Балканите, revisited
Илюстрация
Владимир Димитров–Майстора (1882–1960)Турски гробища, 1926ХГ " Владимир Димитров–Майстора " – Кюстендил
Увеличаване
Владимир Димитров–Майстора (1882–1960)Турски гробища, 1926ХГ " Владимир Димитров–Майстора " – Кюстендил
Смаляване
Още по тематиката
В сянката на Ориента: Балканите в взор към себе си в интернационална галерия на СГХГ
от Дневник,18 сеп 2017
It`s raining men
СГХГ показва образен роман за облика на мъжа в България сред 1856 и 1944 година
23 фев 2017
Следобедът на един художник
Изложба в СГХГ поглежда индивида в социализма оттатък клишетата
15 сеп 2016 Тя е на двадесет и нещо, преглежда постепенно стогодишните маслени бои, приближава се, чете всички текстове. По стените на Софийската градска художествена изложба са картини от изложбата " В сянката на Ориента ", които рисуват облик на Балканите сред Изтока и западните показа за полуострова. Когато я запитвам какво й харесва, чакам да ми уточни някое платно. Вместо това тя прибира в едно изречение трите текста по стените – " Всичко е толкоз нюансирано ".
Не всеки през днешния ден би избрал да прекара час в компанията на картини, изобразяващи носии и подиуми от пазара. Някой може да реши, че полезността е в платната и подписите – в разцъфтялото синьо на Владимир Димитров-Майстора, в сенките и светлината на Константин Величков, в името на Иван Мърквичка. Други ще ги сметнат за прекомерно университетски и ще попитат имат ли какво ново да ни кажат.
Текстовете по стените и аудиогидът желаят не да отместят вниманието към себе си, а да дадат в ръцете ни инструмент за схващане. Защо през днешния ден са значими тези опити от средата на XIX и началото на XX век? Какво определение дават Балканите на себе си? Какво са показвали художниците в това огледало? Коя е била публиката им?
Илюстрация
Симеон Велков (1885–1966)Помакини, 1914Софийска градска художествена изложба
Увеличаване
Симеон Велков (1885–1966)Помакини, 1914Софийска градска художествена изложба
Смаляване
Картините в плана, почнал преди три години по концепция на един от кураторите – Теодор Илиев, са от България, Гърция, Сърбия и Румъния. Пламен Петров, различен от идейните мотори зад изложбата дружно с Рамона Димова и Надежда Янакиева, изяснява, че е значимо да помним задачата им: те се появяват в миг, когато художниците стартират да пътуват, да учат зад граница, да основават картини особено за огромните международни изложби. Заради това те рисуват с нов филтър, и ненапълно евентуално с готовност да пренесат на платно визиите на Западна Европа за Балканите. А какви са те? " За разлика от в този момент извънредно положителни – приемали са ги за една близка екзотика, имали са сантиментални хрумвания за живот, който е елементарен и елементарен ", споделя Пламен Петров.
Ето я въпреки това сянката от заглавието – концепцията за Ориента, която върви дружно с описанията на Балканите по това време. Погледът, може би предстоящо, още веднъж е външен – както написа Артър Смит за пътуванията си в София при започване на XX век, градът е цивилизован единствено до степен да не загуби " чара на остарелия свят, пикантния мирис на Изтока ". Пак от него е цитатът в заглавието – стъпвайки на гарата в София, " инстинктивно чувстваш, че Европа е зад теб и ти стоиш в сянката на Ориента ".
Илюстрация
Иван Мърквичка (1856–1938)Пекар, ок. 1887ХГ – Добрич
Увеличаване
Иван Мърквичка (1856–1938)Пекар, ок. 1887ХГ – Добрич
Смаляване
Пламен Петров изяснява, че изложбата има стабилен проучвателен тил – освен от Едуард Саид (основният разум с рецензия за взетите наготово понятия за Ориента като за назадничаво, " сенчесто " място), само че и на изследователката Мария Тодорова. В своята книга по тематиката отпреди 20 години тя упорства, че Балканите, ситуирани сред Изтока и Запада, са особена обстановка. " Трудно може да бъде артикулиран целият продан на хрумвания по тематиката, по тази причина всичко стартира с научна конференция през март с български и задгранични откриватели, които да споделят визията си ", споделя Пламен Петров. Ако желаете да влезете в дълбокото на тази доктрина, следва издаване на алманах с текстове.
След тази конференция стартира събиране на картините – развой, който не крие малко изненади. Но най-голямата евентуално е, че никой от откривателите не може да стои изрично в някоя позиция. Границите елементарно се огъват. Никой не може ясно да уточни къде стартират и свършват Балканите или къде в тях – и какво в тях – е Ориента. " Всички стигнахме до извода – споделя Пламен Петров – че всичко е в разговор. И през днешния ден, в тази непрестанна среща с Другия, това продължава да е значимо и настоящо. " С риск да усложним картината в пъзел Другия тук е психически термин – всеки, който не съм аз.
Илюстрация
Константин Величков (1855–1907)Негър, 1888СГХГ – Пловдив
Увеличаване
Константин Величков (1855–1907)Негър, 1888СГХГ – Пловдив
Смаляване
В първата зала виждаме подиуми от пазара, на който се срещат разнообразни етноси в жив контакт. Ако последваш стената в идната зала, разликата внезапно е дебело подчертана: ето това сме ние, ето това не сме. Тук са показани по-късни картини на художници, пътували на Изток в опит да се срещнат с другия и да се отделят от облика му. Не разговор на непосредствен и всекидневен език, а скица на контрасти: турски кафета, бани, татарски квартали стават забавни като метод да се отдалечим и да сложим контури на облика си.
Илюстрация
Антон Митов (1862–1930)Продавач на самун (Баба Яни), 1888ХГ – Казанлък
Увеличаване
Антон Митов (1862–1930)Продавач на самун (Баба Яни), 1888ХГ – Казанлък
Смаляване
От едната страна е натискът на Запада с техните упования за Балканите, а от другата тежи персоналното ни предпочитание сами да намерим думите, с които да се представим. Любопитно е, че кураторите връщат топката в нашето поле. Текстовете ни питат да вземем за пример не вършим ли и ние същото, когато пътуваме до непознато място и след това качваме фотоси в обществените мрежи. Не използваме ли и ние другите като опит да се дефинираме?
Изложбата разрешава даже на неподготвеното око да види нов небосвод, само че не се ангажира с рецензия на понятията. В ръцете на всеки от нас е да реши дали да кимне в единодушие със заглавието, или да го одобри като отпаднал откъс и празен термин. " Важното е да успеем да забележим самите послания на картините, смисъла оттатък облиците. " Това е разказът в тази галерия – всичко е нюансирано.
" В сянката на Ориента " е в Софийската градска художествена изложба до 26 ноември.
Владимир Димитров–Майстора (1882–1960)Турски гробища, 1926ХГ " Владимир Димитров–Майстора " – Кюстендил
Увеличаване
Владимир Димитров–Майстора (1882–1960)Турски гробища, 1926ХГ " Владимир Димитров–Майстора " – Кюстендил
Смаляване
Още по тематиката
В сянката на Ориента: Балканите в взор към себе си в интернационална галерия на СГХГ
от Дневник,18 сеп 2017
It`s raining men
СГХГ показва образен роман за облика на мъжа в България сред 1856 и 1944 година
23 фев 2017
Следобедът на един художник
Изложба в СГХГ поглежда индивида в социализма оттатък клишетата
15 сеп 2016 Тя е на двадесет и нещо, преглежда постепенно стогодишните маслени бои, приближава се, чете всички текстове. По стените на Софийската градска художествена изложба са картини от изложбата " В сянката на Ориента ", които рисуват облик на Балканите сред Изтока и западните показа за полуострова. Когато я запитвам какво й харесва, чакам да ми уточни някое платно. Вместо това тя прибира в едно изречение трите текста по стените – " Всичко е толкоз нюансирано ".
Не всеки през днешния ден би избрал да прекара час в компанията на картини, изобразяващи носии и подиуми от пазара. Някой може да реши, че полезността е в платната и подписите – в разцъфтялото синьо на Владимир Димитров-Майстора, в сенките и светлината на Константин Величков, в името на Иван Мърквичка. Други ще ги сметнат за прекомерно университетски и ще попитат имат ли какво ново да ни кажат.
Текстовете по стените и аудиогидът желаят не да отместят вниманието към себе си, а да дадат в ръцете ни инструмент за схващане. Защо през днешния ден са значими тези опити от средата на XIX и началото на XX век? Какво определение дават Балканите на себе си? Какво са показвали художниците в това огледало? Коя е била публиката им?
Илюстрация
Симеон Велков (1885–1966)Помакини, 1914Софийска градска художествена изложба
Увеличаване
Симеон Велков (1885–1966)Помакини, 1914Софийска градска художествена изложба
Смаляване
Картините в плана, почнал преди три години по концепция на един от кураторите – Теодор Илиев, са от България, Гърция, Сърбия и Румъния. Пламен Петров, различен от идейните мотори зад изложбата дружно с Рамона Димова и Надежда Янакиева, изяснява, че е значимо да помним задачата им: те се появяват в миг, когато художниците стартират да пътуват, да учат зад граница, да основават картини особено за огромните международни изложби. Заради това те рисуват с нов филтър, и ненапълно евентуално с готовност да пренесат на платно визиите на Западна Европа за Балканите. А какви са те? " За разлика от в този момент извънредно положителни – приемали са ги за една близка екзотика, имали са сантиментални хрумвания за живот, който е елементарен и елементарен ", споделя Пламен Петров.
Ето я въпреки това сянката от заглавието – концепцията за Ориента, която върви дружно с описанията на Балканите по това време. Погледът, може би предстоящо, още веднъж е външен – както написа Артър Смит за пътуванията си в София при започване на XX век, градът е цивилизован единствено до степен да не загуби " чара на остарелия свят, пикантния мирис на Изтока ". Пак от него е цитатът в заглавието – стъпвайки на гарата в София, " инстинктивно чувстваш, че Европа е зад теб и ти стоиш в сянката на Ориента ".
Илюстрация
Иван Мърквичка (1856–1938)Пекар, ок. 1887ХГ – Добрич
Увеличаване
Иван Мърквичка (1856–1938)Пекар, ок. 1887ХГ – Добрич
Смаляване
Пламен Петров изяснява, че изложбата има стабилен проучвателен тил – освен от Едуард Саид (основният разум с рецензия за взетите наготово понятия за Ориента като за назадничаво, " сенчесто " място), само че и на изследователката Мария Тодорова. В своята книга по тематиката отпреди 20 години тя упорства, че Балканите, ситуирани сред Изтока и Запада, са особена обстановка. " Трудно може да бъде артикулиран целият продан на хрумвания по тематиката, по тази причина всичко стартира с научна конференция през март с български и задгранични откриватели, които да споделят визията си ", споделя Пламен Петров. Ако желаете да влезете в дълбокото на тази доктрина, следва издаване на алманах с текстове.
След тази конференция стартира събиране на картините – развой, който не крие малко изненади. Но най-голямата евентуално е, че никой от откривателите не може да стои изрично в някоя позиция. Границите елементарно се огъват. Никой не може ясно да уточни къде стартират и свършват Балканите или къде в тях – и какво в тях – е Ориента. " Всички стигнахме до извода – споделя Пламен Петров – че всичко е в разговор. И през днешния ден, в тази непрестанна среща с Другия, това продължава да е значимо и настоящо. " С риск да усложним картината в пъзел Другия тук е психически термин – всеки, който не съм аз.
Илюстрация
Константин Величков (1855–1907)Негър, 1888СГХГ – Пловдив
Увеличаване
Константин Величков (1855–1907)Негър, 1888СГХГ – Пловдив
Смаляване
В първата зала виждаме подиуми от пазара, на който се срещат разнообразни етноси в жив контакт. Ако последваш стената в идната зала, разликата внезапно е дебело подчертана: ето това сме ние, ето това не сме. Тук са показани по-късни картини на художници, пътували на Изток в опит да се срещнат с другия и да се отделят от облика му. Не разговор на непосредствен и всекидневен език, а скица на контрасти: турски кафета, бани, татарски квартали стават забавни като метод да се отдалечим и да сложим контури на облика си.
Илюстрация
Антон Митов (1862–1930)Продавач на самун (Баба Яни), 1888ХГ – Казанлък
Увеличаване
Антон Митов (1862–1930)Продавач на самун (Баба Яни), 1888ХГ – Казанлък
Смаляване
От едната страна е натискът на Запада с техните упования за Балканите, а от другата тежи персоналното ни предпочитание сами да намерим думите, с които да се представим. Любопитно е, че кураторите връщат топката в нашето поле. Текстовете ни питат да вземем за пример не вършим ли и ние същото, когато пътуваме до непознато място и след това качваме фотоси в обществените мрежи. Не използваме ли и ние другите като опит да се дефинираме?
Изложбата разрешава даже на неподготвеното око да види нов небосвод, само че не се ангажира с рецензия на понятията. В ръцете на всеки от нас е да реши дали да кимне в единодушие със заглавието, или да го одобри като отпаднал откъс и празен термин. " Важното е да успеем да забележим самите послания на картините, смисъла оттатък облиците. " Това е разказът в тази галерия – всичко е нюансирано.
" В сянката на Ориента " е в Софийската градска художествена изложба до 26 ноември.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ