Син синигер
Има една дребна птичка, която хората от време на време назовават принц. Тя е деликатна, внимателна, води затънал и по-таен метод на живот спрямо сходните на нея, изключително в процеса на размножаване.
Птичката не позволява индивида покрай себе си, само че не отхвърля препоръчаната от него храна. Малките птички са отлични артисти и имат доста богат репертоар. Гласът им е гласовит като камбана. Тези чудни птички се назовават наследник синигер.
Те са близки братовчеди на огромния синигер, само че са доста по-дребни от него. Много са смели и постоянно влизат в борби със своите родственици. Силно войнствени черти демонстрират мъжките по време на размножителния интервал. Животът им е незабравим и забавен, колкото външния им тип. Макар и мънички те са си извоювали почтено място в пъстрото семейство на дребните птичета.
Класификация на типа синигер и наследник синигер
Първото в детайли изложение на типа птички, наречени синигерчета или на национален език чичо пей, е от кроя на VІІІ век. Заслугата е на Карл Линей. Тогава птичето получава латинското си наименование - Parus caeruleus.
Днес орнитолозите разграничават 16 подвида на синигери, разграничени на две групи:
1. Caeruleus, които населяват Европа и Азия.
2. Teneriffae, които населяват Северна Африка и Канарските острови.
Към първия подвид спада синият синигер, който е дребна птичка от разреда на Врабчоподобните. На тип наподобява два пъти по-дребен от домашното врабче.
Характеристика на синия синигер
Птицата наследник синигер има къса опашка и дребен клюн. Дължината на тялото му не надвишава 12 сантиметра, а тежестта му е към 14 грама, доближава и до 20 грама. Размахът на крилата му е 17-20 сантиметра.
Забележителни са цветните характерности на мъжкия. Те изискват синя шапка на главата и тъмносини линии, подчертаващи черния клюн. Преминават през очите и се затварят откъм гърба на главата. Друга синя линия украсява шията и прилича яка.
Челото и бузите на птичето са с бяло оперение. Опашката и крилата са обилно боядисани в небесносин наследник цвят. На гърба доминира маслиновия цвят, само че интензитетът на цвета, дружно с вариациите на някои места е друг според от района, който птичето населява. Коремчето е зеленикаво-жълто и това придава на синьо-сивите крайници една специфична бляскавост и забележимост.
Женските са обагрени в по-спокойни цветове. В оперението има повече жълто-бели и зелено-бели нюанси, в сравнение с по-сочните жълто- зелени цветове.
Младият мъжки е по-скучен на цвят. При него липсва синята шапка и горната част на тялото му е най-вече сива, долната е в зеленикаво.
Местообитания на синия синигер
Синият синигер е постоянно срещан тип. В дивата природа живеят в широколистни или смесени гори, а когато се заселят в града, избират парковете и градините. Те се приспособяват доста добре в изменящи се условия. Има случаи, когато се вършат гнезда дори на стълбове.
Европа, без Исландия, Африка, Азия, Канарските острови са места, където птичето може да бъде следено.
В региони, където климатът е изсъхнал синият синигер се заселва покрай водоеми - в долините на реките или в тръстоковите корита към езерата.
Начин на живот на синия синигер
Птичката води затънал метод на живот. През зимата тя прави дребни миграции към по-топли региони, само че те не са по-далечни от дистанцията сред два града. Младите човеци са по-склонни на напредване. Масовото обезлесяване може да стане също причина за миграция.
Търсейки налична храна, те постоянно се заселват покрай хората. В градските паркове се намира изобилна храна за тях. При съществуване на задоволително запаси, птичката остава на мястото си и може да преживее и студените зими.
Снимка: TheOtherKev Pixabay Синият синигер е едно от най-често срещаните крилати създания в Европа. Яркото оперение не може да остане неусетно, а и птичките са доста мобилни. Те прелитат от клон на клон, бързо махат с крила и се вкопчват в тънките клончета със здравите си крайници.
Често синият синигер се причислява към ята, формирани от други птици, и броди дружно с тях в търсене на храна. Най-често лидер та такива ята е кълвачът, който с якия си клюн пробива кората на дърветата и намира скрити червеи, с които се храни, а синият синигер открива с дупките личинки на разнообразни инсекти. Синият синигер оказва помощ на другите птици от ятото да избегнат нападенията на хищници.
Хранене на синия синигер
В естествената си среда сините синигерчета избират за храна насекомите. В широколистните гори постоянно се намират задоволително ларви и друга храна. В менюто им са листните въшки, пеперудите, гъсениците, комарите, а от време на време и паяците. През лятото тези птичета се явяват скъп асистент на градинарите, тъй като изяждат редица вредители по посевите.
През студения сезон се хранят със семената на иглолистни и широколистни типове, като правят обилни прелети в търсене на храна. Обикновено изследват короните на дърветата, по-рядко търсят падналите по земята семена.
От храната, препоръчана им от хората, ядат разнообразни семена, сухи плодове, пъпки на растения, слънчогледови семки, хлебни трохи, фъстъци.
Размножаване на синия синигер
След първата година от живота си синият синигер стартира да търси своята половинка. Това е времето на пубертета му. Мъжките са изключително забавни за наблюдаване по време на играта за привличане на партньорка. С песни и танци, с проявление на перата и опашката, мъжкият се пробва да завоюва женската. Песните му са доста звучни.
Когато тя стартира да пее с мъжкия в тандем, това значи, че той е определеният. След като към този момент е спечелил своята другарка, мъжкия ревниво я пази, дружно с гнездото, прогонвайки в борби всеки нахалник.
Гнездото постоянно се построява от женската. Тя избира за задачата дребни вдлъбнатини, задоволително нависоко над земята. Ако вдлъбнатото място в ствола на някое дърво е прекомерно тясно, тя скубе кората с човката си, с цел да го разшири. Щом гнездото е задоволително необятно, женската го цялостни клонки, перца, части от мъхове и трева.
След като гнездото е готово женската снася от 5 до 12 яйца, които мъти в продължение на 2 седмици. В това време мъжкият взе участие в опазването на гнездото и намирането на храна. Ако забележи заплаха през това време той може да стартира да имитира бръмченето на осата или съскането на змията, с цел да уплаши хищника.
Двойката излюпва пиленца два пъти за един сватбен сезон, през май и в края на юни. Отначало единствено мъжкият се занимава с изхранването на поколението, а след седмица се включва и женската. Пиленцата порастват бързо и след 3 седмици могат независимо да излетят от гнездото и да се грижат за себе си.
Тези птички са доста лоялни към колегата си. Те отглеждат поколение няколко размножителни сезона наред, а от време на време през целия си живот, съвсем 12 години.
Някои забавни обстоятелства за синия синигер
Когато огромните синигери не могат да открият място, с цел да създадат гнездо, те просто завземат гнездото на по-малкия от тях наследник синигер. В множеството случаи дребната птичка отстъпва своя дом, само че в случаите, когато се бие за него, може да бъде убита от по-голямата птица.
Често синият синигер поставя някои от своите яйца в гнездото на огромния синигер, който ги измътва и отглежда пилетата като свои. По-късно синият синигер, отгледан от по-едрите си родственици, се ориентира към своя тип и стартира да извършва неговите песни.
Явлението, при което птички от двата типа - огромен и наследник синигер излюпват яйцата на другия се назовава гнездов паразитизъм. Такива смесени генерации съгласно експертите може да доведат до основаване на хибрид сред тях.
