![Илюстрация Увеличаване [Shutterstiock] Смаляване - ЕС може да задължи интернет](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3311062.jpg)
Авторските права в интернет - справедливост или цензура
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstiock] Смаляване
- Европейски Съюз може да задължи интернет фирмите да филтрират наличието, с цел да се подсигурява заплащането на авторски права.
- Интернет търсачките и обществените платформи пък ще би трябвало да подписват лицензионни съглашения, с цел да разгласяват линкове и къси описания към медийно наличие. Още по тематиката
Интернет платформите ще би трябвало да заплащат повече на медиите и артистите
Европейският парламент утвърди правила, с които медийните издатели и държателите на авторски права ще могат да договарят разпространяването на техните артикули от Гугъл или Фейсбук
12 сеп 2018
Плати си за линка, ей!
Европейски Съюз е на път да прокара основни промени в режима на авторското право, които ще обиден всички онлайн консуматори
20 юни 2018
Европейските издатели vs. Гугъл
Европейската комисия предложи нова инструкция, която разрешава на издателите да се опълчват на потреблението на онлайн наличието им
1 апр 2017
Данъци, санкции, GDPR За последните няколко години Брюксел нападна интернет фирмите с поредност от следствия и нови регулации. Но нито едно от тях не може да се съпостави по разпаленост на дебата като предложенията за въвеждане на условието онлайн платформите за шерване на наличие да ревизират авансово качваните в техните сървъри материали за съществуването на авторски права, както и правото на медиите да изискват възнаграждение за публикуването от трети страни на линкове и къси описания на тяхното наличие.
За поддръжниците на двете ограничения, които тази седмица бяха гласувани с безапелационно болшинство от Европейския парламент, те са спасението на креативната промишленост и обичайните медии от игото на интернет фирмите, които си присвояват приходите от техния артикул. За съперниците им те са равнозначни на цензура или най-малкото резултатът от тях няма да бъде този, който се чака.
" Днешното решение е тежък удар за свободния и отворен интернет. С одобряването на нови правни и механически ограничавания за това, което можем да публикуваме и споделяме онлайн, Европейският парламент пoставя корпоративните облаги пред свободата на словото и изоставя отдавнашни правила, които трансфораха интернет в това, което е през днешния ден ", сподели евродепутатът Джулия Реда, която интензивно лобираше против поправките.
Европейският съвет на издателите пък назова гласуването историческо, като съгласно браншовата асоциация то ще сътвори повече правдивост в цифровата екосистема. Според издателите новите правила ще подобрят опцията им да договарят с интернет колосите, които до този миг пренебрегваха техните претенции.
" Да @@@ тая еМ Пе тройка "
Накратко, с новото законодателство Брюксел се пробва да пребалансира връзките сред интернет фирмите и основателите на наличие в интерес на последните.
Асоциациите, които пазят държателите на авторски права, от дълго време настояват, че се е образувала голяма " разлика в цената " сред това, което музикантите или артистите получават, и приходите, които се генерират от онлайн доставчиците, които употребяват техния артикул. Този проблем в България е по-популярен от песента на " Ъпсурт " " Колега ".
Според немската GEMA и европейската IFPI единствено за Европа сумата за тази разлика е към 5 милиарда евро годишно. Например към 60 % от трафика на youtube са музикални файлове, само че забележителна част от тях са без платени авторски права. С въвеждането на предварителната инспекция държателите на авторски права се надяват да си възвърнат част от изгубените доходи.
Медиите пък, които така и така са обезкървени от конкуренцията с онлайн колосите, се надяват да си възвърнат част от изгубените доходи, като монетизират част от в този момент незащитеното си наличие.
Стандартната отбрана на авторското право покрива единствено публикуването на забележителна част от авторският материал. Линкът и даже малко изложение явно не са основна част от материала. Въпреки това огромна част от бизнеса на платформи като facebоok, google или по-малки агрегатори на вести е точно публикуването на линкове. Резултатите от търсенето в google притеглят главното количество реклама, само че издателите не получават нищо от нея, макар че точно те са една от значителните аргументи за оборота на търсачките.
Гугъл да вземем за пример отхвърля да връща част от рекламните си доходи назад към тези, въз основата на чието наличие световният колос образува приходите си. Според интернет търсачката, тя извършава гратис разпространяване на медийното наличие, като по този метод усилва читателите на медиите.
Въпреки безплатното разпространяване приходите очевидно се пренасочват към търсачките и платформите, което задушава развиването на медиите, които имат все по-малка опция да поддържат огромни екипи или пък скъпи и продължителни журналистически планове.
Обратен резултат
Двете препоръчани ограничения обаче имат много дефекти, най-очевидните от които са рисковете за налагане, даже несъзнателно, на цензура, както и ограничението на опциите за шерване на информация.
Под повърхността има и други проблеми. Например какво се случва, в случай че google откаже да подписва лицензионни съглашения и просто престане да индексира уеб страниците на медиите, които са поискали възнаграждение за линковете към публикациите си? В случая с Испания, в която към този момент има сходно законодателство, това докара до евакуиране от локалния пазар на новинарската функционалност на google. Във Франция и Белгия обаче световната търсачка направи някои стъпки, с цел да позволи проблемите си с медиите.
Законодателството не споделя и какво е фрагмент от публикация, която разказва линк – едно изречение, пет или едно изречение от пет хиляди знака. По този метод се оставя доста необятна интерпретация на предлаганите правни правила (в първичният текст даже думите в линка щяха да са защитени).
Налагането на предварителна инспекция на качваното наличие неизбежно ще удари креативната интерпретация върху разнообразни авторски творби. " Докато логаритмите не се научат да се майтапят ", както нагледно илюстрира казуса Реда, ще бъдат наранени пародиите и по този начин известните мемета (често фрагменти от филми или телевизионни програми). Много държавни управления пък ще бъдат изкушени да употребяват тези правила, с цел да постановат ограничавания. Както загатнаха няколко евродепутати, в деня, в който европарламентът подлагаше на критика Унгария за ограничение на свободата на словото, депутатите одобриха опция Будапеща да постанова още по-строги, само че законни ограничавания.
Вероятно крайните сюжети няма да се осъществят, само че резултатът от новите ограничения, в случай че бъдат дефинитивно утвърдени от Екологичен потенциал и страните членки, може да се окаже внезапен. Например по този начин както преди две десетилетия битката със уеб страниците за шерване на музика в последна сметка даде началото на стрийминг услугите, в този момент може да се окаже, че медиите и интернет платформите може да стигнат до нови способи за разпространяване на новините. Има риск от заглушаване на сериозните изявления
Преподавателят по медийно право в СУ " Св. Климент Охридски " проф. Нели Огнянова пред " Капитал "
Кои съгласно вас са проблематичните зони в новата инструкция за авторското право?
- От самото начало се обрисуваха две доста противоречиви оферти. Едното е за основаване на ново сродно право за издателите – по логиката на правата на радио- и телевизионните организации върху стратегиите (чл.11), което ще направи по-трудно шерването на новинарски източници и ще се отрази отрицателно върху свободата на информацията. Другото е за въвеждане на средства за отбрана на авторските права посредством " надзор на входа ", в това число пречистване (чл.13). Има и други въпроси, по които се търси компромис.
Директивата ще би трябвало да се вкара в националните законодателства – затова нейните разпореждания би трябвало да са извънредно ясни и точно дефинирани. Ако има неясноти, те се употребяват от държавните управления против свободата на информацията. Издателите би трябвало да знаят от личен опит, че има действителен риск от заглушаване на сериозните изявления от страна на всеки, който е на власт през днешния ден или в бъдеще, под знамето на отбраната на авторските права.
Как свободата на информацията може да се окаже застрашена?
- Преглед даже единствено на главните възражения на специалистите безапелационно демонстрира за какво трябваше да се отхвърлят чл.11 и чл.13 от плана. Член 11 е стъпка, с която Европейският съюз се намесва в опълчването сред огромните издателски концерни от Европейски Съюз – вдъхновители на предлагането, и огромните интернет компании, като взима страната на издателските концерни.
Подкрепа на качествената публицистика не значи поддръжка на мощни лобисти, даже когато са от Европейски Съюз. Ако приходите от реклама към този момент са у интернет платформите, това не се дължи на сегашната уредба на авторските права - интернет колосите събират голямо количество персонални данни, употребяват ги за таргетирана реклама и затова дружно с по-ниската цена стават привлекателни за рекламодателите.
Подкрепа на качествената публицистика е нужна, само че не посредством възпроизвеждане на отрицателния опит на страни като Германия и Испания. Там издателите заплащат милиони правосъдни разходи, с цел да откриват в правосъдни разногласия какво е законно и какво е нелегално. Стотици преподаватели и учени от европейски университети в отворено писмо разказват рисковете от приемането на чл.11 и показват, че това е доста рисков ход, чиито последствия не са до дъно предвидими.
Член 13 ще принуди онлайн платформите да следят държанието на своите консуматори и да основават технологии за авансово цензуриране на наличие, което в някои хипотези би могло да нарушава авторски права, само че в други не. Софтуерът за мониторинг не разграничава законните използва като подигравка, особено позволени изключения и други благоприятни условия за легална приложимост.
Освен това тази наредба ще укрепи господството на няколко огромни играча в мрежата – единствено най-големите уеб сайтове и медийни групи ще могат да си разрешат да основават и ползват тези принадлежности. Високите разноски за разработка на сходни технологии за наблюдаване на наличието евентуално ще доведат до това тя да бъде въведена от няколко огромни доставчика, основани в Съединени американски щати, които още повече ще укрепят пазарната си позиция и ще имат директен достъп до държанието на всички консуматори на интернет платформи в Европейски Съюз.
Създадените нови тежести за интернет фирмите пък ще обезсърчават вложенията в ново наличие, нови платформи и ефикасна конкуренция на преобладаващите платформи. И най-после, заради несъвършената технология ще има лица, които са " отговорни до доказване на противното ", защото са неправилно разпознати като извършители. Не става дума просто за две разпореждания. Сега се конструира бъдещата световна цифрова медийна екосистема. Производители на наличие, издатели, разпространители, консуматори имат разнообразни ползи и друга фантазия за себе си. Въпросът е по какъв начин ще съумеят да се нареждат в новата цифрова екосистема.
Интервюто взе Весислава Антонова
Увеличаване
[Shutterstiock] Смаляване
- Европейски Съюз може да задължи интернет фирмите да филтрират наличието, с цел да се подсигурява заплащането на авторски права.
- Интернет търсачките и обществените платформи пък ще би трябвало да подписват лицензионни съглашения, с цел да разгласяват линкове и къси описания към медийно наличие. Още по тематиката
Интернет платформите ще би трябвало да заплащат повече на медиите и артистите
Европейският парламент утвърди правила, с които медийните издатели и държателите на авторски права ще могат да договарят разпространяването на техните артикули от Гугъл или Фейсбук
12 сеп 2018
Плати си за линка, ей!
Европейски Съюз е на път да прокара основни промени в режима на авторското право, които ще обиден всички онлайн консуматори
20 юни 2018
Европейските издатели vs. Гугъл
Европейската комисия предложи нова инструкция, която разрешава на издателите да се опълчват на потреблението на онлайн наличието им
1 апр 2017
Данъци, санкции, GDPR За последните няколко години Брюксел нападна интернет фирмите с поредност от следствия и нови регулации. Но нито едно от тях не може да се съпостави по разпаленост на дебата като предложенията за въвеждане на условието онлайн платформите за шерване на наличие да ревизират авансово качваните в техните сървъри материали за съществуването на авторски права, както и правото на медиите да изискват възнаграждение за публикуването от трети страни на линкове и къси описания на тяхното наличие.
За поддръжниците на двете ограничения, които тази седмица бяха гласувани с безапелационно болшинство от Европейския парламент, те са спасението на креативната промишленост и обичайните медии от игото на интернет фирмите, които си присвояват приходите от техния артикул. За съперниците им те са равнозначни на цензура или най-малкото резултатът от тях няма да бъде този, който се чака.
" Днешното решение е тежък удар за свободния и отворен интернет. С одобряването на нови правни и механически ограничавания за това, което можем да публикуваме и споделяме онлайн, Европейският парламент пoставя корпоративните облаги пред свободата на словото и изоставя отдавнашни правила, които трансфораха интернет в това, което е през днешния ден ", сподели евродепутатът Джулия Реда, която интензивно лобираше против поправките.
Европейският съвет на издателите пък назова гласуването историческо, като съгласно браншовата асоциация то ще сътвори повече правдивост в цифровата екосистема. Според издателите новите правила ще подобрят опцията им да договарят с интернет колосите, които до този миг пренебрегваха техните претенции.
" Да @@@ тая еМ Пе тройка "
Накратко, с новото законодателство Брюксел се пробва да пребалансира връзките сред интернет фирмите и основателите на наличие в интерес на последните.
Асоциациите, които пазят държателите на авторски права, от дълго време настояват, че се е образувала голяма " разлика в цената " сред това, което музикантите или артистите получават, и приходите, които се генерират от онлайн доставчиците, които употребяват техния артикул. Този проблем в България е по-популярен от песента на " Ъпсурт " " Колега ".
Според немската GEMA и европейската IFPI единствено за Европа сумата за тази разлика е към 5 милиарда евро годишно. Например към 60 % от трафика на youtube са музикални файлове, само че забележителна част от тях са без платени авторски права. С въвеждането на предварителната инспекция държателите на авторски права се надяват да си възвърнат част от изгубените доходи.
Медиите пък, които така и така са обезкървени от конкуренцията с онлайн колосите, се надяват да си възвърнат част от изгубените доходи, като монетизират част от в този момент незащитеното си наличие.
Стандартната отбрана на авторското право покрива единствено публикуването на забележителна част от авторският материал. Линкът и даже малко изложение явно не са основна част от материала. Въпреки това огромна част от бизнеса на платформи като facebоok, google или по-малки агрегатори на вести е точно публикуването на линкове. Резултатите от търсенето в google притеглят главното количество реклама, само че издателите не получават нищо от нея, макар че точно те са една от значителните аргументи за оборота на търсачките.
Гугъл да вземем за пример отхвърля да връща част от рекламните си доходи назад към тези, въз основата на чието наличие световният колос образува приходите си. Според интернет търсачката, тя извършава гратис разпространяване на медийното наличие, като по този метод усилва читателите на медиите.
Въпреки безплатното разпространяване приходите очевидно се пренасочват към търсачките и платформите, което задушава развиването на медиите, които имат все по-малка опция да поддържат огромни екипи или пък скъпи и продължителни журналистически планове.
Обратен резултат
Двете препоръчани ограничения обаче имат много дефекти, най-очевидните от които са рисковете за налагане, даже несъзнателно, на цензура, както и ограничението на опциите за шерване на информация.
Под повърхността има и други проблеми. Например какво се случва, в случай че google откаже да подписва лицензионни съглашения и просто престане да индексира уеб страниците на медиите, които са поискали възнаграждение за линковете към публикациите си? В случая с Испания, в която към този момент има сходно законодателство, това докара до евакуиране от локалния пазар на новинарската функционалност на google. Във Франция и Белгия обаче световната търсачка направи някои стъпки, с цел да позволи проблемите си с медиите.
Законодателството не споделя и какво е фрагмент от публикация, която разказва линк – едно изречение, пет или едно изречение от пет хиляди знака. По този метод се оставя доста необятна интерпретация на предлаганите правни правила (в първичният текст даже думите в линка щяха да са защитени).
Налагането на предварителна инспекция на качваното наличие неизбежно ще удари креативната интерпретация върху разнообразни авторски творби. " Докато логаритмите не се научат да се майтапят ", както нагледно илюстрира казуса Реда, ще бъдат наранени пародиите и по този начин известните мемета (често фрагменти от филми или телевизионни програми). Много държавни управления пък ще бъдат изкушени да употребяват тези правила, с цел да постановат ограничавания. Както загатнаха няколко евродепутати, в деня, в който европарламентът подлагаше на критика Унгария за ограничение на свободата на словото, депутатите одобриха опция Будапеща да постанова още по-строги, само че законни ограничавания.
Вероятно крайните сюжети няма да се осъществят, само че резултатът от новите ограничения, в случай че бъдат дефинитивно утвърдени от Екологичен потенциал и страните членки, може да се окаже внезапен. Например по този начин както преди две десетилетия битката със уеб страниците за шерване на музика в последна сметка даде началото на стрийминг услугите, в този момент може да се окаже, че медиите и интернет платформите може да стигнат до нови способи за разпространяване на новините. Има риск от заглушаване на сериозните изявления
Преподавателят по медийно право в СУ " Св. Климент Охридски " проф. Нели Огнянова пред " Капитал "
Кои съгласно вас са проблематичните зони в новата инструкция за авторското право?
- От самото начало се обрисуваха две доста противоречиви оферти. Едното е за основаване на ново сродно право за издателите – по логиката на правата на радио- и телевизионните организации върху стратегиите (чл.11), което ще направи по-трудно шерването на новинарски източници и ще се отрази отрицателно върху свободата на информацията. Другото е за въвеждане на средства за отбрана на авторските права посредством " надзор на входа ", в това число пречистване (чл.13). Има и други въпроси, по които се търси компромис.
Директивата ще би трябвало да се вкара в националните законодателства – затова нейните разпореждания би трябвало да са извънредно ясни и точно дефинирани. Ако има неясноти, те се употребяват от държавните управления против свободата на информацията. Издателите би трябвало да знаят от личен опит, че има действителен риск от заглушаване на сериозните изявления от страна на всеки, който е на власт през днешния ден или в бъдеще, под знамето на отбраната на авторските права.
Как свободата на информацията може да се окаже застрашена?
- Преглед даже единствено на главните възражения на специалистите безапелационно демонстрира за какво трябваше да се отхвърлят чл.11 и чл.13 от плана. Член 11 е стъпка, с която Европейският съюз се намесва в опълчването сред огромните издателски концерни от Европейски Съюз – вдъхновители на предлагането, и огромните интернет компании, като взима страната на издателските концерни.
Подкрепа на качествената публицистика не значи поддръжка на мощни лобисти, даже когато са от Европейски Съюз. Ако приходите от реклама към този момент са у интернет платформите, това не се дължи на сегашната уредба на авторските права - интернет колосите събират голямо количество персонални данни, употребяват ги за таргетирана реклама и затова дружно с по-ниската цена стават привлекателни за рекламодателите.
Подкрепа на качествената публицистика е нужна, само че не посредством възпроизвеждане на отрицателния опит на страни като Германия и Испания. Там издателите заплащат милиони правосъдни разходи, с цел да откриват в правосъдни разногласия какво е законно и какво е нелегално. Стотици преподаватели и учени от европейски университети в отворено писмо разказват рисковете от приемането на чл.11 и показват, че това е доста рисков ход, чиито последствия не са до дъно предвидими.
Член 13 ще принуди онлайн платформите да следят държанието на своите консуматори и да основават технологии за авансово цензуриране на наличие, което в някои хипотези би могло да нарушава авторски права, само че в други не. Софтуерът за мониторинг не разграничава законните използва като подигравка, особено позволени изключения и други благоприятни условия за легална приложимост.
Освен това тази наредба ще укрепи господството на няколко огромни играча в мрежата – единствено най-големите уеб сайтове и медийни групи ще могат да си разрешат да основават и ползват тези принадлежности. Високите разноски за разработка на сходни технологии за наблюдаване на наличието евентуално ще доведат до това тя да бъде въведена от няколко огромни доставчика, основани в Съединени американски щати, които още повече ще укрепят пазарната си позиция и ще имат директен достъп до държанието на всички консуматори на интернет платформи в Европейски Съюз.
Създадените нови тежести за интернет фирмите пък ще обезсърчават вложенията в ново наличие, нови платформи и ефикасна конкуренция на преобладаващите платформи. И най-после, заради несъвършената технология ще има лица, които са " отговорни до доказване на противното ", защото са неправилно разпознати като извършители. Не става дума просто за две разпореждания. Сега се конструира бъдещата световна цифрова медийна екосистема. Производители на наличие, издатели, разпространители, консуматори имат разнообразни ползи и друга фантазия за себе си. Въпросът е по какъв начин ще съумеят да се нареждат в новата цифрова екосистема.
Интервюто взе Весислава Антонова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ