Книга: "Истории от 90-те"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Книга: Истории от 90-те
Издателство: ICU
Цена: 16.90 лева
" Така започнаха 90-те, като събуждане след анестезия. Когато рухнаха стени и се отвориха граници, желанието да се премине оттатък и да се опита от всичко непозволено до тогава превземаше хората по площадите като лавина ", написа Наталия Делева, която наскоро издаде първия си разказ " Невидимите " и ловко обгръща контраста сред концепциите и действителностите: " Умирах да пътувам - по тази причина постоянно си харчех стипендията за книги и музика. "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Истории от 90-те " е алманах, в който разнообразни персони описват за живота си през това десетилетие. За тях то попада в друг миг от живота – някои приказват за детството си, други за тийнейджърските си години, за трети този интервал съответствува с най-работоспособната им възраст.
Книгата излиза в навечерието на 30-годишнината от рухването на комунистическия режим в България (10 ноември 1989 г.). Идеята е на основателката на издателство ICU, редактор и преводач от британски език Невена Дишлиева-Кръстева и трети сходен " омнибус " план след " Бащите не си отиват " и " Куфарът на брат ми ". Документалните разкази в актуалната книга обгръщат поп културата на времето, турбуленциите, през които минава медийната среда в България, митингите, градските места, които стават знак на особеното мислене, миграцията, изкуството, което е предизвикано от политическите промени, странните връзки сред хората от престъпния свят и тези, които се афишират за негова опция. Това, с което се отличава от нормалните разкази за времето, е трезвата преценка на пишещите вместо носталгия, еуфория или едностранчиво отчаяние.
" Бях родена и израснала в несвободата. Познавах цялото многообразие от неналичието на избори ", написа журналистката и създател на фестивала " Фотофабрика " Еми Барух в своето есе. " Познавах провалите от посредствеността на всичко, което системата бе произвела - примитивна сивота, примирие, предателска отмалялост, равнодушие и безнадеждно помитане на персони. " В спомените си тя осъжда рефлекса на обществото да се опита да продължи напред, като просто остави предишното обратно, без да го проучва или оцени. " Не разбирах, че помиряването изисква по-трудното изпитание на противоположната вероятност - да осмисляш предишното с всичките му знаци, с чудовищните му провали. Защото това, което сме, е разследване на това, което сме били, даже преди да бъдем. "
Липсата на това осмисляне води до продължен живот на доста от неприятните привички и показа, наложени от режима. " Имитациите са стихията на цялото ми потомство. Беше наша неволя. Стана наша виновност. По-голямата част от съзнателния ни живот се бяхме упражнявали да имитираме - честност в хрумвания, в които не вярваме; лоялност към мъже и дами, които не обичаме, честност към морал, чиито правила отхвърляме. "
За някои от създателите десетилетието символизира загуба на почтения взор към света, а за други то е знак навръх противоположното. " Помня, че писателите се караха и сдобряваха, с цел да се скарат и сдобрят отново, през ден. И в това имаше известна лекост, която след това се изгуби ", написа Георги Господинов, който през десетилетието прави първите си изявления, част е от екипа на " Литературен вестник ", а през 1999 година излиза " Естествен разказ ", книгата, с която той притегля и интернационален интерес към прозата си. " Има и такива десетилетия, които имаш възприятието, че са траели цялостен живот. Или го трансформират невъзвратимо. 90-те бяха и са такова десетилетие. И не всички излязоха от него. А малко на брой от тези, които излязоха, останаха непроменени. "
Сборникът " Истории от 90-те " ще бъде показан на 10 ноември в София ( " Перото " ), на 21 ноември в Стара Загора (Регионална библиотека) и на 18 декември в Ню Йорк (Генерално консулство на България).
Увеличаване
Смаляване
Книга: Истории от 90-те
Издателство: ICU
Цена: 16.90 лева
" Така започнаха 90-те, като събуждане след анестезия. Когато рухнаха стени и се отвориха граници, желанието да се премине оттатък и да се опита от всичко непозволено до тогава превземаше хората по площадите като лавина ", написа Наталия Делева, която наскоро издаде първия си разказ " Невидимите " и ловко обгръща контраста сред концепциите и действителностите: " Умирах да пътувам - по тази причина постоянно си харчех стипендията за книги и музика. "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Истории от 90-те " е алманах, в който разнообразни персони описват за живота си през това десетилетие. За тях то попада в друг миг от живота – някои приказват за детството си, други за тийнейджърските си години, за трети този интервал съответствува с най-работоспособната им възраст.
Книгата излиза в навечерието на 30-годишнината от рухването на комунистическия режим в България (10 ноември 1989 г.). Идеята е на основателката на издателство ICU, редактор и преводач от британски език Невена Дишлиева-Кръстева и трети сходен " омнибус " план след " Бащите не си отиват " и " Куфарът на брат ми ". Документалните разкази в актуалната книга обгръщат поп културата на времето, турбуленциите, през които минава медийната среда в България, митингите, градските места, които стават знак на особеното мислене, миграцията, изкуството, което е предизвикано от политическите промени, странните връзки сред хората от престъпния свят и тези, които се афишират за негова опция. Това, с което се отличава от нормалните разкази за времето, е трезвата преценка на пишещите вместо носталгия, еуфория или едностранчиво отчаяние.
" Бях родена и израснала в несвободата. Познавах цялото многообразие от неналичието на избори ", написа журналистката и създател на фестивала " Фотофабрика " Еми Барух в своето есе. " Познавах провалите от посредствеността на всичко, което системата бе произвела - примитивна сивота, примирие, предателска отмалялост, равнодушие и безнадеждно помитане на персони. " В спомените си тя осъжда рефлекса на обществото да се опита да продължи напред, като просто остави предишното обратно, без да го проучва или оцени. " Не разбирах, че помиряването изисква по-трудното изпитание на противоположната вероятност - да осмисляш предишното с всичките му знаци, с чудовищните му провали. Защото това, което сме, е разследване на това, което сме били, даже преди да бъдем. "
Липсата на това осмисляне води до продължен живот на доста от неприятните привички и показа, наложени от режима. " Имитациите са стихията на цялото ми потомство. Беше наша неволя. Стана наша виновност. По-голямата част от съзнателния ни живот се бяхме упражнявали да имитираме - честност в хрумвания, в които не вярваме; лоялност към мъже и дами, които не обичаме, честност към морал, чиито правила отхвърляме. "
За някои от създателите десетилетието символизира загуба на почтения взор към света, а за други то е знак навръх противоположното. " Помня, че писателите се караха и сдобряваха, с цел да се скарат и сдобрят отново, през ден. И в това имаше известна лекост, която след това се изгуби ", написа Георги Господинов, който през десетилетието прави първите си изявления, част е от екипа на " Литературен вестник ", а през 1999 година излиза " Естествен разказ ", книгата, с която той притегля и интернационален интерес към прозата си. " Има и такива десетилетия, които имаш възприятието, че са траели цялостен живот. Или го трансформират невъзвратимо. 90-те бяха и са такова десетилетие. И не всички излязоха от него. А малко на брой от тези, които излязоха, останаха непроменени. "
Сборникът " Истории от 90-те " ще бъде показан на 10 ноември в София ( " Перото " ), на 21 ноември в Стара Загора (Регионална библиотека) и на 18 декември в Ню Йорк (Генерално консулство на България).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ