САЩ и Китай оформят XXI век, къде е Европа
Илюстрация
Толкова доста епохи, прекарани в центъра на света, карат европейците да мислят, че към момента са в това състояние. Но това не е по този начин
Увеличаване
Толкова доста епохи, прекарани в центъра на света, карат европейците да мислят, че към момента са в това състояние. Но това не е по този начин
[Shutterstock] Смаляване
Хосе Игнасио Торебланка Европейски съвет за интернационалните връзки - Мадрид, в блога на организацията
Европейците следят с огромна угриженост по какъв начин съперничеството сред Съединените щати и Китай оформя XXI век и се чудят каква е тяхната роля в тази игра на велики сили. Толкова доста епохи, прекарани в центъра на света, карат европейците да мислят, че към момента са в това състояние. Но това не е по този начин. Отворете картата и можете да видите истинността на изказванието, че Европа е единствено дребен " нос " на Азия, че е особеност този дребен нос да играе такава изключителна роля в международната история и че европейската световна надмощие стартира от дребен нос на този дребен нос.
Първата вълна на глобализацията стартира от Иберийския полуостров, откъдето в края на XV век потеглиха експедициите на Христофор Колумб и Васко да Гама, достигнали Америка и Индия, свързвайки два големи континента с въздействието и просперитета на Европа. Но без решението на Китай през 1470 година да унищожи флота си - по-голям, по-мощен и по-опитен от европейските, и да се затвори на континенталната си територия, Европа нямаше да може да управлява Азия (представете си какъв би бил светът през днешния ден, в случай че Китай беше разкрил и колонизирал Америка).
Историята ни учи, че 12 от 16 прехода при великите сили са приключили с спор и единствено четири са го избегнали.
Днес, 500 години по-късно, часовникът още веднъж сочи към надвиснала китайска надмощие, а Испания и Португалия още веднъж са на дребен нос на дребен нос. Европейците, които смятахме, че XXI век ще бъде един благополучен век, живеем в сянката на така наречен Капан на Тукидид - стартирана от Греъм Алисън концепция,, позоваваща се на размислите на Тукидид за неизбежността на Пелопонеската война, в която Атина няма различен вид с изключение на война, с цел да спре възхода на Спарта. Часовникът може да се върне толкоз обратно, че да сложи Европа в обезпокоителен паралел с рецесията на елинската цивилизация. Това не значи, че Съединени американски щати и Китай са обречени на спор, само че акцентира цената на игнорирането на историята, която ни учи, че 12 от 16 промени в съотношението сред великите сили са приключили с спор и единствено четири са го избегнали.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Че това съревнование ще дефинира XXI век е несъмнено - всичко останало е нестабилно. Не знаем дали едната велика мощ ще се наложи на другата, или ще реализиран спокойно взаимно битие, даже и в нова студена война; дали ще има конкуренция освен в стопанската система, политиката и технологиите, само че и във военната сфера, която да приключи с спор. В тази динамичност Европа би трябвало да откри собствен личен глас. С него би трябвало да защитим пространството на свободата и споделения разцвет, който ни дефинира като европейци. И дефинира света, в който желаеме да живеем - свят със мощни интернационалните институции и уважавани правила и съглашения, които подсигуряват, че можем да се оправим с провокации, вариращи от беднотия и неравноправие до изменение на климата и разпростиране на човешките права права върху всички.
Какво по-добро доказателство за нуждата от повече Европа от едностранното отдръпване на Съединени американски щати от нуклеарната договорка със Иран (с която европейците се почувстваха изключително горди, откакто съумяха да обединят американската, китайската и съветската политическа воля) и това към този момент прави европейски компании жертви на наказания, които техните държавни управления не са одобрили.
В сянката на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, чието преизбиране ще забави излизането му от Белия дом до 2025 година, и предвидимото опустошаване на интернационалната система, което той ще остави след себе си, само че също и с съветската рекламация към Украйна и нашите балтийски сътрудници, както и софтуерните и военни провокации, които Китай съставлява - европейците имат тъпо опразнен набор от принадлежности. Нашата валута, еврото, е единствено платежно средство, а не политически или дипломатически инструмент, който усилва нашето въздействие. На режима ни за финансови и търговски наказания липсва сила; потенциалът ни за нововъведения е ограничен; нашите армии нямат задоволително запаси, с цел да получат автономност от Вашингтон; и на нашата дипломация й липсват сръчност и еластичност, с които да надвива в договарянията.
Всичко това акцентира значимостта на нужния консенсус, че Европейски Съюз се нуждае от създаване и използване на политики, които ще разрешат на Европа да остане настояща мощ в света. Да играеш тази игра не е елементарно. Европа не е подготвена да го направи - психически, материално или институционално. Тя не е основана да гледа на открито, към света, а във вътрешността, самоуспокоявайки се. Но няма различен вид, с изключение на да го направи, и колкото и илюзорно да наподобява, има варианти за задачата - посредством консолидиране на личните си благоприятни условия, които са действителни (и включват еврото, комерсиалната й тежест, привлекателността на нейния пазар, европейския бюджет и регулаторния му капацитет), посредством общи тактики и ясни правила. Необходимо е Европа да се изправи против популизма, да се оправи с световните закани и да стартира да мисли доста по-стратегически.
Толкова доста епохи, прекарани в центъра на света, карат европейците да мислят, че към момента са в това състояние. Но това не е по този начин
Увеличаване
Толкова доста епохи, прекарани в центъра на света, карат европейците да мислят, че към момента са в това състояние. Но това не е по този начин
[Shutterstock] Смаляване
Хосе Игнасио Торебланка Европейски съвет за интернационалните връзки - Мадрид, в блога на организацията
Европейците следят с огромна угриженост по какъв начин съперничеството сред Съединените щати и Китай оформя XXI век и се чудят каква е тяхната роля в тази игра на велики сили. Толкова доста епохи, прекарани в центъра на света, карат европейците да мислят, че към момента са в това състояние. Но това не е по този начин. Отворете картата и можете да видите истинността на изказванието, че Европа е единствено дребен " нос " на Азия, че е особеност този дребен нос да играе такава изключителна роля в международната история и че европейската световна надмощие стартира от дребен нос на този дребен нос.
Първата вълна на глобализацията стартира от Иберийския полуостров, откъдето в края на XV век потеглиха експедициите на Христофор Колумб и Васко да Гама, достигнали Америка и Индия, свързвайки два големи континента с въздействието и просперитета на Европа. Но без решението на Китай през 1470 година да унищожи флота си - по-голям, по-мощен и по-опитен от европейските, и да се затвори на континенталната си територия, Европа нямаше да може да управлява Азия (представете си какъв би бил светът през днешния ден, в случай че Китай беше разкрил и колонизирал Америка).
Историята ни учи, че 12 от 16 прехода при великите сили са приключили с спор и единствено четири са го избегнали.
Днес, 500 години по-късно, часовникът още веднъж сочи към надвиснала китайска надмощие, а Испания и Португалия още веднъж са на дребен нос на дребен нос. Европейците, които смятахме, че XXI век ще бъде един благополучен век, живеем в сянката на така наречен Капан на Тукидид - стартирана от Греъм Алисън концепция,, позоваваща се на размислите на Тукидид за неизбежността на Пелопонеската война, в която Атина няма различен вид с изключение на война, с цел да спре възхода на Спарта. Часовникът може да се върне толкоз обратно, че да сложи Европа в обезпокоителен паралел с рецесията на елинската цивилизация. Това не значи, че Съединени американски щати и Китай са обречени на спор, само че акцентира цената на игнорирането на историята, която ни учи, че 12 от 16 промени в съотношението сред великите сили са приключили с спор и единствено четири са го избегнали.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Че това съревнование ще дефинира XXI век е несъмнено - всичко останало е нестабилно. Не знаем дали едната велика мощ ще се наложи на другата, или ще реализиран спокойно взаимно битие, даже и в нова студена война; дали ще има конкуренция освен в стопанската система, политиката и технологиите, само че и във военната сфера, която да приключи с спор. В тази динамичност Европа би трябвало да откри собствен личен глас. С него би трябвало да защитим пространството на свободата и споделения разцвет, който ни дефинира като европейци. И дефинира света, в който желаеме да живеем - свят със мощни интернационалните институции и уважавани правила и съглашения, които подсигуряват, че можем да се оправим с провокации, вариращи от беднотия и неравноправие до изменение на климата и разпростиране на човешките права права върху всички.
Какво по-добро доказателство за нуждата от повече Европа от едностранното отдръпване на Съединени американски щати от нуклеарната договорка със Иран (с която европейците се почувстваха изключително горди, откакто съумяха да обединят американската, китайската и съветската политическа воля) и това към този момент прави европейски компании жертви на наказания, които техните държавни управления не са одобрили.
В сянката на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, чието преизбиране ще забави излизането му от Белия дом до 2025 година, и предвидимото опустошаване на интернационалната система, което той ще остави след себе си, само че също и с съветската рекламация към Украйна и нашите балтийски сътрудници, както и софтуерните и военни провокации, които Китай съставлява - европейците имат тъпо опразнен набор от принадлежности. Нашата валута, еврото, е единствено платежно средство, а не политически или дипломатически инструмент, който усилва нашето въздействие. На режима ни за финансови и търговски наказания липсва сила; потенциалът ни за нововъведения е ограничен; нашите армии нямат задоволително запаси, с цел да получат автономност от Вашингтон; и на нашата дипломация й липсват сръчност и еластичност, с които да надвива в договарянията.
Всичко това акцентира значимостта на нужния консенсус, че Европейски Съюз се нуждае от създаване и използване на политики, които ще разрешат на Европа да остане настояща мощ в света. Да играеш тази игра не е елементарно. Европа не е подготвена да го направи - психически, материално или институционално. Тя не е основана да гледа на открито, към света, а във вътрешността, самоуспокоявайки се. Но няма различен вид, с изключение на да го направи, и колкото и илюзорно да наподобява, има варианти за задачата - посредством консолидиране на личните си благоприятни условия, които са действителни (и включват еврото, комерсиалната й тежест, привлекателността на нейния пазар, европейския бюджет и регулаторния му капацитет), посредством общи тактики и ясни правила. Необходимо е Европа да се изправи против популизма, да се оправи с световните закани и да стартира да мисли доста по-стратегически.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ