Шринкфлацията и скимпфлaцията – търговски трикове в ущърб на потребителите
Има две доста присъщи феномени на пазара във времена на повишаваща се инфлация, когато търговците се борят да запазят позициите си измежду своите съперници, а потребителите са все по-притеснени от повишаващите се цени и намаляването на покупателната им дарба. Това са шринкфлацията (shrinkflation) и скимпфлацията (skimpflasion), а двата стопански термина значат надлежно – стесняване на количеството и понижаване на качеството на продуктите.
Макар по публични данни на Националния статистически институт (НСИ) годишната инфлация в България за предходната година да е 2.2%, до момента в който за 2023 година тя е 4.7%, недоволството от пазарната среда измежду потребителите у нас и нашумелите митинги в други страни на Балканите откри израз в поредност от протести и на територията на нашата страна.
Темата към този момент е в дневния ред на обществото, само че апелът към институциите би трябвало да е да се търси рационален разговор с бизнеса, с цел да не се стига до деформиране на пазара и увреждане в най-голяма степен на ползите на най-слабите звена в системата – крайните консуматори и българските производители.
Тази истина стартира да става все по-ясна за по-големи групи в обществото, което може да бъде обективно измерено и през формалните данни за регистрираните обороти при двата състояли се досега протеста на магазините. При първия митинг, когато адреналинът и страстите бяха по-големи, спадът беше с близо 29%. При втория, когато вниманието на институциите към този момент беше привлечено и разсъдъкът стартира да се обажда, намаляването на оборотите беше 4%.
В условия на пазарна стопанска система, когато естествените механизми за контролиране на пазара са свързани с предлаганите в конкурентна среда от търговците артикули на едни или други цени в отговор на потребностите на клиентите и с оглед техните благоприятни условия да ги закупят, пазарът следва да се преглежда като място за взаимоотношение сред двете страни, вследствие на което се откриват цените и количествата и се реализират покупко-продажбите.
Цените, които се образуват на съображение търсенето и предлагането, носят основна информация за желанията на потребителите и опциите на производителите и търговците. Това обаче е правилно единствено тогава, когато информацията за значителните характерности на продуктите и изискванията на покупко-продажбите е налична, цялостна и вярна и не вкарва в подвеждане клиентите, с цел да не се въздейства на свободния им и осведомен избор, което пък от своя страна да докара до деформиране на пазара. Изкривяване на пазара може да се следи и при външна интервенция в пазарните връзки сред пазарните субекти.
Шринкфлация
Когато производителите към този момент не са в положение да създават и оферират своята продукция на конкурентни цени по отношение на останалите на пазара, те могат да прибегнат до така наречен „ шринкфлация “. Икономическият термин съчетава думите shrink и inflation и се отнася до явлението " стесняване " на количеството на продукта в потребителската опаковка. Този трик е присъщ за интервали с висока инфлация, а търговците разчитат на него, с цел да останат конкурентни на пазара, като при понижен грамаж запазят остарялата цена или нарастването е по-малко. Същевременно те разчитат и на това потребителите да не виждат смяната.
Скимпфлация
За разлика от „ шринкфлацията “, така наречен „ скимпфлация “ може да остане изцяло незабелязана от потребителите. Това е по този начин, тъй като тя се показва в замяната на истинските съставки на един артикул със заместители с по-ниско качество.
В умозаключение, потребно е да помним Закона на търсенето – когато цената пораства, търсенето спада, само че и Закона за предлагането – предлагането се усилва с повишение на цената и понижава с нейното намаление.
А в полза на потребителите е постоянно да регистрират дали намаление на цените за сметка на количество и качество фактически значи придобиване на стоките на по-ниски за тях цени, респективно – по-изгодно извършване на покупки.
Съвместна тематична графа с платформата „ Ние, потребителите “, в която осведомяваме потребителите за правата им.
шринкфлация скимпфлция инфлация търговци висока инфлация по-висока инфлация търговски трикове
Макар по публични данни на Националния статистически институт (НСИ) годишната инфлация в България за предходната година да е 2.2%, до момента в който за 2023 година тя е 4.7%, недоволството от пазарната среда измежду потребителите у нас и нашумелите митинги в други страни на Балканите откри израз в поредност от протести и на територията на нашата страна.
Темата към този момент е в дневния ред на обществото, само че апелът към институциите би трябвало да е да се търси рационален разговор с бизнеса, с цел да не се стига до деформиране на пазара и увреждане в най-голяма степен на ползите на най-слабите звена в системата – крайните консуматори и българските производители.
Тази истина стартира да става все по-ясна за по-големи групи в обществото, което може да бъде обективно измерено и през формалните данни за регистрираните обороти при двата състояли се досега протеста на магазините. При първия митинг, когато адреналинът и страстите бяха по-големи, спадът беше с близо 29%. При втория, когато вниманието на институциите към този момент беше привлечено и разсъдъкът стартира да се обажда, намаляването на оборотите беше 4%.
В условия на пазарна стопанска система, когато естествените механизми за контролиране на пазара са свързани с предлаганите в конкурентна среда от търговците артикули на едни или други цени в отговор на потребностите на клиентите и с оглед техните благоприятни условия да ги закупят, пазарът следва да се преглежда като място за взаимоотношение сред двете страни, вследствие на което се откриват цените и количествата и се реализират покупко-продажбите.
Цените, които се образуват на съображение търсенето и предлагането, носят основна информация за желанията на потребителите и опциите на производителите и търговците. Това обаче е правилно единствено тогава, когато информацията за значителните характерности на продуктите и изискванията на покупко-продажбите е налична, цялостна и вярна и не вкарва в подвеждане клиентите, с цел да не се въздейства на свободния им и осведомен избор, което пък от своя страна да докара до деформиране на пазара. Изкривяване на пазара може да се следи и при външна интервенция в пазарните връзки сред пазарните субекти.
Шринкфлация
Когато производителите към този момент не са в положение да създават и оферират своята продукция на конкурентни цени по отношение на останалите на пазара, те могат да прибегнат до така наречен „ шринкфлация “. Икономическият термин съчетава думите shrink и inflation и се отнася до явлението " стесняване " на количеството на продукта в потребителската опаковка. Този трик е присъщ за интервали с висока инфлация, а търговците разчитат на него, с цел да останат конкурентни на пазара, като при понижен грамаж запазят остарялата цена или нарастването е по-малко. Същевременно те разчитат и на това потребителите да не виждат смяната.
Скимпфлация
За разлика от „ шринкфлацията “, така наречен „ скимпфлация “ може да остане изцяло незабелязана от потребителите. Това е по този начин, тъй като тя се показва в замяната на истинските съставки на един артикул със заместители с по-ниско качество.
В умозаключение, потребно е да помним Закона на търсенето – когато цената пораства, търсенето спада, само че и Закона за предлагането – предлагането се усилва с повишение на цената и понижава с нейното намаление.
А в полза на потребителите е постоянно да регистрират дали намаление на цените за сметка на количество и качество фактически значи придобиване на стоките на по-ниски за тях цени, респективно – по-изгодно извършване на покупки.
Съвместна тематична графа с платформата „ Ние, потребителите “, в която осведомяваме потребителите за правата им.
шринкфлация скимпфлция инфлация търговци висока инфлация по-висока инфлация търговски трикове
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ