Още натоварване за бюджета: Държавата се съгласи да плаща повече на строителите
Цената на огромните инфраструктурни планове – автомагистрали, жп линии и ВиК мрежи – е доста евентуално да скочи още. Правителството утвърди редакция на Методиката за индексация, с която непринудено се отхвърля от досегашния механизъм, ограничителен заплащанията към компаниите при отпуснати задатъци. Новите правила задължават страната да начислява инфлационни добавки върху цялостната стойност на осъществената работа, без да понижава сумата поради дадени авансово задатъци.
Това на процедура значи, че едвам скалъпеният бюджет ще би трябвало да покрива милиони спомагателни разноски, които до през вчерашния ден бяха спестявани посредством остарялата формула. В същото време остава неразбираемо дали във финалния текст е влезнала и сериозно значима техническа корекция, без която изчисляването на парите може да се окаже невероятно заради липса на настоящи данни от статистиката.
Промените бяха качени за публично разискване на 1 септември 2025 година от Министерство на районното развиване, като процедурата завърши на 1 октомври 2025 година Към момента обаче в портала за съвещания липсва оповестена информация за постъпилите мнения.
Авансите няма да се приспадат
Най-съществената и сигурна смяна визира предплатените заплащания. В претекстовете към решението държавното управление признава, че досегашният метод е бил неточен към бизнеса. Целта е дефинирана като „ премахване на спорна процедура при използване на формулата за индексация при предплатеното заплащане “. Кабинетът установи, че когато задатъкът се приспада от чистата стойност на акта, това води до
понижаване въз основата за индексация, което не отразява действително увеличените разноски на изпълнителя “.
С новите промени това изискване пада. Текстът гласи, че се открива „ идентичен режим на индексиране... без значение дали по контракта за социална поръчка е възложен задатък или не “. На процедура това значи, че към този момент се заплаща инфлационна добавка върху целия размер средства, даже когато страната е финансирала обекта авансово, което си е тип безлихвено кредитиране (а към този момент действително страната ще заплаща инфлационна „ рента “ за отпуснатия от нея „ заем “ на строителите).
Нови разноски
С измененията се уголемява и кръгът от компании, които имат право да желаят повече пари. Досега индексациите покриваха главно строителството. С измененията страната публично дава опция за повишаване и на договорите за „ проектантските услуги в устройственото обмисляне и в капиталовото планиране и консултантски услуги по смисъла на член 166, алинея 1 от Закон за устройство на територията “.
Това значи, че към сметките за по-скъпи материали към този момент ще се прибавят и претенциите на архитектурните бюра и строителния контрол, чиито контракти също ще подлежат на промяна поради инфлацията.
Ще се индексират „ признати “ действия
Единственият текст, който стяга контрола, е замяната на думата „ изпълнени “ с „ признати “ строително-монтажни работи. Правителството стимулира това с потребността „ индексацията да се ползва върху действително осъществените, регистрирани и признати действия “. Това подсигурява най-малко, че страната няма да заплаща за работа, която не е писмено утвърдена.
В строителния развой има голяма разлика сред „ изпълнена “ работа и „ призната “ работа. „ Изпълнена “ може да значи просто, че багерът е изкопал дупка или стената е иззидана. Това обаче не подсигурява, че работата е качествена, че дава отговор на плана или че техническият контрол я е одобрил. „ Приета “ значи, че е предходна процедура по актуване (подписване на документ), с който възложителят (държавата/общината) публично признава, че работата е свършена, тествана и подготвена за заплащане.
Смяната на статистическата база
Освен финансовата част, в проектодокумента, оповестен за публично разискване, фигурираше и една основна техническа смяна, която обаче не бе упомената в днешното държавно решение. Става въпрос за анулацията на закрепената „ базова година “ (2015 г.) при изчисленията.
Проблемът е, че Националният статистически институт (НСИ) сменя базата си на всеки пет години и от средата на 2024 година към този момент не поддържа показатели с база 2015=100, а мина към база 2021=100. Ако държавното управление не е приело предлагането за „ анулация на фиксирането на съответна базова година “, методиката рискува да стане неприложима, тъй като формулата ще търси статистически данни, които към този момент не съществуват в осведомителната система.
Дали тази корекция е оживяла във финалния текст, ще стане ясно едвам след обнародването на постановлението в Правно-информационната система на Министерския съвет.
Хроничният недостиг
Днешното решение не е изненада. Камарата на строителите в България (КСБ) от над година сигнализира институциите, че остарялата формула е „ неработеща “ точно поради приспадането на задатъците. Строителите твърдяха, че това ги санкционира за съществуването на ликвидност и стопира работата по обектите.
От своя страна Камарата на архитектите (КАБ) и Камарата на инженерите в капиталовото планиране (КИИП) водеха борба да бъдат видяни от страната. Тяхната теза беше, че инфлацията не е единствено в бетона и желязото, а и в софтуера, заплатите на висококвалифицираните експерти и осигуровките.
Решението идва на фона на тежка задлъжнялост на страната към бранша. Само за 2024 година Министерство на регионалното развитие регистрира неизплатени отговорности от 1.8 милиарда лева, а за жп планове бяха налети спомагателни 238 млн. лева С новата методика, която е по-щедра към бизнеса, тези дефицити ще набъбнат още повече, поставяйки под въпрос осъществяването на капиталовата стратегия.
индексация индексация на цени инфлация Министерски съвет повишаване строителни проекти
Това на процедура значи, че едвам скалъпеният бюджет ще би трябвало да покрива милиони спомагателни разноски, които до през вчерашния ден бяха спестявани посредством остарялата формула. В същото време остава неразбираемо дали във финалния текст е влезнала и сериозно значима техническа корекция, без която изчисляването на парите може да се окаже невероятно заради липса на настоящи данни от статистиката.
Промените бяха качени за публично разискване на 1 септември 2025 година от Министерство на районното развиване, като процедурата завърши на 1 октомври 2025 година Към момента обаче в портала за съвещания липсва оповестена информация за постъпилите мнения.
Авансите няма да се приспадат
Най-съществената и сигурна смяна визира предплатените заплащания. В претекстовете към решението държавното управление признава, че досегашният метод е бил неточен към бизнеса. Целта е дефинирана като „ премахване на спорна процедура при използване на формулата за индексация при предплатеното заплащане “. Кабинетът установи, че когато задатъкът се приспада от чистата стойност на акта, това води до
понижаване въз основата за индексация, което не отразява действително увеличените разноски на изпълнителя “.
С новите промени това изискване пада. Текстът гласи, че се открива „ идентичен режим на индексиране... без значение дали по контракта за социална поръчка е възложен задатък или не “. На процедура това значи, че към този момент се заплаща инфлационна добавка върху целия размер средства, даже когато страната е финансирала обекта авансово, което си е тип безлихвено кредитиране (а към този момент действително страната ще заплаща инфлационна „ рента “ за отпуснатия от нея „ заем “ на строителите).
Нови разноски
С измененията се уголемява и кръгът от компании, които имат право да желаят повече пари. Досега индексациите покриваха главно строителството. С измененията страната публично дава опция за повишаване и на договорите за „ проектантските услуги в устройственото обмисляне и в капиталовото планиране и консултантски услуги по смисъла на член 166, алинея 1 от Закон за устройство на територията “.
Това значи, че към сметките за по-скъпи материали към този момент ще се прибавят и претенциите на архитектурните бюра и строителния контрол, чиито контракти също ще подлежат на промяна поради инфлацията.
Ще се индексират „ признати “ действия
Единственият текст, който стяга контрола, е замяната на думата „ изпълнени “ с „ признати “ строително-монтажни работи. Правителството стимулира това с потребността „ индексацията да се ползва върху действително осъществените, регистрирани и признати действия “. Това подсигурява най-малко, че страната няма да заплаща за работа, която не е писмено утвърдена.
В строителния развой има голяма разлика сред „ изпълнена “ работа и „ призната “ работа. „ Изпълнена “ може да значи просто, че багерът е изкопал дупка или стената е иззидана. Това обаче не подсигурява, че работата е качествена, че дава отговор на плана или че техническият контрол я е одобрил. „ Приета “ значи, че е предходна процедура по актуване (подписване на документ), с който възложителят (държавата/общината) публично признава, че работата е свършена, тествана и подготвена за заплащане.
Смяната на статистическата база
Освен финансовата част, в проектодокумента, оповестен за публично разискване, фигурираше и една основна техническа смяна, която обаче не бе упомената в днешното държавно решение. Става въпрос за анулацията на закрепената „ базова година “ (2015 г.) при изчисленията.
Проблемът е, че Националният статистически институт (НСИ) сменя базата си на всеки пет години и от средата на 2024 година към този момент не поддържа показатели с база 2015=100, а мина към база 2021=100. Ако държавното управление не е приело предлагането за „ анулация на фиксирането на съответна базова година “, методиката рискува да стане неприложима, тъй като формулата ще търси статистически данни, които към този момент не съществуват в осведомителната система.
Дали тази корекция е оживяла във финалния текст, ще стане ясно едвам след обнародването на постановлението в Правно-информационната система на Министерския съвет.
Хроничният недостиг
Днешното решение не е изненада. Камарата на строителите в България (КСБ) от над година сигнализира институциите, че остарялата формула е „ неработеща “ точно поради приспадането на задатъците. Строителите твърдяха, че това ги санкционира за съществуването на ликвидност и стопира работата по обектите.
От своя страна Камарата на архитектите (КАБ) и Камарата на инженерите в капиталовото планиране (КИИП) водеха борба да бъдат видяни от страната. Тяхната теза беше, че инфлацията не е единствено в бетона и желязото, а и в софтуера, заплатите на висококвалифицираните експерти и осигуровките.
Решението идва на фона на тежка задлъжнялост на страната към бранша. Само за 2024 година Министерство на регионалното развитие регистрира неизплатени отговорности от 1.8 милиарда лева, а за жп планове бяха налети спомагателни 238 млн. лева С новата методика, която е по-щедра към бизнеса, тези дефицити ще набъбнат още повече, поставяйки под въпрос осъществяването на капиталовата стратегия.
индексация индексация на цени инфлация Министерски съвет повишаване строителни проекти
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ