Илюстрация Увеличаване Автор: Надежда Чипева Смаляване Още по темата Европейската

...
Илюстрация Увеличаване Автор: Надежда Чипева Смаляване Още по темата Европейската
Коментари Харесай

Искаме да разберем как работи мозъкът, за да разберем как функционира и обществото

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Още по тематиката
Европейската комисия не си пада по роботите, само че ще влага в изкуствен интелект

Брюксел желае Европейски Съюз да доближи вложенията на Китай и Съединени американски щати в технологиите на роботиката
25 апр 2018
Кратка история на Стивън Хокинг

Един разум, който се опита да разбере Вселената, направи ни по-знаещи и по пътя се трансформира в Оракул
16 мар 2018
Не подценявай интелекта ми

Развитието на изкуствения разсъдък ще бъде съществена тематика на тазгодишната конференция DIGITALK
16 мар 2018 Богдан Драгански е професор по неврология, живеещ и работещ в Лозана, където е шеф на лабораторията LREN. Драгански е част от плана Human Brain Project, който започва през 2013 година за интервал от 10 години. Той е финансиран главно от Европейския съюз и цели да доближи до по-добро схващане по какъв начин работи човешкият мозък посредством основаването на научна инфраструктура, която да разреши на специалистите в Европа да обменят информация и познание в областта на невронауката, компютърните системи и мозъчната медицина.

Как най-просто бихте обяснили какво прави Human Brain Project?
- Просто пояснение няма. Ако приказваме официално, става дума за софтуерен план на Европейския съюз, който построява техническа база за обмяна на научни данни. Платформа, която се пробва да интегрира знанието и данните на разнообразни центрове, върху които всеки център до момента е работил самичък - било в региона на роботиката, на осведомителните технологии, на невронауките – което е и моята област. Това са области, които до момента са били доста отдалечени. Много хора биха се запитали за какво през 2018 година към момента не можем да интегрираме всички тези неща. И един от лесните отговори е, че липсва софтуерната база, посредством която тези хора да намерят общ език, с цел да приказват по сложни въпроси в тази област, и в последна сметка да разберем по какъв начин тъкмо работи човешкият мозък.

Проектът стартира през 2013 година и има десетгодишен период. Какво би трябвало да се случи в края му?
- Отново официално Европейски Съюз е една добре проведена конструкция, която чака резултати, артикули – софтуерни артикули и познание. Тогава и моята област - здравната съгласно мен ще се върне назад към това да работи за положителното на пациентите с мозъчни болести.

В Human Brain Project вие работите интензивно и върху изкуствения разсъдък. В момента тази технология е една от горещите тематики, като условно има два лагера – един, който желае AI да се развива допустимо най-бързо, и различен, който се опасява от сходно развиване. От коя страна сте вие?
- Нека първо развенчаем този мит за изкуствения разсъдък. Става дума за едно общо разбиране, което събира в себе си математически и статистически логаритми, които съществуват от десетилетия. В момента ние се опитваме да ги вкараме в нещо, което най-често си представяме като тяло на робот. Той ще има този изкуствен интелект. Според мен няма потребност от боязън. По-скоро това, което би трябвало да се каже, е, че имаме опцията най-много поради достъпа до доста данни да извлечем най-голяма изгода от тези логаритми. Искаме да разберем по какъв начин действа мозъкът, тъй като по този начин ще разберем освен него, само че и по какъв начин действа нашето общество. Защо, макар че е очевидно, че не е хубаво да водиме война, политици непрекъснато точат саби и така нататък Това е задачата. Опитваме се да разберем мозъка, тъй като се опитваме да разберем себе си и за какво сме такива, каквито сме.

Как бихте си обяснили страха на такива визионери като Илън Мъск, които считат, че това е нещо, което може да погуби цялата човешка раса?
- Не съм експерт тъкмо в тази тясна област на статистика и математика, само че също мисля, че има възможност логаритмите, които са основани с една цел, да стартират собствен личен живот, който да промени съществени цели на този вид просвета и тя да навреди на човечеството. Вече имаме образци, изключително от Русия, където с доста ясна цел тези способи на изкуствения разсъдък, се употребяват за създаване на военни машини. Дали има теоретична опция по някаква причина изкуственият разсъдък, който не би трябвало да бъде изобретателен, да стартира собствен личен живот с отрицателна цел за нас, хората – не ми се има вяра. Нека бъдем прагматични. Толкова доста неща се трансформираха откъм технологии в последните години, че всяка стъпка, която вършим напред, ще бъде последвана от регулаторни детайли в положителния смисъл, които ще съумеят да преценяват всевъзможни рискове и ще измислят противопоставяне против тях. Да не си мислим, че ще стане като някой футуристичен филм в порядъка на една нощ да се изградят армии от роботи, които ще ни унищожат. Нека бъдем реалисти.

Теоретично допустима ли е тази химера, която от дълго време съществува в художествената литература и изкуството като цяло - един мозък да бъде ‘свален’, тъй че човек да продължи живота си под друга форма – като изключим философския въпрос дали това би бил същият човек?
- Доколкото знам, даже има компания, която предлага тази услуга, само че това, което се допуска - ‘свалянето’ на всички мисли, би завършило със гибелта на съответния човек. Това е едната страна на въпроса – какво имаме поради под живот, само че има и друга страна – структурата на човешката мисъл въплъщава в себе си понятието за тяло, крака и така нататък. Без да се впускаме в семантични разногласия, само че всяка от нашите мисли, които са свързани с време и пространство, взимат поради съществуването на някакво тяло, което ще се предвижи от една посока в друга. Така че когато ние теоретично " даунлоуднем " един мозък, той не може да живее в една стъклена кутия с няколко кабела, които да го зареждат. Трябва да му дадем и тяло. В този миг ние се питаме кои са в действителност главните параметри, които ни вършат хора. За мен като невролог най-важният орган е мозъкът, само че и без сърце, без мускули този мозък не може да живее независимо. Има толкоз разлики сред хората – анатомията на мозъка, методът на работа. Не можете да намерите два идентични индивида, даже да са близнаци. Техните мозъци имат разнообразни структури още на пръв взор – всички тези хълмове на мозъка, те просто не са симетрични. Това са неща, които не можем да си разбираем и ще бъде мъчно да се трансфорат в логаритъм или парадигма и да ни дадат отговор за смисъла на живота, който може и да е цифрата 42.

Днес сте на половината път от плана Human Brain Project. Върху какво работите сега?
- Отговорът не е доста сантиментален или визионерски. Работата е в действителност доста тривиална и най-много касае връзките. Това е един голям план, в който вземат участие доста европейски страни, има сътрудници и от други континенти. Имаме телеконференции всяка седмица, само че има даже съществени механически проблеми, било то тон, облик – все се борим с такива ежедневни проблеми на връзката. Всичко се свежда до ръководството на плана. Има хора, които се пробват да ни вкарат нас, по-свободните като мисъл хора като учените, в релси и в края на плана в действителност да имаме готовите артикули, които сме дали обещание да създадем.

Как е разграничен планът?
- На няколко елементи. През март приключи първата част от главния план и стартира втората. На края на всяка част има одит от страна на Европейската комисия. Платформата, за която частично давам отговор, е здравната информатика. Целта ни е да покажем, че благодарение на технологията можем да свържем разнообразни лечебни заведения, с цел да употребяват те данни на пациенти за диагностични цели. Техните данни се пазят по юридически аргументи и тези данни не се употребяват за просвета. Говорим с лечебните заведения, когато те ни дават информацията, да успеем да отговорим на въпроси, свързани с мозъчни болести. Важно е да се каже, че в подтекста на свадите с персонални данни тази информацияа е освен анонимизирана, само че и се обработва и опростява, тъй че се работи единствено върху едно резюме на тези данни. Те се дават на учените и се сортират, тъй че когато те си кажат " желая да видя всички мозъчни изображения на 60-годишни дами, които пишат с лявата ръка ", този въпрос слиза до всички лечебни заведения и научни центрове, които са част от здравната платформа, се прави осредняване на метаданните и учените получават информация. Тя може да им каже, че дамите на 60-годишна възраст, пишещи с лявата ръка, в Амстердам са разнообразни от тези, които живеят в София. Може да се огледа дали разликата е в социоикономически фактори, в случай че има и такива данни, дали се дължи на неприятен въздух или други фактори.

Както споменахте, персоналните данни също се трансфораха в огромен скандал и гореща тематика неотдавна. Ясно е, че има способи те да бъдат анонимизирани или обработени по този начин, че да не ни вредят, само че до каква степен имаме потребност изобщо от тях?
- Много е значимо всичките тези логаритми да бъдат захранени с доста данни. Търсим метод да отговорим на въпроси, които човешкият мозък не може да обхване заради две аргументи – поради сложността на въпросите и поради невъзможността да обработваме толкоз доста данни. Веднъж заложен един научен въпрос той може да получи отговор, само че е добре да се валидира с още повече данни. Във Фейсбук, да вземем за пример, има логаритъм, който може да разпознава лица. Това са логаритми, които първоначално взимат съставни елементи като цвят на кожата, очертания на лицето и други Има си комплицирани мрежи, които са виновни за разпознаването на този подробност. Най-добре той ще работи, в случай че има 100 хиляди фотоси на Богдан Драгански или даже повече. Това е правилото, на който работи по този начин нареченото машинно самообразование, в което машината се учи да разпознава и да работи по-прецизно. Нашият принцип е същият. Искаме да установим избрани промени в мозъка, свързани с деменция, алцхаймер и други болести, преди казусът към този момент да се е посочил нескрито и човек да би трябвало да иде на доктор. Тогава можем да развием тактики, които да трансформират тези прогресивни болести. Трябват ни доста данни, с цел да хванем тези дребни, микроскопични промени, които предвещават тези положения. Накратко казано, ние би трябвало да намерим иглата в купата сено.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР