Led Zeppelin на 50
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Reel Art Press Смаляване
Още по тематиката
10 Corso Como в Ню Йорк
Концептуалният милански магазин на Карла Соцани към този момент стъпи и в Америка
21 сеп 2018
Календар и домашно кино
Интересните събития през уикенда и идната седмица
8 юни 2018
Винилът на Джагър и Скорсезе
Сериалът " Винил " възкресява 70-те в най-чист тип
19 фев 2016 С " Лед Цепелин " е като с " Властелинът на пръстените " - всяко последващо потомство открива за себе си детайли, които придават модерно звучене на от дълго време одобрения културен канон.
През октомври излиза фотоалбум с непубликувани до момента фотоси от историята на групата (1968-1980), на чието показване в Лондон се чака да се съберат тримата живи членове на " Лед Цепелин " - с изключение на китариста Пейдж това са вокалистът Робърт Плант и басистът Джон Пол Джоунс.
В годините след разпадането на групата тримата се показваха епизодично тук и там, обаче концепцията за турне и нов албум в никакъв случай не се приближи до реализация. Много евентуално е събитието през октомври да е и последното обществено появяване на тримата дружно. Най-младият, Плант, преди малко навърши 70, Пол Джоунс е на 72, Пейдж - на 74 години. Не че няма случаи на рок дългоденствие, най-познатият образец са " Ролинг Стоунс ", само че за разлика от " Лед Цепелин " " Стоунс " в никакъв случай не са прекъсвали активността си, а Мик Джагър и Кийт Ричардс съумяха да запазят през годините заварката между тях - нещо, което не може да се каже за Пейдж и Плант. В началото обаче, в оня отдалечен интервал през 1968 година, нещата са изглеждали напълно другояче.
Като член на " Ярдбърдс " през лятото на 1968 година Пейдж ненадейно се оказва без група. Тримата останали музиканти напущат съвсем по едно и също време и го оставят самичък, само че с контракт за турне в скандинавските страни. Пейдж е могъл да се откаже и да продължи кариерата си на към този момент одобрен и издирван студиен музикант. Вместо това той взема решение да откри съидейници, с които да осъществя концепцията си за музика.
Пак в ретроспектива, почитателите на " Лед Цепелин " би трябвало да са признателни на двамата музиканти, които в началото Пейдж кани, само че те му отхвърлят. Единият от отказалите, Тери Рийд, му предлага да чуе 20-годишния Плант, който към този момент е добил известност в бирмингамските клубове. Плант е непосредствен другар с барабаниста Джон Бонъм. Пейдж от своя страна към този момент е записвал в студио с Пол Джоунс и знае, че басистът има нужния за неговата визия капацитет.
Когато четиримата членове на " Ню Ярдбърдс " - както Пейдж в началото кръщава групата, с цел да съблюдава договорните условия - се събират за първата си подготовка през август 1968 година, " химията " е била мигновена и мощна. Години по-късно Плант загатва в изявление, че чувството е било хипнотично и че всички са били наясно, че се случва нещо особено. Само три седмици по-късно, на 7 септември 1968 година " Лед Цепелин " за пръв път се появяват пред аудитория - в дребен клуб в предградие на Копенхаген. Времето от първата подготовка до първия концерт е по-малко от месец, само че в този къс интервал са основани композиците, които след това стават основа на дебютния албум Led Zeppelin I (1969), през днешния ден считан за стандарт в рок музиката.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Reel Art Press Смаляване
В края на 60-те се ражда музиката, която след това бива категоризирана като " хард ", " хеви ", прогресив ", " метъл " и други типове рок. Години по-късно Ричи Блекмор от " Дийп Пърпъл " споделя, че прослушването за пръв път на Led Zeppelin I доста му е помогнало да систематизира към момента неформулираните и разпокъсани хрумвания за личната му музика. Някой беше споделил, че гениалността е способността да изразиш усеща и асоциации, които доста хора подсъзнателно усещат, само че не са в положение да ги формулират. Първият и вторият албум на Led Zeppelin музикално извършват точно тази функционалност за своето потомство.
Йорген Анджел си спомня пред " Капитал ", че преди малко бил навършил 17 години, когато при започване на септември 1968 година му се обаждат от Teen Club в Копенхаген и го молят да пристигна да снима концерта на новата групировка на " Ярдбърдс " с Джими Пейдж: " Харесвах музиката на остарелия " Ярдбърдс " и останах ненапълно отчаян, когато видях на плаката " Ню Ярдбърдс ", с изключение на Джими Пейдж не ми беше познато името на никой от другите музиканти. Мисля, че доста от присъстващите в клуба бяха със сходна настройка преди началото на концерта, лицата на хората бяха отегчени. В момента обаче, когато четиримата се появиха на сцената - отегчението на публиката се смени с любознание. Още преди първия китарен риф на Пейдж от групата към този момент се излъчваше завладяваща сила. Към края на третата комбинация, в случай че не се неистина, това беше Communication Breakdown - аудиторията (около 100 души) беше покорена, не остана място за каквито и да било подозрения. Снимах с ваканционния фотоапарат на майка ми, " Агфа Оптима ", за шанс имах и мълния. В гримьорните направих фотоси преди концерта, обаче единствено Робърт Плант постави старания да ми помогне, в смисъл да театралничи, другите трима не демонстрираха интерес, за тях бях просто част от личния състав на клуба. Само половин година по-късно до " Лед Цепелин " към този момент не можеше да се припари, имаха защита, концертите им към този момент не бяха в клубове, а на игрища. Проявих негативите от концерта, само че по този начин и не ги използвах. Те стояха в мазето в къщата на родителите ми, след това на тавана на жилището ми в центъра на Копенхаген. Там течеше вода през покрива, през лятото влизаха птици. Някъде към 1995-1996 година, когато се закачих за интернет, си спомних за тези фотоси, без да допускам, че исторически това е бил първият концерт на " Лед Цепелин ". Знаех, че почти по това време са почнали, само че и през разум не ми е минавало, че концертът им в нашия клуб е бил първият и че аз съм бил единственият, който е снимал ", споделя Йорген Анджел.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Reel Art Press Смаляване
След като качва част от фотосите на първия си уебсайт, няколко дни по-късно стартират да го търсят от огромни списания за рок музика и да желаят материал за обява. За откриването на неговата фотоизложба в Стокхолм през 2006 година идват и тримата живи членове на " Лед Цепелин ". Срещата им по думите на Йорген е била доста прочувствена. Пет фотоси от първия концерт са включени в албума, който излиза в този момент през октомври.
Константин Цеков, клавишни, ФСБ, споделя, че е бил късметлия да чуе " Лед Цепелин " на възраст (17 г.), когато е могъл да разбере и оцени чутото: " Истината е, че напряко ме втрещи. Имах ролков магнитофон Grundig и мой другар донесе запис на Led Zeppelin II (1969). Мисля, че за множеството почитатели на групата запознанството е почнало точно от този албум с композицията Whole Lotta Love (*позната измежду българските почитатели като " Улето " ). От момента, в който ги чух, та до момента съм техен обожател. Това, което " Лед Цепелин " внесе в рок музиката и което продължава да ме впечатлява, са техните многопластови аранжорски похвати в композиции, които изначало звучат баладично, само че след това избухват в мощна музикална вакханалия. Тези неочаквани катаклизмични преходи в музиката им бяха за времето си безусловно истински, реформаторски и даже в този момент, 50 години по-късно, не престават да звучат все по този начин свежо. Всички техни аблуми са в сбирката ми и постоянно ги чувам. "
Китаристът Иван Лечев си спомня, че родителите му се върнали от турне в Италия и донесли дребна плоча (двойка) с две композиции на " Лед Цепелин ", едната от които била Whole Lotta Love. Лечев, тогава 11-годишен, споделя, че просто не са могли да повярват какво слушат: " Никой не беше чувал такова нещо, а и самите те още не бяха толкоз фамозни. Майка ми сподели, че в Италия това било най-новото и най-слушано тогава по радиото (*през есента на 1969 година Whole Lotta Love е заемала първо място в италианския шлагер церемониал в продължение на два месеца). Мен и брат ми тази музика напряко ни размаза. По-късно съумях да се сдобия с Led Zeppelin II, който и до през днешния ден си остава най-любим албум, крайъгълен камък в историята на рок музиката. По това време бях доста разпален по Ерик Клептън, обаче не знаех, че двамата с Джими Пейдж са работили дружно в студио преди основаването на " Лед Цепелин ". Уникалното за " Лед Цепелин " по времето, когато се появиха, беше гласът на Робърт Плант. Начинът, по който Плант използваше гласа си, беше безусловно невиждан, пресен, фрапантен. " Лед Цепелин " звучаха доста по-енергично на фона на другите реализатори тогава. А парчето Whole Lotta Love беше дотам извънредно, че при първите няколко прослушвания човек се объркваше и не разбираше какво се случва. Не ни беше ясно какви вълшебства са правили в студиото, с цел да могат да го запишат по метода, по който звучи (използвали са назад ехтене и двойка микрофони на друго разстояние за гласа на Плант, с цел да се получи звуковият резултат - бел. авт). "
Името " Ню Ярдбърдс ", под което " Лед Цепелин " са изнесли първите си няколко концерта, бива сменено с " Лед Цепелин " след привършване на скандинавското турне през октомври 1968 година Останалото е история.
Увеличаване
Автор: Reel Art Press Смаляване
Още по тематиката
10 Corso Como в Ню Йорк
Концептуалният милански магазин на Карла Соцани към този момент стъпи и в Америка
21 сеп 2018
Календар и домашно кино
Интересните събития през уикенда и идната седмица
8 юни 2018
Винилът на Джагър и Скорсезе
Сериалът " Винил " възкресява 70-те в най-чист тип
19 фев 2016 С " Лед Цепелин " е като с " Властелинът на пръстените " - всяко последващо потомство открива за себе си детайли, които придават модерно звучене на от дълго време одобрения културен канон.
През октомври излиза фотоалбум с непубликувани до момента фотоси от историята на групата (1968-1980), на чието показване в Лондон се чака да се съберат тримата живи членове на " Лед Цепелин " - с изключение на китариста Пейдж това са вокалистът Робърт Плант и басистът Джон Пол Джоунс.
В годините след разпадането на групата тримата се показваха епизодично тук и там, обаче концепцията за турне и нов албум в никакъв случай не се приближи до реализация. Много евентуално е събитието през октомври да е и последното обществено появяване на тримата дружно. Най-младият, Плант, преди малко навърши 70, Пол Джоунс е на 72, Пейдж - на 74 години. Не че няма случаи на рок дългоденствие, най-познатият образец са " Ролинг Стоунс ", само че за разлика от " Лед Цепелин " " Стоунс " в никакъв случай не са прекъсвали активността си, а Мик Джагър и Кийт Ричардс съумяха да запазят през годините заварката между тях - нещо, което не може да се каже за Пейдж и Плант. В началото обаче, в оня отдалечен интервал през 1968 година, нещата са изглеждали напълно другояче.
Като член на " Ярдбърдс " през лятото на 1968 година Пейдж ненадейно се оказва без група. Тримата останали музиканти напущат съвсем по едно и също време и го оставят самичък, само че с контракт за турне в скандинавските страни. Пейдж е могъл да се откаже и да продължи кариерата си на към този момент одобрен и издирван студиен музикант. Вместо това той взема решение да откри съидейници, с които да осъществя концепцията си за музика.
Пак в ретроспектива, почитателите на " Лед Цепелин " би трябвало да са признателни на двамата музиканти, които в началото Пейдж кани, само че те му отхвърлят. Единият от отказалите, Тери Рийд, му предлага да чуе 20-годишния Плант, който към този момент е добил известност в бирмингамските клубове. Плант е непосредствен другар с барабаниста Джон Бонъм. Пейдж от своя страна към този момент е записвал в студио с Пол Джоунс и знае, че басистът има нужния за неговата визия капацитет.
Когато четиримата членове на " Ню Ярдбърдс " - както Пейдж в началото кръщава групата, с цел да съблюдава договорните условия - се събират за първата си подготовка през август 1968 година, " химията " е била мигновена и мощна. Години по-късно Плант загатва в изявление, че чувството е било хипнотично и че всички са били наясно, че се случва нещо особено. Само три седмици по-късно, на 7 септември 1968 година " Лед Цепелин " за пръв път се появяват пред аудитория - в дребен клуб в предградие на Копенхаген. Времето от първата подготовка до първия концерт е по-малко от месец, само че в този къс интервал са основани композиците, които след това стават основа на дебютния албум Led Zeppelin I (1969), през днешния ден считан за стандарт в рок музиката.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Reel Art Press Смаляване
В края на 60-те се ражда музиката, която след това бива категоризирана като " хард ", " хеви ", прогресив ", " метъл " и други типове рок. Години по-късно Ричи Блекмор от " Дийп Пърпъл " споделя, че прослушването за пръв път на Led Zeppelin I доста му е помогнало да систематизира към момента неформулираните и разпокъсани хрумвания за личната му музика. Някой беше споделил, че гениалността е способността да изразиш усеща и асоциации, които доста хора подсъзнателно усещат, само че не са в положение да ги формулират. Първият и вторият албум на Led Zeppelin музикално извършват точно тази функционалност за своето потомство.
Йорген Анджел си спомня пред " Капитал ", че преди малко бил навършил 17 години, когато при започване на септември 1968 година му се обаждат от Teen Club в Копенхаген и го молят да пристигна да снима концерта на новата групировка на " Ярдбърдс " с Джими Пейдж: " Харесвах музиката на остарелия " Ярдбърдс " и останах ненапълно отчаян, когато видях на плаката " Ню Ярдбърдс ", с изключение на Джими Пейдж не ми беше познато името на никой от другите музиканти. Мисля, че доста от присъстващите в клуба бяха със сходна настройка преди началото на концерта, лицата на хората бяха отегчени. В момента обаче, когато четиримата се появиха на сцената - отегчението на публиката се смени с любознание. Още преди първия китарен риф на Пейдж от групата към този момент се излъчваше завладяваща сила. Към края на третата комбинация, в случай че не се неистина, това беше Communication Breakdown - аудиторията (около 100 души) беше покорена, не остана място за каквито и да било подозрения. Снимах с ваканционния фотоапарат на майка ми, " Агфа Оптима ", за шанс имах и мълния. В гримьорните направих фотоси преди концерта, обаче единствено Робърт Плант постави старания да ми помогне, в смисъл да театралничи, другите трима не демонстрираха интерес, за тях бях просто част от личния състав на клуба. Само половин година по-късно до " Лед Цепелин " към този момент не можеше да се припари, имаха защита, концертите им към този момент не бяха в клубове, а на игрища. Проявих негативите от концерта, само че по този начин и не ги използвах. Те стояха в мазето в къщата на родителите ми, след това на тавана на жилището ми в центъра на Копенхаген. Там течеше вода през покрива, през лятото влизаха птици. Някъде към 1995-1996 година, когато се закачих за интернет, си спомних за тези фотоси, без да допускам, че исторически това е бил първият концерт на " Лед Цепелин ". Знаех, че почти по това време са почнали, само че и през разум не ми е минавало, че концертът им в нашия клуб е бил първият и че аз съм бил единственият, който е снимал ", споделя Йорген Анджел.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Reel Art Press Смаляване
След като качва част от фотосите на първия си уебсайт, няколко дни по-късно стартират да го търсят от огромни списания за рок музика и да желаят материал за обява. За откриването на неговата фотоизложба в Стокхолм през 2006 година идват и тримата живи членове на " Лед Цепелин ". Срещата им по думите на Йорген е била доста прочувствена. Пет фотоси от първия концерт са включени в албума, който излиза в този момент през октомври.
Константин Цеков, клавишни, ФСБ, споделя, че е бил късметлия да чуе " Лед Цепелин " на възраст (17 г.), когато е могъл да разбере и оцени чутото: " Истината е, че напряко ме втрещи. Имах ролков магнитофон Grundig и мой другар донесе запис на Led Zeppelin II (1969). Мисля, че за множеството почитатели на групата запознанството е почнало точно от този албум с композицията Whole Lotta Love (*позната измежду българските почитатели като " Улето " ). От момента, в който ги чух, та до момента съм техен обожател. Това, което " Лед Цепелин " внесе в рок музиката и което продължава да ме впечатлява, са техните многопластови аранжорски похвати в композиции, които изначало звучат баладично, само че след това избухват в мощна музикална вакханалия. Тези неочаквани катаклизмични преходи в музиката им бяха за времето си безусловно истински, реформаторски и даже в този момент, 50 години по-късно, не престават да звучат все по този начин свежо. Всички техни аблуми са в сбирката ми и постоянно ги чувам. "
Китаристът Иван Лечев си спомня, че родителите му се върнали от турне в Италия и донесли дребна плоча (двойка) с две композиции на " Лед Цепелин ", едната от които била Whole Lotta Love. Лечев, тогава 11-годишен, споделя, че просто не са могли да повярват какво слушат: " Никой не беше чувал такова нещо, а и самите те още не бяха толкоз фамозни. Майка ми сподели, че в Италия това било най-новото и най-слушано тогава по радиото (*през есента на 1969 година Whole Lotta Love е заемала първо място в италианския шлагер церемониал в продължение на два месеца). Мен и брат ми тази музика напряко ни размаза. По-късно съумях да се сдобия с Led Zeppelin II, който и до през днешния ден си остава най-любим албум, крайъгълен камък в историята на рок музиката. По това време бях доста разпален по Ерик Клептън, обаче не знаех, че двамата с Джими Пейдж са работили дружно в студио преди основаването на " Лед Цепелин ". Уникалното за " Лед Цепелин " по времето, когато се появиха, беше гласът на Робърт Плант. Начинът, по който Плант използваше гласа си, беше безусловно невиждан, пресен, фрапантен. " Лед Цепелин " звучаха доста по-енергично на фона на другите реализатори тогава. А парчето Whole Lotta Love беше дотам извънредно, че при първите няколко прослушвания човек се объркваше и не разбираше какво се случва. Не ни беше ясно какви вълшебства са правили в студиото, с цел да могат да го запишат по метода, по който звучи (използвали са назад ехтене и двойка микрофони на друго разстояние за гласа на Плант, с цел да се получи звуковият резултат - бел. авт). "
Името " Ню Ярдбърдс ", под което " Лед Цепелин " са изнесли първите си няколко концерта, бива сменено с " Лед Цепелин " след привършване на скандинавското турне през октомври 1968 година Останалото е история.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ