение какъв брой тъкмо обиди получават по време на своята работа. За страдание не всички са толкоз отдадени на концепцията да оказват помощ и от време на време откриваме отклонения, които остават в историята и за първи път стартира да се приказва за защита на болница.
Запознайте се с Миюки Ишикава – акушерката-демон, която най-вероятно ще бъде и един от най-профилираните и жестоки серийни убийци. В своя деен интервал, тя е помогнала за убиването на повече от 100 новородени. За първи път излиза на бял свят през 1948 година и Япония може да разбере какво се е случвало в родилния дом. При нейното задържане, формалната цифра кара хората в правосъдната зала да останат без думи. В историята на Япония, това ще е един от най-жестоките случаи.
И до през днешния ден най-вероятно никой не е съумял да я надмине и се надяваме този черен връх да остане вечно неизменен и в никакъв случай да няма хора, които да се пробват да го трансформират. Един от най-важните въпроси тук е: за какво? Какво кара една акушерка да убива деца, освен това новородени? Миюки има рационално пояснение, множеството деца са били от небогати фамилии, които не можели, най-малко по нейна преценка, да се грижат за тях и бюджетът им ще бъде съществено заплашен от едно дете. Истината обаче е малко по-различна.
Тя се ражда през 1897 година в Кунитоми и е дете на заможни родители. Историците имат вяра, че преди 1945 година единствено богатите фамилии можели да изпращат децата си в университет. Именно затова и Ишикава съумява да вземе тапия, като същата идва с една много солена цена. След дипломирането си, Ишикава намира работа в родилно поделение, а фамилията съумява бързо да ѝ откри брачен партньор – Такеши. Макар и двамата да заживяват щастливо, в никакъв случай не съумяват да имат деца. Това злощастие до някаква степен се отразява на връзките им, само че в следствие ще открием, че дамата се издига до шеф на болничното заведение.
По това време, работата и като акушерка било безупречно, нито един човек не можел да се оплаче от нея, тя била не просто най-хубавата, тя била и най-търсената за даването на главните грижи на своите пациенти. Всичко вървяло съвсем прелестно, до момента в който не идва войната и не стартират да се оферират най-различни ограничавания, както на храна, по този начин и на лекарства. Настъпва и сериозният японски апетит, който сигурно ще направи цялата обстановка още по-жестока. Вражеските Военновъздушни сили стартират да засягат все по-често железниците и с това доставките също стартират да закъсняват.
Понякога хората търсят с часове, с цел да открият най-елементарна купа с ориз, а различен път даже това се счита за един необикновен разкош. Гладът кара някои от майките да изоставят своите деца в болничното заведение и в никакъв случай повече да не ги търсят. Мнозина даже ги изхвърлят на улицата и чакат да умрат. Дори болничното заведение най-сетне няма какво да предложи и не открива никакъв метод да се оправи с изоставените деца, директорката стартира да извършва ролята на главорез. Оказва се, че Миюки не е единствената, която се отдава на тази процедура.
През 30-те година на предишния век ще открием, че има хора в Итабаши, които практикуват същата активност и избиват към 40 сирака. Някои са с присъди, други съумяват да избягат. По това време директорката към този момент няма никакви запаси. Персоналът също схваща какво прави директорката и по какъв начин редуцира броя на новородени, някой предлага да се сезира властта. Среща се отвод, а и в случай че тези убийства не се правят, лечебното заведение ще остане без храна за другите, както и без място. Преди да завърши детското кръвопролитие, към 103 новородени са убити. Знаете ли по кое време най-сетне е арестувана? В един миг Миюки почнала да взима и награди за осъществяването на убийства. В историята няма да откриете сходен казус, а и да не приказваме,че Ишикава въобще не е била скромна, в противен случай – желала много съществени суми за осъществяването на ликвидиране.
Средствата почнали да свършват, затова дамата желала парите от фамилиите, с цел да може най-малко да им спести бъдещите главоболия. Още по-вулгарното е, че някои фамилии заплащат сумата, като че ли всички са съгласни с осъществяването на убийството. Бързо се намерил и доктор, който да фалшифицира смъртния акт и да написа, че децата са умряли при затруднения по време на раждането. Цялата скица остава съвършена и работеща до 1948 година, тогава полицейски патрул е разкрил 5 детски трупчета, изхвърлени в боклука. Аутопсията демонстрира, че нито едно от тях не е умряло от естествена гибел.
В съда обаче директорката ще има още един доста специфичен коз, тя няма да се признае за отговорна. Вината е на родителите, които са изоставили своите деца и тя е трябвало да избира кои да оцеляват. Още по-странното е, че обществото на Япония също е според с нея. Вместо доживотна присъда, директорката получава единствено 8 години. Нейният брачен партньор е наказан на 4 години в пандиза, разказват я като жена, която е трябвало да прави убийства по отвращение, само че все пак са се случвали. Тук обаче ще открием, че има и нещо позитивно. Скандалът към родилното поделение принуждава Япония публично да легализира абортите, които преди този момент не са били вероятни.
Това решило и един проблем за нежеланата бременност. На 13 юли 1948 година се вкарва по този начин наречения закон за отбрана на майката, като се дава правото да се извърши тази интервенция по стопански аргументи. Никой няма право по никакъв метод да оспорва или да повдига въпрос по тематиката. Следователно от едното зло идва нещо положително, въпреки и с цената на доста животи.
Интересно е, че Япония съумява да вземе поука от тези случаи и бързо взема решение някои от главните проблеми, които най-вероятно щяха да продължат същата черна процедура, просто в друга болница и с доста по-тайни способи. Що се отнася до Ишикава, никой не знае какво се случва след нейното освобождение. Тя не заема поста на медицински служащ и изчезва от полезрението на медии и управляващи. Неофициалният брой убити е 169, само че за тях няма доказателства.
