Да се сгуша в него, в мига преди да заспим
Има един миг по време на общуването под завивките, когато се обезвреждат междуполовите ни разлики. Познавате го – това положение на полусън, в което се усещате тотално спокойни и доверчиво отпуснати до другия. Няма никакво значение мъж ли е, жена ли е, дете ли е. Значение има само топлината и споделената естетика.
Увлечени в най-разнообразните си борби със света, които пренасяме изумително елементарно и в интимния живот, постоянно оставяме тези блажени моменти на капитулация да си отминат и заминат. Трудно е да им кажеш като Гьоте: „ О, момент, поспри! Ти си така прелестен “, тъй като те са мост, по който единствено прекосяваме, с цел да прекосим от илюзията на деня във възраждащата мощ на съня.
Там е работата, че срещата с най-съкровените ни усеща се реализира точно на този мост. За момент, отърсени от всичко, което ни вълнува, по време на житейските ни борби. Миг без рани и упования, момент без еднаквост. Да го осъзнаем, е благословия. От самите нас зависи да я разтеглим и пренесем като отношение и в будно положение. Както всичко е въпрос на избор - с какво ще се идентифицираш, когато се събудиш.
С претенцията, която имаш като мъж или жена, като обществен статус или изпълнен с доверието, че всеки взе участие в връзките с другите с положителното възприятие, което носи в себе си. А то е андрогенно. Тогава и хармонията в връзките, се демонстрира напълно естествено. Кафето прави този, който се е събудил пръв, миете чиниите дружно, с цел да си говорите. Готви оня, на който му е хрумнала готина рецепта или има вдъхновението, а не задължението да подготви нещо вкусно за двамата, тримата, четиримата – колкото там е размерът на фамилията. Разпределението на разните му там домашен отговорности престава да бъде базово поле за разделянето ни по сексуален симптом.
Истината е, че тези борби единствено съм ги следила. Така и не ми се случи да вземам участие в тях. През годините съумях да запазя напълно неопетнено възприятието си за споделена отговорност. Не съм воювала за него. Случва ми се да хвана и тежка торба след пазар, в случай че видя, че неговите ръце са претрупани. Правили са ми забележка: „ остави това на мен, няма значение, че ще направя два курса “. И тогава споделям окей, а не „ няма потребност “. Ценно е всеки да се усеща признат с това, което желае или не желае да направи за теб.
Може би повода да съм толкоз уверена в съществуването на такива връзки, е че не пребивавам непрекъснато с мъж. А единствено до момента в който сходна споделена отговорност съществува. Усетя ли, че се разклаща, или че му е по-важно да господства, да ме товари с прочувствените си драми, с отработен финт съумявам да си потегли. Отказвам да водя война или да трансформирам, да възпитавам, отглеждам или дисциплинирам.
Thinkstock
През годините все ми разправяха, че по тази причина ми е мъчно да си намеря мъж – от вида „ съществено гадже, брачен партньор “. Че това, дето го върша не е доста женско и рано или късно моята заблуда за естетика в връзките ще се сдруса от клишета, които господстват в връзките сред мъжете и дамите. Че съм доста свободолюбива, а по този начин не става. Че когато давам независимост, това не ги кара да се усещат ангажирани. Обаче за толкоз години, никой не разбра, че да имам мъж не ми е цел. А просто ми е прелестно.
Приятно ми е да си изщраквам по клавиатурата, до момента в който той си гледа филмче. Тихо, с цел да не ми пречи звука. По някое време да спре и да пристигна да изпуши цигара при мен. Да си поговорим малко и всеки да продължи със своите си занимания. Приятно ми е да потърся нещо, с което ще го изненадам прелестно за вечеря. Да ми сготви нещо, с което желае да ме зарадва. Да си приказваме за нещата, които ни вълнуват. През деня да се обадим един на различен, тъй като ни е хрумнала някоя готина концепция или сме чули готин анекдот.
Едно от нещата, които доста обичам, е да се качим на колата и да пътуваме дружно. А на някой светофар да се целунем. Приятно ми е да се сгуша в него и да чувствам топлината и биенето на сърцето. Дреболиите, за които хората се карат всекидневно, нормално са свързани с желанието за надзор. Затова ги заобикалям. И не го върша преднамерено и целеустремено. Просто съм разсеяна. Вътрешният ми живот е задоволително деен, с цел да премине като валяк върху тях, без да регистрира досадното жужене на тези мънички комарчета.
При доста другарски двойки следя, че опитите да не се изпусне контролът е основа на непрекъснатата им драма. И в това време тъкмо тези равнища на драматичност ги държат според един от различен. Например, в случай че дамите прекаляват с помощта си и повдигане на тежки предмети, в последна сметка мъжете ги оставят да го правят. Но и уважението посред им внезапно спада.
Thinkstock
Стига се непроменяемо и до баналното „ аз правя всичко у дома, той пръста си не помръдва”. Има и противоположните случаи – в които мъжът безусловно е тероризиран да бъде джентълмен и благородник. Или в случай че тези данни не участват в софтуера на домашното му образование, да бъде мачото, който прави всички неща, неприсъщи за нейната нежна природа. Това е бананова кора, на която са се подхлъзвали доста наивни двойки, основали връзките си на база на първичния инстинкт – секс, заслон или задоволство на Аза.
Това е, което в никакъв случай не ми се е отдавало. Да свържа хубавия секс с хубава връзка. Добре, че съм от тези, които са разделяли секса от любовта. Ау, за какъв брой неприятно се счита това. Колко да е неприятно? Научаваш се да правиш разлика сред добър ухажор и оня, който може да бъде и другар. Не съм се събирала с никого и с претекста за заслон. Вътре в себе си имам „ мой дом “, той е единствено в сърцето ми и мога да го нанасям на всички места. Внасям „ дома си “, даже и в хотелска стая. Затова не ми е било проблем да си потегли от всяко място, което съм обитавала физически.
Thinkstock
Когато се появи драма в връзките, изчаквам да мине. Ако се постанова и няколко години. Дори тотално мога да изгубя визия, че „ очаквам да мине “, тъй като дефакто „ не очаквам “. Живея живота си, както го разбирам. Животът обаче е по-мъдър от нашите междуличностни нелепости и един ден драмата се анихилира*. Слива се с пръстта в земята като градина, която не обгрижваш. Дори е напълно допустимо да се трансформира в плодородна почва за посяване на нови семена.
Това е нещо, което ми се случва непрекъснато. И нормално придава на взаимоотношенията ми самородна прохлада. Колкото повече следя тази промяна, толкоз повече виждам, че постигането на този резултат може да не чака с години. Понякога е задоволително да поспреш на „ моста” в мига преди да заспиш. И просто да занулиш.
*анихилация – от латински „ цялостно унищожение”. Процесът на преобразяване на двойка частица-античастица при техния конфликт в други частици с по-малка или нулева маса.
Thinkstock
Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
Мартенски мъже
Млъкни и ме гледай в очите
Кога ще дойдат положителни времена и за нас
Дарът на вътрешното дете
Няма по какъв начин да се пропуснете
Записки под завивките
Увлечени в най-разнообразните си борби със света, които пренасяме изумително елементарно и в интимния живот, постоянно оставяме тези блажени моменти на капитулация да си отминат и заминат. Трудно е да им кажеш като Гьоте: „ О, момент, поспри! Ти си така прелестен “, тъй като те са мост, по който единствено прекосяваме, с цел да прекосим от илюзията на деня във възраждащата мощ на съня.
Там е работата, че срещата с най-съкровените ни усеща се реализира точно на този мост. За момент, отърсени от всичко, което ни вълнува, по време на житейските ни борби. Миг без рани и упования, момент без еднаквост. Да го осъзнаем, е благословия. От самите нас зависи да я разтеглим и пренесем като отношение и в будно положение. Както всичко е въпрос на избор - с какво ще се идентифицираш, когато се събудиш.
С претенцията, която имаш като мъж или жена, като обществен статус или изпълнен с доверието, че всеки взе участие в връзките с другите с положителното възприятие, което носи в себе си. А то е андрогенно. Тогава и хармонията в връзките, се демонстрира напълно естествено. Кафето прави този, който се е събудил пръв, миете чиниите дружно, с цел да си говорите. Готви оня, на който му е хрумнала готина рецепта или има вдъхновението, а не задължението да подготви нещо вкусно за двамата, тримата, четиримата – колкото там е размерът на фамилията. Разпределението на разните му там домашен отговорности престава да бъде базово поле за разделянето ни по сексуален симптом.
Истината е, че тези борби единствено съм ги следила. Така и не ми се случи да вземам участие в тях. През годините съумях да запазя напълно неопетнено възприятието си за споделена отговорност. Не съм воювала за него. Случва ми се да хвана и тежка торба след пазар, в случай че видя, че неговите ръце са претрупани. Правили са ми забележка: „ остави това на мен, няма значение, че ще направя два курса “. И тогава споделям окей, а не „ няма потребност “. Ценно е всеки да се усеща признат с това, което желае или не желае да направи за теб.
Може би повода да съм толкоз уверена в съществуването на такива връзки, е че не пребивавам непрекъснато с мъж. А единствено до момента в който сходна споделена отговорност съществува. Усетя ли, че се разклаща, или че му е по-важно да господства, да ме товари с прочувствените си драми, с отработен финт съумявам да си потегли. Отказвам да водя война или да трансформирам, да възпитавам, отглеждам или дисциплинирам.
Thinkstock През годините все ми разправяха, че по тази причина ми е мъчно да си намеря мъж – от вида „ съществено гадже, брачен партньор “. Че това, дето го върша не е доста женско и рано или късно моята заблуда за естетика в връзките ще се сдруса от клишета, които господстват в връзките сред мъжете и дамите. Че съм доста свободолюбива, а по този начин не става. Че когато давам независимост, това не ги кара да се усещат ангажирани. Обаче за толкоз години, никой не разбра, че да имам мъж не ми е цел. А просто ми е прелестно.
Приятно ми е да си изщраквам по клавиатурата, до момента в който той си гледа филмче. Тихо, с цел да не ми пречи звука. По някое време да спре и да пристигна да изпуши цигара при мен. Да си поговорим малко и всеки да продължи със своите си занимания. Приятно ми е да потърся нещо, с което ще го изненадам прелестно за вечеря. Да ми сготви нещо, с което желае да ме зарадва. Да си приказваме за нещата, които ни вълнуват. През деня да се обадим един на различен, тъй като ни е хрумнала някоя готина концепция или сме чули готин анекдот.
Едно от нещата, които доста обичам, е да се качим на колата и да пътуваме дружно. А на някой светофар да се целунем. Приятно ми е да се сгуша в него и да чувствам топлината и биенето на сърцето. Дреболиите, за които хората се карат всекидневно, нормално са свързани с желанието за надзор. Затова ги заобикалям. И не го върша преднамерено и целеустремено. Просто съм разсеяна. Вътрешният ми живот е задоволително деен, с цел да премине като валяк върху тях, без да регистрира досадното жужене на тези мънички комарчета.
При доста другарски двойки следя, че опитите да не се изпусне контролът е основа на непрекъснатата им драма. И в това време тъкмо тези равнища на драматичност ги държат според един от различен. Например, в случай че дамите прекаляват с помощта си и повдигане на тежки предмети, в последна сметка мъжете ги оставят да го правят. Но и уважението посред им внезапно спада.
Thinkstock Стига се непроменяемо и до баналното „ аз правя всичко у дома, той пръста си не помръдва”. Има и противоположните случаи – в които мъжът безусловно е тероризиран да бъде джентълмен и благородник. Или в случай че тези данни не участват в софтуера на домашното му образование, да бъде мачото, който прави всички неща, неприсъщи за нейната нежна природа. Това е бананова кора, на която са се подхлъзвали доста наивни двойки, основали връзките си на база на първичния инстинкт – секс, заслон или задоволство на Аза.
Това е, което в никакъв случай не ми се е отдавало. Да свържа хубавия секс с хубава връзка. Добре, че съм от тези, които са разделяли секса от любовта. Ау, за какъв брой неприятно се счита това. Колко да е неприятно? Научаваш се да правиш разлика сред добър ухажор и оня, който може да бъде и другар. Не съм се събирала с никого и с претекста за заслон. Вътре в себе си имам „ мой дом “, той е единствено в сърцето ми и мога да го нанасям на всички места. Внасям „ дома си “, даже и в хотелска стая. Затова не ми е било проблем да си потегли от всяко място, което съм обитавала физически.
Thinkstock Когато се появи драма в връзките, изчаквам да мине. Ако се постанова и няколко години. Дори тотално мога да изгубя визия, че „ очаквам да мине “, тъй като дефакто „ не очаквам “. Живея живота си, както го разбирам. Животът обаче е по-мъдър от нашите междуличностни нелепости и един ден драмата се анихилира*. Слива се с пръстта в земята като градина, която не обгрижваш. Дори е напълно допустимо да се трансформира в плодородна почва за посяване на нови семена.
Това е нещо, което ми се случва непрекъснато. И нормално придава на взаимоотношенията ми самородна прохлада. Колкото повече следя тази промяна, толкоз повече виждам, че постигането на този резултат може да не чака с години. Понякога е задоволително да поспреш на „ моста” в мига преди да заспиш. И просто да занулиш.
*анихилация – от латински „ цялостно унищожение”. Процесът на преобразяване на двойка частица-античастица при техния конфликт в други частици с по-малка или нулева маса.
Thinkstock Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
Мартенски мъже
Млъкни и ме гледай в очите
Кога ще дойдат положителни времена и за нас
Дарът на вътрешното дете
Няма по какъв начин да се пропуснете
Записки под завивките
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ