Почти цялата българска азбука може да бъде прочетена“ в най-дългия

Почти цялата българска писменост може да бъде " прочетена “ в най-дългия жилищен блок освен в Бургас, само че и в цялата страна. За бургазлии надали има подозрение, че става дума за емблематичния блок №55 в ж.к. " Славейков “.

Построен през 1976 година по технологията на едроплощния кофраж, блокът впечатлява със своите мащаби и ексцентрична организация. Входовете му са означени с букви от А до Ч в това число, а дистанцията сред първия и последния вход е толкоз огромно, че обгръща цели две автобусни спирки. Сградата от дълго време е част от градския фолклор и всекидневието на генерации бургазлии.

Автор на плана е арх. Константин Коцев – име, тясно обвързвано с образа на актуален Бургас от втората половина на ХХ век. Негово дело е и жилищен блок №53 в ж.к. " Изгрев “, в който за първи път в града е приложена схемата " Doppelsektion “ – архитектурно решение, считано по това време за новаторско.

Арх. Константин Коцев е роден на 24 май 1946 година в Бургас. През 1964 година приключва Първа гимназия " Г. С. Раковски “, а същата година е признат в Архитектурния факултет на Висшия инженерно-строителен институт в София. Професионалният му път стартира през 1969 година в Проектантската организация – Бургас. В интервала 1971–1972 година той е част от екипа, създал окончателния застроителен и регулационен проект на ж.к. " Изгрев “, а през 1972 година взе участие и в колектива, изготвил проекта за най-големия бургаски жилищен комплекс – ж.к. " Меден рудник “.

Големият блок №55 обаче не е единствено архитектурен обект – той е живо място, изпълнено с истории, мемоари и спорни оценки. Някои от тях звучат съвсем анекдотично. Жител си спомня:

" Навремето, към 1978 година, трябваше да отида при шивачка в блок 55, вход О, и се зачудих какъв е този вход " нула “. Беше написано на ръка и приличаше на 0. Като стигнах, разбрах, че след него има още П, Р, С и Т. “

Други са надалеч по-критични и не пестят оценки към архитектурата на социалистическия интервал, определяйки я като " огромна горделивост, само че и остаряла соц дивотия “.

И въпреки всичко времето като че ли е дало собствен отговор. Въпреки мащабите си, дългите коридори и типичния за епохата си образ, блокът продължава да бъде гордо населяван. Апартаментите са неведнъж ремонтирани от вътрешната страна от притежателите си, а структурата остава постоянна.

Към днешна дата постройката освен не се е срутила, а продължава да бъде една от най-разпознаваемите жилищни структури в страната.