Българите стават по-щастливи
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Представете си два разнообразни свята. В първия печелите по 50 хиляди на година, само че всички останали към вас печелят по 25 хиляди. Във втория свят вие печелите 100 хиляди (двойно повече), само че всички други печелят по 200 хиляди. Кой вид ще изберете? Повечето хора избират първия вид.
Въпросът е част от проучване на щастието на Харвардския университет. Резултатите демонстрират, че парите са значими за чувството за богатство, само че не са от първостепенно значение, както е да вземем за пример качеството на обществените ни взаимоотношения. Или пък възприятието за благодарност за това, което имаме.
За тези неща се приказва в новоизлязлата книга " Малък справочник по люка " (lykke - датската дума за щастие) от Майк Викинг, който от пет години е шеф на Института за проучване на щастието в Копенхаген. Книгата (издание на " Хермес " ) събира разнообразни международни изследвания, хрумвания и препоръки за реализиране на благополучие, оценени от Викинг и екипа му. Те сглобяват пъзела на щастието през фактори като здравето, парите, общността, свободата, добротата, доверието.
От проучванията им излиза наяве, че ще сме по-щастливи, в случай че практикуваме по-често японското ширин-йоку (разходки в гората) или сме измежду другари, в сравнение с в случай че се намираме в града, на работа или във Фейсбук. Книгата съдържа забавни заключения и обстоятелства, като да вземем за пример този, че през 2016 година за британците най-щастливият ден е бил Коледа, а най-нещастният – денят, в който Доналд Тръмп е определен за президент на Съединени американски щати.
Наръчникът по люка споделя, че хората не могат да бъдат същински щастливи, в случай че им липсва чувството, че сами направляват живота си.
За общото възприятие за благополучие са значими привидно елементарни действия, като да вземем за пример карането на велосипед. Ако вършим положително, това провокира еуфоричен резултат, а тези, които вършат добрини, са по-малко напрегнати, по-енергични и се смеят повече. Има смисъл да купуваме прекарвания, а не движимости. За щастието е значимо възприятието за принадлежност.
Срещам се с Майк Викинг в София, покрай НДК. Той ме пита, в случай че стартира да играе обичаната си игра - да брои каква част от хората на улицата се усмихват - какво ще излезе. Шегувам се, че в дъждовен ден, в който в България идва турският президент Ердоган, резултатът ще е под нулата. Майк се смее и бързо ме апострофира, че българите сме привикнали да се дефинираме като нещастни, само че в действителност през последните 10 години сме една от най-бързо изкачващите се в класацията по благополучие страни.
Според вас какво би трябвало да стартираме да променяме в държанието си, с цел да сме щастливи?
Има доста дребни стъпки, които можем да създадем, и в книгата си проучвам разнообразни хрумвания, основани на разнообразни проучвания.
Някои от тях са обосновани научно и са подкрепени от данни за факторите, които оказват въздействие върху живота ни. Към тях съм добавил наблюденията си от разнообразни точки на света за държанието, което дефинира тези фактори.
Ще дам образец с един канадски публицист, който е чел книгата ми за хюга ( " Малък справочник по хюга ", също издадена в България - бел. авт.), където доста се приказва за въздействието на свещите в дома. Той решил да си купи свещник и да го поставя на масата, когато вечерят с жена му. В началото синовете им, младежи, почнали да се майтапят: " Какви са тези свещи, искаш да имаш сантиментална вечеря с мама ли? " Но последователно и момчетата почнали да харесват свещите и вечерята се удължила с 15-20 минути, тъй като свещите предразполагали децата да описват истории по какъв начин е минал денят им. Това за мен е доста прекрасен образец по какъв начин една напълно дребна стъпка може да промени взаимоотношенията в фамилията.
През 2010 година The Economist излезе с един относителен разбор сред страните, озаглавен " Богатите, бедните и България ". Той сочеше, че " най-тъжното място на света съгласно приходите на глава от популацията е България ". Какво съгласно вашите проучвания може да създадем, с цел да променим този факт?
Последното проучване е отпреди две седмици, в него вземат участие 156 страни и България е на стотно място. Но положителната вест е, че България е на трето място от всички тези страни по увеличение на показателя на щастието за последните 10 години. Така че има огромен прогрес и се движите в вярната посока.
Интересен е анализът на " Икономист " за това по какъв начин страните съумяват да обръщат финансовото благоденствие в персонално благополучие. Защото е потвърдено, че парите имат значение, те не са всичко, само че сигурно са фактор за благосъстоянието. Все отново има и доста други фактори.
Ако вземем Съединени американски щати, една от най-богатите страни в света по БВП на глава от популацията, при тях отчитаме понижаване на показателя на щастието за последните 10 години, макар че приходите им са се нараснали. Американците не са в икономическа рецесия, само че са изправени пред обществена рецесия. Има спад в доверието, в чувството за общественост. Въпросът е дали това се случва с противоположен знак тук. Дали увеличението на благосъстоянието върви с увеличението на доверието в гражданското общество, в политическата система, можем ли да понижим размерите на корупцията, можем ли да създадем чувство за общественост, да подобрим публичното богатство ? Тоест мога ли да пребивавам релативно щастливо, без значение от това дали съм богат или безпаричен? Това съгласно мен са нещата, върху които доста страни би трябвало да се съсредоточат, а освен върху увеличението на благосъстоянието.
Възможно ли е да си благополучен, в случай че множеството хора към теб не са?
Според мен е допустимо. Също по този начин е мъчно да си трагичен в общество, което в по-голямата си част е щастливо.
Да, пишете за това в книгата. Дания постоянно е на върха на класацията на щастливите народи, само че там има доста самоубийства
Да. Ако множеството хора към теб излъчват чувството, че животът е прекрасен, че всичко е наред, тогава е мъчно персоналното ти чувство да е в контрастност с всеобщото. Но, несъмнено, има значение по какъв начин приятелите, околните, сътрудниците ти възприемат света и човек малко или доста се приспособява към околното мнение. Има проучване, което потвърждава, че в случай че си изложен на отрицателни страсти във Facebook, е доста евентуално ти самият също да изразяваш повече отрицателни отзиви.
Доказано е, че множеството богати хора са щастливи. От друга страна - щастливите хора забогатяват по-лесно. В подобен случай кое е по-важно - да се стремиш към благополучие или към бързо замогване?
За мен по-добрата тактика е да се фокусираш върху щастието и чувството за богатство. Знам, че е доста по-лесно да мислиш за пари и е правилно, че по-богатите хора нормално са по-щастливи, само че едно нарастване на заплатата не води до възстановяване на живота. Ако намериш това, което ти харесва, и се занимаваш с неща, които ти носят задоволство, и вложиш пристрастеност в работата си, и усещаш, че трудът ти има значение - това оказва помощ да постигаш доста повече и води до увеличение на приходите.
Самият аз го изпитах на гърба си. Започнах Института за проучване на щастието, тъй като ми беше забавно да уча тази материя. В началото не изкарвах съвсем никакви пари, започнах с хубава концепция и прогнил компютър, само че тематиката беше моя пристрастеност и работех ужасно доста, без да получавам съвсем нищо в подмяна. Но поради пристрастеността, която вложих, в този момент и приходите ми се усъвършенстваха. Така че за мен вярната тактика е първо да се замислиш какво ти носи наслаждение, какво би ти било прелестно да работиш, и приходите ще дойдат като резултат.
Има ли персонална история, поради която започнахте института?
Да, началото беше през 2013 година, преди този момент работех в друга изследователска институция в Копенхаген и се занимавах с стабилно развиване. В оня миг Организация на обединените нации одобри резолюцията, съгласно която стремежът към благополучие и благоденствие е фундаментална цел на човечеството, други интернационалните организации започнаха да мерят удовлетвореността от живота като аршин за напредъка на обществата, другите страни също започнаха да обръщат внимание на този фактор. Във всички ранглисти Дания заемаше челните места по благополучие и започнах да се възнамерявам за какво е по този начин и взех решение, че би трябвало някой в Дания да стартира да изследва и да извлича цялото това познание, което прави датчаните толкоз щастливи хора. И си споделих - за какво аз да не съм този човек? Темата ми беше доста любопитна, само че се изискваше и малко храброст да основа мой личен институт, тъй като финансовата рецесия не беше напълно отминала.
Личният аспект в историята е, че майка ми умря, когато беше на 49. През 2012 година моят началник беше 15 години по-възрастен от мен, страховит човек, който ми служеше за образец, превъзходен другар, татко и сътрудник и той също умря ненадейно, когато беше на 49. Тогава аз бях на 34 и си споделих, че в случай че ми остават единствено 15 години живот, би трябвало да реша какво желая да върша. Да продължа с работата ми, която беше добре платена, само че не доста вдъхновяваща, или да основа нещо, в което настина желая да вложа силата си. Така се появи институтът.
Според Аристотел положителният живот е този, който има смисъл и цел. Как обаче да намерим смисъла на живота за себе си, по какъв начин да си изберем цел в живота?
Това сигурно е най-трудният въпрос за всички, в това число и за мен, да намеря задачата и смисъла на съществуването. Още като студент не знаех към какво да се насоча и минах през разнообразни курсове, интересувах се от политика, история, урбанистика, социология и логика на психиката. И мисля, че по тази причина проучването на щастието ми подхожда толкоз доста, тъй като комбинира разнообразни дисциплини. Аз открих своя смисъл в живота на 35. Но това е доста сложен развой. Не е нещо, което можеш да си поръчаш онлайн. Много ми оказа помощ осъзнаването на региона, в която желая да съсредоточа силата си.
Докато взимах решението за основаването на Институт за проучване на щастието, стоях безсънен по цели нощи и мислех какви разбори, анкети и проучвания биха могли да се вършат. Тези среднощни безредици ми демонстрираха, че очевидно това е посоката, в която би трябвало да потегли и да съсредоточа ползите си. Ако осъзнаете, че сте изцяло погълнати от някаква задача и не можете да мислите за нищо друго, това е добър знак, че сте намерили вашата цел и предопределение.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Работите с разнообразни компании, държавни управления, фондации. Разкажете ни за някои от най-успешните си планове?
Работата ни е главно да отговорим на следните три въпроса - по какъв начин мерим щастието, за какво някои хора са по-щастливи от други и по какъв начин да подобрим качеството на живота. Правили сме тези калкулации за разнообразни градове, за групи пациенти, за разнообразни организации. Едно от най-интересните проучвания беше за датска фондация, за която проследихме развиването на 600 деца в продължение на две години, с цел да помогнем на фондацията да откри по какъв метод най-ефективно да влага парите си, с цел да усъвършенства допустимо най-вече качеството на живот на тези деца. Това, което установихме, е, че самочувствието е най-големият фактор, който оказва въздействие върху равнището на благополучие на младежите, и по този метод помогнахме на фондацията да реши по какъв начин да трансформира финансовата си поддръжка в богатство за хората, на които оказва помощ.
За край бихте ли дал отговор в резюме на тези три въпроса, които споменахте. Как се мери щастието? Защо някои хора са по-щастливи от други? Как да подобрим качеството на живота?
Ха-ха-ха, ще ми трябват 30 години, с цел да го направя. Първо, всеки самичък за себе си може да реши най-добре дали е благополучен или не. И в случай че проследим този човек във времето, можем да установим по какъв начин смяната на събитията въздейства върху живота му. Така мерим щастието. Защо някои хора са по-щастливи от други? Зависи от гените, от страната, в която се намират, и от житейското държание. Виждаме, че хората се раждат малко или доста щастливи, градовете, страните и законите, съгласно които живеят, дефинират по какъв начин се усещат, само че също и изборите, които вършат всекидневно.
Дали следват желанията си, усещат ли се обичани, имат ли връзка, по какъв начин избират да прекарват времето си. Всичко това демонстрира за какво някои хора са по-щастливи от други. Как да подобрим качеството на живот? Може би най-основният и повсеместен фактор са връзките ни с близките. Затова е значимо да се фокусираме и да влагаме време и старания върху връзката с колегата си, фамилията и приятелите и върху построяването на общественост. Това е най-завършената и универсална рецепта за благополучие.
Увеличаване
Смаляване
Представете си два разнообразни свята. В първия печелите по 50 хиляди на година, само че всички останали към вас печелят по 25 хиляди. Във втория свят вие печелите 100 хиляди (двойно повече), само че всички други печелят по 200 хиляди. Кой вид ще изберете? Повечето хора избират първия вид.
Въпросът е част от проучване на щастието на Харвардския университет. Резултатите демонстрират, че парите са значими за чувството за богатство, само че не са от първостепенно значение, както е да вземем за пример качеството на обществените ни взаимоотношения. Или пък възприятието за благодарност за това, което имаме.
За тези неща се приказва в новоизлязлата книга " Малък справочник по люка " (lykke - датската дума за щастие) от Майк Викинг, който от пет години е шеф на Института за проучване на щастието в Копенхаген. Книгата (издание на " Хермес " ) събира разнообразни международни изследвания, хрумвания и препоръки за реализиране на благополучие, оценени от Викинг и екипа му. Те сглобяват пъзела на щастието през фактори като здравето, парите, общността, свободата, добротата, доверието.
От проучванията им излиза наяве, че ще сме по-щастливи, в случай че практикуваме по-често японското ширин-йоку (разходки в гората) или сме измежду другари, в сравнение с в случай че се намираме в града, на работа или във Фейсбук. Книгата съдържа забавни заключения и обстоятелства, като да вземем за пример този, че през 2016 година за британците най-щастливият ден е бил Коледа, а най-нещастният – денят, в който Доналд Тръмп е определен за президент на Съединени американски щати.
Наръчникът по люка споделя, че хората не могат да бъдат същински щастливи, в случай че им липсва чувството, че сами направляват живота си.
За общото възприятие за благополучие са значими привидно елементарни действия, като да вземем за пример карането на велосипед. Ако вършим положително, това провокира еуфоричен резултат, а тези, които вършат добрини, са по-малко напрегнати, по-енергични и се смеят повече. Има смисъл да купуваме прекарвания, а не движимости. За щастието е значимо възприятието за принадлежност.
Срещам се с Майк Викинг в София, покрай НДК. Той ме пита, в случай че стартира да играе обичаната си игра - да брои каква част от хората на улицата се усмихват - какво ще излезе. Шегувам се, че в дъждовен ден, в който в България идва турският президент Ердоган, резултатът ще е под нулата. Майк се смее и бързо ме апострофира, че българите сме привикнали да се дефинираме като нещастни, само че в действителност през последните 10 години сме една от най-бързо изкачващите се в класацията по благополучие страни.
Според вас какво би трябвало да стартираме да променяме в държанието си, с цел да сме щастливи?
Има доста дребни стъпки, които можем да създадем, и в книгата си проучвам разнообразни хрумвания, основани на разнообразни проучвания.
Някои от тях са обосновани научно и са подкрепени от данни за факторите, които оказват въздействие върху живота ни. Към тях съм добавил наблюденията си от разнообразни точки на света за държанието, което дефинира тези фактори.
Ще дам образец с един канадски публицист, който е чел книгата ми за хюга ( " Малък справочник по хюга ", също издадена в България - бел. авт.), където доста се приказва за въздействието на свещите в дома. Той решил да си купи свещник и да го поставя на масата, когато вечерят с жена му. В началото синовете им, младежи, почнали да се майтапят: " Какви са тези свещи, искаш да имаш сантиментална вечеря с мама ли? " Но последователно и момчетата почнали да харесват свещите и вечерята се удължила с 15-20 минути, тъй като свещите предразполагали децата да описват истории по какъв начин е минал денят им. Това за мен е доста прекрасен образец по какъв начин една напълно дребна стъпка може да промени взаимоотношенията в фамилията.
През 2010 година The Economist излезе с един относителен разбор сред страните, озаглавен " Богатите, бедните и България ". Той сочеше, че " най-тъжното място на света съгласно приходите на глава от популацията е България ". Какво съгласно вашите проучвания може да създадем, с цел да променим този факт?
Последното проучване е отпреди две седмици, в него вземат участие 156 страни и България е на стотно място. Но положителната вест е, че България е на трето място от всички тези страни по увеличение на показателя на щастието за последните 10 години. Така че има огромен прогрес и се движите в вярната посока.
Интересен е анализът на " Икономист " за това по какъв начин страните съумяват да обръщат финансовото благоденствие в персонално благополучие. Защото е потвърдено, че парите имат значение, те не са всичко, само че сигурно са фактор за благосъстоянието. Все отново има и доста други фактори.
Ако вземем Съединени американски щати, една от най-богатите страни в света по БВП на глава от популацията, при тях отчитаме понижаване на показателя на щастието за последните 10 години, макар че приходите им са се нараснали. Американците не са в икономическа рецесия, само че са изправени пред обществена рецесия. Има спад в доверието, в чувството за общественост. Въпросът е дали това се случва с противоположен знак тук. Дали увеличението на благосъстоянието върви с увеличението на доверието в гражданското общество, в политическата система, можем ли да понижим размерите на корупцията, можем ли да създадем чувство за общественост, да подобрим публичното богатство ? Тоест мога ли да пребивавам релативно щастливо, без значение от това дали съм богат или безпаричен? Това съгласно мен са нещата, върху които доста страни би трябвало да се съсредоточат, а освен върху увеличението на благосъстоянието.
Възможно ли е да си благополучен, в случай че множеството хора към теб не са?
Според мен е допустимо. Също по този начин е мъчно да си трагичен в общество, което в по-голямата си част е щастливо.
Да, пишете за това в книгата. Дания постоянно е на върха на класацията на щастливите народи, само че там има доста самоубийства
Да. Ако множеството хора към теб излъчват чувството, че животът е прекрасен, че всичко е наред, тогава е мъчно персоналното ти чувство да е в контрастност с всеобщото. Но, несъмнено, има значение по какъв начин приятелите, околните, сътрудниците ти възприемат света и човек малко или доста се приспособява към околното мнение. Има проучване, което потвърждава, че в случай че си изложен на отрицателни страсти във Facebook, е доста евентуално ти самият също да изразяваш повече отрицателни отзиви.
Доказано е, че множеството богати хора са щастливи. От друга страна - щастливите хора забогатяват по-лесно. В подобен случай кое е по-важно - да се стремиш към благополучие или към бързо замогване?
За мен по-добрата тактика е да се фокусираш върху щастието и чувството за богатство. Знам, че е доста по-лесно да мислиш за пари и е правилно, че по-богатите хора нормално са по-щастливи, само че едно нарастване на заплатата не води до възстановяване на живота. Ако намериш това, което ти харесва, и се занимаваш с неща, които ти носят задоволство, и вложиш пристрастеност в работата си, и усещаш, че трудът ти има значение - това оказва помощ да постигаш доста повече и води до увеличение на приходите.
Самият аз го изпитах на гърба си. Започнах Института за проучване на щастието, тъй като ми беше забавно да уча тази материя. В началото не изкарвах съвсем никакви пари, започнах с хубава концепция и прогнил компютър, само че тематиката беше моя пристрастеност и работех ужасно доста, без да получавам съвсем нищо в подмяна. Но поради пристрастеността, която вложих, в този момент и приходите ми се усъвършенстваха. Така че за мен вярната тактика е първо да се замислиш какво ти носи наслаждение, какво би ти било прелестно да работиш, и приходите ще дойдат като резултат.
Има ли персонална история, поради която започнахте института?
Да, началото беше през 2013 година, преди този момент работех в друга изследователска институция в Копенхаген и се занимавах с стабилно развиване. В оня миг Организация на обединените нации одобри резолюцията, съгласно която стремежът към благополучие и благоденствие е фундаментална цел на човечеството, други интернационалните организации започнаха да мерят удовлетвореността от живота като аршин за напредъка на обществата, другите страни също започнаха да обръщат внимание на този фактор. Във всички ранглисти Дания заемаше челните места по благополучие и започнах да се възнамерявам за какво е по този начин и взех решение, че би трябвало някой в Дания да стартира да изследва и да извлича цялото това познание, което прави датчаните толкоз щастливи хора. И си споделих - за какво аз да не съм този човек? Темата ми беше доста любопитна, само че се изискваше и малко храброст да основа мой личен институт, тъй като финансовата рецесия не беше напълно отминала.
Личният аспект в историята е, че майка ми умря, когато беше на 49. През 2012 година моят началник беше 15 години по-възрастен от мен, страховит човек, който ми служеше за образец, превъзходен другар, татко и сътрудник и той също умря ненадейно, когато беше на 49. Тогава аз бях на 34 и си споделих, че в случай че ми остават единствено 15 години живот, би трябвало да реша какво желая да върша. Да продължа с работата ми, която беше добре платена, само че не доста вдъхновяваща, или да основа нещо, в което настина желая да вложа силата си. Така се появи институтът.
Според Аристотел положителният живот е този, който има смисъл и цел. Как обаче да намерим смисъла на живота за себе си, по какъв начин да си изберем цел в живота?
Това сигурно е най-трудният въпрос за всички, в това число и за мен, да намеря задачата и смисъла на съществуването. Още като студент не знаех към какво да се насоча и минах през разнообразни курсове, интересувах се от политика, история, урбанистика, социология и логика на психиката. И мисля, че по тази причина проучването на щастието ми подхожда толкоз доста, тъй като комбинира разнообразни дисциплини. Аз открих своя смисъл в живота на 35. Но това е доста сложен развой. Не е нещо, което можеш да си поръчаш онлайн. Много ми оказа помощ осъзнаването на региона, в която желая да съсредоточа силата си.
Докато взимах решението за основаването на Институт за проучване на щастието, стоях безсънен по цели нощи и мислех какви разбори, анкети и проучвания биха могли да се вършат. Тези среднощни безредици ми демонстрираха, че очевидно това е посоката, в която би трябвало да потегли и да съсредоточа ползите си. Ако осъзнаете, че сте изцяло погълнати от някаква задача и не можете да мислите за нищо друго, това е добър знак, че сте намерили вашата цел и предопределение.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Работите с разнообразни компании, държавни управления, фондации. Разкажете ни за някои от най-успешните си планове?
Работата ни е главно да отговорим на следните три въпроса - по какъв начин мерим щастието, за какво някои хора са по-щастливи от други и по какъв начин да подобрим качеството на живота. Правили сме тези калкулации за разнообразни градове, за групи пациенти, за разнообразни организации. Едно от най-интересните проучвания беше за датска фондация, за която проследихме развиването на 600 деца в продължение на две години, с цел да помогнем на фондацията да откри по какъв метод най-ефективно да влага парите си, с цел да усъвършенства допустимо най-вече качеството на живот на тези деца. Това, което установихме, е, че самочувствието е най-големият фактор, който оказва въздействие върху равнището на благополучие на младежите, и по този метод помогнахме на фондацията да реши по какъв начин да трансформира финансовата си поддръжка в богатство за хората, на които оказва помощ.
За край бихте ли дал отговор в резюме на тези три въпроса, които споменахте. Как се мери щастието? Защо някои хора са по-щастливи от други? Как да подобрим качеството на живота?
Ха-ха-ха, ще ми трябват 30 години, с цел да го направя. Първо, всеки самичък за себе си може да реши най-добре дали е благополучен или не. И в случай че проследим този човек във времето, можем да установим по какъв начин смяната на събитията въздейства върху живота му. Така мерим щастието. Защо някои хора са по-щастливи от други? Зависи от гените, от страната, в която се намират, и от житейското държание. Виждаме, че хората се раждат малко или доста щастливи, градовете, страните и законите, съгласно които живеят, дефинират по какъв начин се усещат, само че също и изборите, които вършат всекидневно.
Дали следват желанията си, усещат ли се обичани, имат ли връзка, по какъв начин избират да прекарват времето си. Всичко това демонстрира за какво някои хора са по-щастливи от други. Как да подобрим качеството на живот? Може би най-основният и повсеместен фактор са връзките ни с близките. Затова е значимо да се фокусираме и да влагаме време и старания върху връзката с колегата си, фамилията и приятелите и върху построяването на общественост. Това е най-завършената и универсална рецепта за благополучие.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ