Я елате, инвеститори, при батко
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Кирил Златков Смаляване
- Поправката " Домусчиев " е доказателство, че на околните до ръководещите предприемачи е разрешено всичко.
- Последствията за бизнес климата и задграничните вложения в България ще са съществени. Още по тематиката
Поправката " Домусчиев " разклати властта
С нападките си против вицепремиера Симеонов водачът на " Атака " комфортно разми отговорността на ГЕРБ и Движение за права и свободи за лобистките текстове за приватизацията
26 юли 2018
Защо решенията на Комисия за защита на конкуренцията за ЧЕЗ и " Нова телевизия " са неубедителни
В двете решения е налице безусловна възбрана, без да са налице съществени хоризонтални или отвесни резултати
20 юли 2018
Близо месец след края на европредседателството тревата към НДК е избуяла, цветята са завехнали, а плочките - мръсни. Само допреди месец площадът пред сърцето на българската политическа горделивост се миеше със сапун, градинките се косяха през ден, а десетки служащи се грижеха да има постоянно цъфтящи лехи. В продължение на шест месеца тези няколко декара към НДК изглеждаха като демо версия на естествена, подредена европейска страна. Тази реплика не беше единствено в градинката в центъра на София. По време на председателството министри, депутати и впрочем политици на власт доста внимаваха да няма кавги, които да демонстрират същинското лице на превзетата българска страна. Издържаха до предходната седмица.
В сряда Народното събрание гласоподава поправката " Домусчиев ", която спестяваше на предприемача санкция от над 50 млн. лева, дружно с други екстри за Делян Пеевски и близки до него. В четвъртък Комисията за защита на конкуренцията забрани покупко-продажбите за продажбата на ЧЕЗ и " Нова телевизия " със странни претекстове, които, наподобява, целят да обслужат политически ползи. След общественото отвращение и ветото на президента решението за Домусчиев и Пеевски съвсем несъмнено ще бъде ревизирано. Посланието от тези две дейности на властта обаче към този момент беше изпратено и то е доста ясно - за околните до властта предприемачи може всичко и никой не може да прави сериозен бизнес, без първо да се е схванал с Борисов.
Последствията от това за бизнес средата са унищожителни. На българската граница така и така няма опашки от непознати вложители, само че решенията на Комисия за защита на конкуренцията и Народното събрание отблъскват и дребното, които гледат към България. Те към този момент знаят две неща:
1. За да влязат, първо би трябвало да целунат ръка на премиера и да поемат избрани задължения.
2. Дори и някак си да влязат, може и в никакъв случай да не излязат. Ако въпреки всичко го създадат, политическата интервенция може да им коства пари и на изхода - питайте притежателите на " Нова телевизия " и CEZ, цената на чиито активи в България в този момент внезапно падна.
Само една седмица по-късно
Така една седмица откакто България стартира публично процедурата по влизане в банковия съюз (и надлежно в еврозоната), единствено за 24 часа бяха дадени две доста мощни доказателства за най-големите страхове на Брюксел и Франкфурт. Основните опасения на Европейската комисия и ЕЦБ са за нещо, което те общително назовават " качество на институциите ". Зад тази фраза се крие оценката за това до каква степен разнообразни ведомства могат да работят стабилно в обществен интерес. Миналата седмица Народното събрание и Комисия за защита на конкуренцията демонстрираха доста очевидно, че са пробити тъкмо толкоз, колкото беше Българска народна банка около банкрута на КТБ. В Народното събрание поправката " Домусчиев " мина бързо и изкусно и в случай че не беше митингът на Валери Симеонов, можеше да остане незабелязана, както евентуално се е случвало други пъти с не толкоз нагли решения. Скандалното в нея беше, че тя е прям случай на отбрана на частен интерес в ущърб на обществения. Домусчиев си икономисва санкция от над 50 млн. лева, а държавните финанси губят.
Този сюжет завърши относително щастливо, откакто Румен Радев наложи несъгласие на поправките, а Бойко Борисов разпореди на Народното събрание да се съобрази с президента. Политическите резултати от това още отекват в средите на " патриотите " и абсурдът може да докара до някакво преформатиране на властта, въпреки и държавното управление да не наподобява застрашено.
От някои кавги има позитивни резултати - те вършат забележим някакъв проблем и се намира решение. Този с поправката " Домусчиев " обаче не е от тях. Като изключим партията на Валери Симеонов, нито една парламентарна партия не предложи какво кардинално да се направи, тъй че да не се случват повече сходни лобистки промени. Българска социалистическа партия гласоподава срещу, само че по-скоро изглеждаше, че е по инерция, без нито един червен политик да посмее при разискването да каже нещо. Отсъствието на каквато и да е имунна реакция от множеството партии демонстрира, че лобистките промени в законите няма да спрат, в случай че някой инцидентно не ги хване.
Последният бушон
Единствената институция, която сподели съответна реакция в тази ситуация, беше президентството. Ветото на президента даде опция на ГЕРБ да анулира скандалната корекция. Това може да звучи до известна степен утешително, само че надалеч не е задоволително. Румен Радев е политически дилетант, което има положителни и неприятни страни. Добрите са, че му разрешава да е надалеч от олигархията. Лошите са, че до него могат да стигат единствено най-скандалните случаи, които станат обществени. Ограничените му пълномощия също така не му дават опция да се намесва другаде с изключение на в признати от Народното събрание закони. Това значи, че цялото систематизиране на обществени средства - държавни поръчки и вложения, остава изцяло отвън него. Добър образец за това е другият абсурден случай от последните дни - прекъсването на покупко-продажбите за ЧЕЗ и " Нова " от Комисия за защита на конкуренцията. Това - най-малко обществено, остана изцяло отвън радара на Румен Радев, макар че следствията от решението са доста по-сериозни от поправките в закона за приватизацията.
Вън, вложители!
Накратко, решенията на Комисия за защита на конкуренцията, с които се не разрешават покупко-продажбите за ЧЕЗ и " Нова телевизия ", вършат България извънредно неприятно място за интернационалните капитали, защото споделят доста ясно едно: тук е невероятно да правиш бизнес, в случай че не се харесваш на ръководещите.
След двете забрани всеки непознат вложител в цех, компания за услуги или търговия мощно ще се замисли дали да влиза в страната, откакто страната след това може да не хареса предстоящ сътрудник или нов притежател на бизнеса. Вече пристигналите също би трябвало да са уплашени, изключително в случай че развият компанията си, придобият важен пазарен дял и не са близки до мощни политици.
Ефектите са повече от забележими. Влошената медийна среда и непрекъснато сменящата се регулация в енергетиката гонят към този момент влезлите и съвсем не провокират интерес у евентуални съществени бъдещи притежатели. Доказателство е, че и " Нова тв ", и бизнесът на CEZ не бяха пожелани от нито един американски или западноевропейски покупател, а единствено от български или районни играчи. Сега кръгът се стеснява единствено до локални играчи със мощни контакти с ръководещите, които очевидно могат да включват и изключват Комисия за защита на конкуренцията според от интереса.
Срамният регулатор
Това са първите случаи в историята на Комисия за защита на конкуренцията от последните години, в които се не разрешават покупко-продажби. Разбира се, комисията има това право, въпросът е по какъв начин се стимулира то.
Двете решения са цялостни с правни пороци - няма изследвана и потвърдена щета от влизането на нови притежатели в сдруженията, не са направени наложителните при възбрана задълбочени изследвания (макар при " Нова тв " да бе стартирано, то не е завършено), смехотворно къси са на фона на доста по-дребни покупко-продажби, опонират на всякаква досегашна процедура на регулатора, а и на европейския орган.
Така икономическата логичност по кое време една договорка е допустима в България към този момент е счупена. За антимонополния регулатор да вземем за пример не бе проблем договорката преди две години, когато свързваният с Пеевски " Булгартабак холдинг " продаде марките си на световния производител на цигари ВАТ, въпреки полученият пазарен дял да надскочи 40%. Нямаше възражения и когато преди години ставаха покупко-продажбите за ЕРП-тата, малките екрани, нищо че се продаваха компании с съвсем монополни позиции. Така изводът е, че решенията на комисията не са свързани с оценка на активи и пазарни дялове, а със симпатичността на купувача за политиците и техните аватари - членовете на Комисия за защита на конкуренцията. Трима високопоставени представители на ГЕРБ, от които " Капитал " потърси коментар, отхвърлиха. Неофициално те споделят терзания и за двете покупко-продажби. За продажбата на българските активи на CEZ страховете бяха главно свързани с това, че дребна компания без опит в ръководството на толкоз комплицирани структури ще придобие значим в това число за националната сигурност запас. Подобни опасения, още веднъж импровизирано, се споделяха от някои хора измежду ръководещите за договорката с " Нова " - че контактите на Келнер с Русия и Китай могат да създадат по този начин, че непозната страна да управлява една от частните национални малките екрани. Ако за сходни страхове има действителни учредения, в действителност към покупко-продажбите би трябвало да се подходи деликатно. Проблемът е, че не е Комисия за защита на конкуренцията органът, който би трябвало да пази националната сигурност. Щетите от решението на комисията върху бизнес климата и привлекателността на България за задгранични вложения са евентуално даже по-големи от рисковете по двете покупко-продажби.
Към това се прибавя и различен проблем - цялостната липса на политическа реакция по тематиката. Тя беше коментирана само от Българска социалистическа партия, която приветства решението за ЧЕЗ. За " Нова телевизия " нито един представител на левицата не разяснява с аргумента, че никой не е осведомен с решението (от едвам 10 странички, с претекстове няколко изречения). Коментари отхвърлиха и трима високоставени представители на ГЕРБ.
Политическото безмълвие за Комисия за защита на конкуренцията значи единствено едно - че компрометирането на комисията не се вижда като проблем от никого. Това значи и че скоро няма да има решение на казуса. Тревата пред НДК ще продължи да избуява, площадът начело ще става по-мръсен. Мръсна ще остане и политическата среда, която последните дни направи брутална проява и сподели на всички: Това сме ние. Дали ще има договорка или не зависи от нас. Увеличава се политическият риск за непознати вложения
Евгени Кънев,
ръководещ съучастник на консултанската компания " Маконис "
Решенията на Комисия за защита на конкуренцията за две основни секторни покупко-продажби би трябвало бъдат обсъждани на две равнища: техническо и политическо. Точно както България извършва техническите критерии за достъп до Шенген и чакалнята на еврозоната, само че някои страни членки считат, че не покрива политическите критерии за достъп, по този начин не е задоволително една договорка официално да дава отговор единствено на условията на закона за конкуренцията. Всъщност честа процедура в развитите страни е съответните регулатори да блокират политически неизгодни за съответната страна частни покупко-продажби. Разликата с Комисия за защита на конкуренцията е, че претекстовете ясно показват какви държавни ползи биха нарушили съответните покупко-продажби (примерно по-малко работни места и налози и др.). Но у нас поради лимитираните пълномощия на Комисия за защита на конкуренцията постоянно посредством техническо-правни причини се прокарват на процедура политически решения. Така в подтекста на държавните ползи, в случай че решението за договорката за ЧЕЗ е носещо облекчение, то прекомерно смущаващи са повърхностните причини на Комисия за защита на конкуренцията в тази ситуация на договорката за " Нова тв ", които, наподобява, пазят не държавни, а по-скоро частни ползи в бранша. Ако фактически съществуват обстоятелства за господстващо състояние на медиата (каквито неотдавнашен отчет на Комисия за защита на конкуренцията не отчита), за какво е била нужна поръчка за промяна на собствеността, с цел да адресира Комисия за защита на конкуренцията този пазарен риск на централизация? Със сигурност такива решения, които лимитират опциите на притежателите да продадат бизнеса си, понижават неговата цена и усилват политическия риск за нови непознати вложения в страната. Решението на Комисия за защита на конкуренцията за ЧЕЗ е едва
Мартин Димитров, икономист, някогашен депутат
Мога да разясня единствено решението на Комисия за защита на конкуренцията за ЧЕЗ, тъй като не съм осведомен с това за " Нова телевизия ".
Първият значим миг в него е, че нито Комисия за защита на конкуренцията, нито парламентарната комисия, която разследваше договорката, преглеждат въпроса за финансирането й, тъй като то също може да има отношение към концентрацията. Всички държавни органи заобикалят да проверяват този въпрос. Имам подозрението, че това се случва преднамерено.
Вторият значим миг е, че решението на Комисия за защита на конкуренцията е едва. За хората с някакъв опит причините за централизация са несъстоятелни.
Третият миг е, че е доста основно дали ще има обжалване на решението. Ако няма, Комисия за защита на конкуренцията ще е дала елементарен метод кандидат-купувачът да излезе от договорката.
Увеличаване
Автор: Кирил Златков Смаляване
- Поправката " Домусчиев " е доказателство, че на околните до ръководещите предприемачи е разрешено всичко.
- Последствията за бизнес климата и задграничните вложения в България ще са съществени. Още по тематиката
Поправката " Домусчиев " разклати властта
С нападките си против вицепремиера Симеонов водачът на " Атака " комфортно разми отговорността на ГЕРБ и Движение за права и свободи за лобистките текстове за приватизацията
26 юли 2018
Защо решенията на Комисия за защита на конкуренцията за ЧЕЗ и " Нова телевизия " са неубедителни
В двете решения е налице безусловна възбрана, без да са налице съществени хоризонтални или отвесни резултати
20 юли 2018
Близо месец след края на европредседателството тревата към НДК е избуяла, цветята са завехнали, а плочките - мръсни. Само допреди месец площадът пред сърцето на българската политическа горделивост се миеше със сапун, градинките се косяха през ден, а десетки служащи се грижеха да има постоянно цъфтящи лехи. В продължение на шест месеца тези няколко декара към НДК изглеждаха като демо версия на естествена, подредена европейска страна. Тази реплика не беше единствено в градинката в центъра на София. По време на председателството министри, депутати и впрочем политици на власт доста внимаваха да няма кавги, които да демонстрират същинското лице на превзетата българска страна. Издържаха до предходната седмица.
В сряда Народното събрание гласоподава поправката " Домусчиев ", която спестяваше на предприемача санкция от над 50 млн. лева, дружно с други екстри за Делян Пеевски и близки до него. В четвъртък Комисията за защита на конкуренцията забрани покупко-продажбите за продажбата на ЧЕЗ и " Нова телевизия " със странни претекстове, които, наподобява, целят да обслужат политически ползи. След общественото отвращение и ветото на президента решението за Домусчиев и Пеевски съвсем несъмнено ще бъде ревизирано. Посланието от тези две дейности на властта обаче към този момент беше изпратено и то е доста ясно - за околните до властта предприемачи може всичко и никой не може да прави сериозен бизнес, без първо да се е схванал с Борисов.
Последствията от това за бизнес средата са унищожителни. На българската граница така и така няма опашки от непознати вложители, само че решенията на Комисия за защита на конкуренцията и Народното събрание отблъскват и дребното, които гледат към България. Те към този момент знаят две неща:
1. За да влязат, първо би трябвало да целунат ръка на премиера и да поемат избрани задължения.
2. Дори и някак си да влязат, може и в никакъв случай да не излязат. Ако въпреки всичко го създадат, политическата интервенция може да им коства пари и на изхода - питайте притежателите на " Нова телевизия " и CEZ, цената на чиито активи в България в този момент внезапно падна.
Само една седмица по-късно
Така една седмица откакто България стартира публично процедурата по влизане в банковия съюз (и надлежно в еврозоната), единствено за 24 часа бяха дадени две доста мощни доказателства за най-големите страхове на Брюксел и Франкфурт. Основните опасения на Европейската комисия и ЕЦБ са за нещо, което те общително назовават " качество на институциите ". Зад тази фраза се крие оценката за това до каква степен разнообразни ведомства могат да работят стабилно в обществен интерес. Миналата седмица Народното събрание и Комисия за защита на конкуренцията демонстрираха доста очевидно, че са пробити тъкмо толкоз, колкото беше Българска народна банка около банкрута на КТБ. В Народното събрание поправката " Домусчиев " мина бързо и изкусно и в случай че не беше митингът на Валери Симеонов, можеше да остане незабелязана, както евентуално се е случвало други пъти с не толкоз нагли решения. Скандалното в нея беше, че тя е прям случай на отбрана на частен интерес в ущърб на обществения. Домусчиев си икономисва санкция от над 50 млн. лева, а държавните финанси губят.
Този сюжет завърши относително щастливо, откакто Румен Радев наложи несъгласие на поправките, а Бойко Борисов разпореди на Народното събрание да се съобрази с президента. Политическите резултати от това още отекват в средите на " патриотите " и абсурдът може да докара до някакво преформатиране на властта, въпреки и държавното управление да не наподобява застрашено.
От някои кавги има позитивни резултати - те вършат забележим някакъв проблем и се намира решение. Този с поправката " Домусчиев " обаче не е от тях. Като изключим партията на Валери Симеонов, нито една парламентарна партия не предложи какво кардинално да се направи, тъй че да не се случват повече сходни лобистки промени. Българска социалистическа партия гласоподава срещу, само че по-скоро изглеждаше, че е по инерция, без нито един червен политик да посмее при разискването да каже нещо. Отсъствието на каквато и да е имунна реакция от множеството партии демонстрира, че лобистките промени в законите няма да спрат, в случай че някой инцидентно не ги хване.
Последният бушон
Единствената институция, която сподели съответна реакция в тази ситуация, беше президентството. Ветото на президента даде опция на ГЕРБ да анулира скандалната корекция. Това може да звучи до известна степен утешително, само че надалеч не е задоволително. Румен Радев е политически дилетант, което има положителни и неприятни страни. Добрите са, че му разрешава да е надалеч от олигархията. Лошите са, че до него могат да стигат единствено най-скандалните случаи, които станат обществени. Ограничените му пълномощия също така не му дават опция да се намесва другаде с изключение на в признати от Народното събрание закони. Това значи, че цялото систематизиране на обществени средства - държавни поръчки и вложения, остава изцяло отвън него. Добър образец за това е другият абсурден случай от последните дни - прекъсването на покупко-продажбите за ЧЕЗ и " Нова " от Комисия за защита на конкуренцията. Това - най-малко обществено, остана изцяло отвън радара на Румен Радев, макар че следствията от решението са доста по-сериозни от поправките в закона за приватизацията.
Вън, вложители!
Накратко, решенията на Комисия за защита на конкуренцията, с които се не разрешават покупко-продажбите за ЧЕЗ и " Нова телевизия ", вършат България извънредно неприятно място за интернационалните капитали, защото споделят доста ясно едно: тук е невероятно да правиш бизнес, в случай че не се харесваш на ръководещите.
След двете забрани всеки непознат вложител в цех, компания за услуги или търговия мощно ще се замисли дали да влиза в страната, откакто страната след това може да не хареса предстоящ сътрудник или нов притежател на бизнеса. Вече пристигналите също би трябвало да са уплашени, изключително в случай че развият компанията си, придобият важен пазарен дял и не са близки до мощни политици.
Ефектите са повече от забележими. Влошената медийна среда и непрекъснато сменящата се регулация в енергетиката гонят към този момент влезлите и съвсем не провокират интерес у евентуални съществени бъдещи притежатели. Доказателство е, че и " Нова тв ", и бизнесът на CEZ не бяха пожелани от нито един американски или западноевропейски покупател, а единствено от български или районни играчи. Сега кръгът се стеснява единствено до локални играчи със мощни контакти с ръководещите, които очевидно могат да включват и изключват Комисия за защита на конкуренцията според от интереса.
Срамният регулатор
Това са първите случаи в историята на Комисия за защита на конкуренцията от последните години, в които се не разрешават покупко-продажби. Разбира се, комисията има това право, въпросът е по какъв начин се стимулира то.
Двете решения са цялостни с правни пороци - няма изследвана и потвърдена щета от влизането на нови притежатели в сдруженията, не са направени наложителните при възбрана задълбочени изследвания (макар при " Нова тв " да бе стартирано, то не е завършено), смехотворно къси са на фона на доста по-дребни покупко-продажби, опонират на всякаква досегашна процедура на регулатора, а и на европейския орган.
Така икономическата логичност по кое време една договорка е допустима в България към този момент е счупена. За антимонополния регулатор да вземем за пример не бе проблем договорката преди две години, когато свързваният с Пеевски " Булгартабак холдинг " продаде марките си на световния производител на цигари ВАТ, въпреки полученият пазарен дял да надскочи 40%. Нямаше възражения и когато преди години ставаха покупко-продажбите за ЕРП-тата, малките екрани, нищо че се продаваха компании с съвсем монополни позиции. Така изводът е, че решенията на комисията не са свързани с оценка на активи и пазарни дялове, а със симпатичността на купувача за политиците и техните аватари - членовете на Комисия за защита на конкуренцията. Трима високопоставени представители на ГЕРБ, от които " Капитал " потърси коментар, отхвърлиха. Неофициално те споделят терзания и за двете покупко-продажби. За продажбата на българските активи на CEZ страховете бяха главно свързани с това, че дребна компания без опит в ръководството на толкоз комплицирани структури ще придобие значим в това число за националната сигурност запас. Подобни опасения, още веднъж импровизирано, се споделяха от някои хора измежду ръководещите за договорката с " Нова " - че контактите на Келнер с Русия и Китай могат да създадат по този начин, че непозната страна да управлява една от частните национални малките екрани. Ако за сходни страхове има действителни учредения, в действителност към покупко-продажбите би трябвало да се подходи деликатно. Проблемът е, че не е Комисия за защита на конкуренцията органът, който би трябвало да пази националната сигурност. Щетите от решението на комисията върху бизнес климата и привлекателността на България за задгранични вложения са евентуално даже по-големи от рисковете по двете покупко-продажби.
Към това се прибавя и различен проблем - цялостната липса на политическа реакция по тематиката. Тя беше коментирана само от Българска социалистическа партия, която приветства решението за ЧЕЗ. За " Нова телевизия " нито един представител на левицата не разяснява с аргумента, че никой не е осведомен с решението (от едвам 10 странички, с претекстове няколко изречения). Коментари отхвърлиха и трима високоставени представители на ГЕРБ.
Политическото безмълвие за Комисия за защита на конкуренцията значи единствено едно - че компрометирането на комисията не се вижда като проблем от никого. Това значи и че скоро няма да има решение на казуса. Тревата пред НДК ще продължи да избуява, площадът начело ще става по-мръсен. Мръсна ще остане и политическата среда, която последните дни направи брутална проява и сподели на всички: Това сме ние. Дали ще има договорка или не зависи от нас. Увеличава се политическият риск за непознати вложения
Евгени Кънев,
ръководещ съучастник на консултанската компания " Маконис "
Решенията на Комисия за защита на конкуренцията за две основни секторни покупко-продажби би трябвало бъдат обсъждани на две равнища: техническо и политическо. Точно както България извършва техническите критерии за достъп до Шенген и чакалнята на еврозоната, само че някои страни членки считат, че не покрива политическите критерии за достъп, по този начин не е задоволително една договорка официално да дава отговор единствено на условията на закона за конкуренцията. Всъщност честа процедура в развитите страни е съответните регулатори да блокират политически неизгодни за съответната страна частни покупко-продажби. Разликата с Комисия за защита на конкуренцията е, че претекстовете ясно показват какви държавни ползи биха нарушили съответните покупко-продажби (примерно по-малко работни места и налози и др.). Но у нас поради лимитираните пълномощия на Комисия за защита на конкуренцията постоянно посредством техническо-правни причини се прокарват на процедура политически решения. Така в подтекста на държавните ползи, в случай че решението за договорката за ЧЕЗ е носещо облекчение, то прекомерно смущаващи са повърхностните причини на Комисия за защита на конкуренцията в тази ситуация на договорката за " Нова тв ", които, наподобява, пазят не държавни, а по-скоро частни ползи в бранша. Ако фактически съществуват обстоятелства за господстващо състояние на медиата (каквито неотдавнашен отчет на Комисия за защита на конкуренцията не отчита), за какво е била нужна поръчка за промяна на собствеността, с цел да адресира Комисия за защита на конкуренцията този пазарен риск на централизация? Със сигурност такива решения, които лимитират опциите на притежателите да продадат бизнеса си, понижават неговата цена и усилват политическия риск за нови непознати вложения в страната. Решението на Комисия за защита на конкуренцията за ЧЕЗ е едва
Мартин Димитров, икономист, някогашен депутат
Мога да разясня единствено решението на Комисия за защита на конкуренцията за ЧЕЗ, тъй като не съм осведомен с това за " Нова телевизия ".
Първият значим миг в него е, че нито Комисия за защита на конкуренцията, нито парламентарната комисия, която разследваше договорката, преглеждат въпроса за финансирането й, тъй като то също може да има отношение към концентрацията. Всички държавни органи заобикалят да проверяват този въпрос. Имам подозрението, че това се случва преднамерено.
Вторият значим миг е, че решението на Комисия за защита на конкуренцията е едва. За хората с някакъв опит причините за централизация са несъстоятелни.
Третият миг е, че е доста основно дали ще има обжалване на решението. Ако няма, Комисия за защита на конкуренцията ще е дала елементарен метод кандидат-купувачът да излезе от договорката.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ