Aко това е чалга – аз съм "за"
Илюстрация
Мила Робърт във видеото към " Никой не може ", режисьор: Жоро Пеев
Увеличаване
Мила Робърт във видеото към " Никой не може ", режисьор: Жоро Пеев
Смаляване
Казват, че прозренията идвали ненадейно. Седя си в 3.00 сутринта, вперен в компютъра, и за следващ път натискам Replay на " Наше си е, Саше " в осъществяване на Мила Роберт - 23-годишна студентка от НАТФИЗ, щерка на актрисата/писателка Ваня Щерева и баскетболиста Роберт Гергов. Усещането е като с гумен чук по темето - зашеметява, а по-късно идват талази на звънтене в главата. Мила Роберт, за какво по този начин изведнъж, с подобен удар под кръста?
От 30 години пребивавам отвън България. Езиковата пустиня и отдалечеността от родината основават една нараснала сензитивност във връзка с културните процеси там. Струва ми се, че в плетеницата на всекидневието съумявам от време на време да доловя звуци, които може и да убягнат на вътрешен наблюдаващ. Стоя надалеч от политическото злободневие, само че проследявам, доколкото е допустимо, какво се случва в региона на актуалната музика. Журналистическата ми кариера в миналото стартира от рецензии на поп музика, мина през всякакви метаморфози, само че в последна сметка рокаджията е като остарял боец.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Някои от приятелите ми във фейсбук към този момент показаха безпокойствие за психическото ми положение, откакто споделих чувствата си за Мила Роберт. Един от тях приведе като доказателство за неоригиналната съгласно него вътрешност на нейните изяви довода, че Мила е второстепенен, отпадъчен артикул, защото в клиповете й елементарно се проследявали влакна на Massive Attack, Portishead, cabaret cadences and styles. Друг фейсбукър разяснява: " Героически го устоях. " Мозъкът ми е безформеност " несъмнено е вътрешното чувство на поета. "
Извадено от подтекст, " Отваряйки вратата, си падам на главата, чупя аз туршия, мозъкът ми е безформеност " (от " Наше си е, Саше " ) фактически наподобява на пазарно стихоплетство. Цялостният текст обаче си е вързан органично - образец, че допрян с тръпка, българският е кадърен не по-зле от който и да било световен език да предава тънки психически нюанси, алегории и вътрешни чувства. Пък и не мисля, че " Стига сме били поетични, дано станем малко цинични, доста... доста персонални, само че все по този начин симпатични " е измежду най-лошите мостри за изразност в езика ни. Умишлено не диря в интернет кой е Саше, меланхолична и леко загадъчна, избирам Мила да ме държи в незнание.
Карам шевролета из опустелите улици на Нашвил, минавам около студиото, където Боб Дилън е записал Blonde on Blonde през 1966 година Когато приближавам пекарната Dozens, в колата с цялостна мощ дъни " Квартална механа " на Мила Роберт. Преди да ми подаде плика с кроасаните, момичето зад щанда пита през тензухената маска кой е изпълнителят. Обяснявам небрежно, виждам, че й харесва, въпреки да не схваща и дума. Заинтригувана е, пита за детайлности. Нали тъкмо по този начин се влюбвахме в миналото в " Пърпъл " и " Юрая " - без да разбираме и думичка. Обаче музиката ни хипнотизираше, един път опиташ ли - избавяне няма. Така е и с Мила.
За прощален път пробвам да разсея подозренията си - предлагам на жена ми да чуе три осъществявания на Мила. Енджи е продуцент в Country Music Television (CMT), постоянно работи и с Тейлър Суифт, и с Доли Партън. Когато изпитвам съмнения, Енджи нормално е точна в преценката си. Не съумях по време на единственото й идване в България да я убедя в харизмата на " Каризма ", само че този път Енджи е заинтригувана от Мила, " She`s got something for sure ", или " Има нещо! ".
Мила обича да прави кавъри, не е мъчно да се проследят нишките на преплитания и въздействия, за начало предусещам една Lana Del Rey. Обаче Лана се взима прекомерно насериозно, до момента в който Мила го кара J`ai ne sais quoi и със смях обръща заимстването в самоирония. Някъде бях чел, че самоиронията е симптом за висока просветеност.
Интересен образец е упоменатата " Квартална механа ", кавър на " Нещо нетипично " на фолк певицата Ивана от 2004 година Думите в двата клипа са същите, само че с това сходствата завършват. Кавърът на Мила е ясно разграничен на две елементи - в първата тя е гальовна котка, която мърка за диво премеждие. По средата на клипа дружно с смяната на ритъма котката ненадейно се трансформира в пантера, която заплашително ръмжи: " Да полудеем тази нощ... " Завършекът е следващата самоирония, за която към този момент загатнах. Всичко се разиграва в празна стая с градинска количка - минимализъм с обмислен резултат.
Музикалният " критик " в мен се пробва да проникне в ядката на духовни детайли, които не подлежат на логичен разбор, а се възприемат интуитивно, без посредничеството на език, букви и семантични филтри. Дори единствено пишейки тия думи, неизбежно изпадам в словоблудство, защото посредством интелектуален напор се пробвам да разказвам отново неща, които Мила без очевидно изпитание предава за секунди с глас и придвижване. Нали помните часовете по български език и това скучно занятие - преразказ и " какво е желал да каже създателят "?
Опитвам да диря и друга прилика за " вторичността " на Мила. Примерно това, че хлябът като хранителен артикул е основан преди 10-ина хиляди години, когато хората са разкрили качествата на пшеницата. Това им е дало опция да трансформират метода си на живот и да се заемат със земеделие. Първият самун е бил твърда като тухла опечена маса от жестоко тесто и трици, която мъдреците на предшествениците ни едвам са успявали да сдъвчат. Обаче тая тухла е била оригинал и всички появили се по-късно хлябове и технологии са единствено кавъри на оригинала. Мила ми припомня за френския самун с жива квас, дълготрайно втасване и въвличане, с огромни дупки от вътрешната страна, хрупкава коричка извън и преливащо се сред вкусовите рецептори чувство - я на орехи, я на пушек, я на лавандула... Обаче този френски самун - от упоменатата пекарна в Нашвил, е кавър, нали? Значи не коства.
Милата обаче ги подхваща тия оригинали и съвсем на смешка ги напомпва до неразбираемост със свои звуци и багри, които ни отнасят в нейния свят, където единствено тя и никой различен не дърпа конците на измеренията. Пол Маккартни в миналото беше загатнал, че Yesterday в кавъра на Рей Чарлз е по-добро от неговото, истинското. Може би и при Мила Роберт се получава нещо сходно. Слушам през 15 - 20 минути клиповете на Мила, с цел да подкрепям свежестта на първичното си усещане. За последно имах сходно чувство след концерт на Иги Поп в Ню Йорк през август 2007 година Иги преди малко беше навършил 60, обаче животинската му сила бликаше с такава мощ, че беше кадърен да развълнува дами, с 30 години по-млади от него.
Заедно с Мила в клипа " Никой не може " взе участие и Азис - основател на оригинала от 2003 година, което, несъмнено, прибавя легитимност на кавъра, въпреки че Азис тук играе ролята единствено на навигатор. Пристегната в пилотското кресло, Мила решително форсира " Никой не може " по пистата за политане посредством сякаш дребни, само че в същото време радикални промени в звучене и визия. Това са и късите насечени " не " след всеки стих, това са тъкмо пипнатите детайли като бързото пробутване на пръстите на Азис през стъклените висулки на окичената му с мъниста шапка или пулсиращият електронен бас, който нанася удари право в диафрагмата. Това са и внезапните, или както би споделила Мила, " епилептични, само че изцяло хармонични " придвижвания сякаш в темп, а в действителност шаманични потръпвания на тялото й в транс, това са трите сиви папийонки по основните точки на женското тяло върху черната рокля на Мила, които тя една по една къса от себе си. Това е и премерената доза долнопробност и леко провлаченото наречие, належащо за хипнотична подигравка на фолк певица. Всичко си е на място, всичко се движи в езически темп, който рефлективно кара пръстите ми неуморно да натискат Replay и отново Replay. Ако това е чалга - аз съм " за "!
Отдавна към този момент съм развял бялото знаме, а в същото време - наблюдавайки Мила - с облекчение признавам личното си проваляне. Интелектуалецът в мен още веднъж се пробужда и протягам ръка да напиша някоя нелепост от вида на " израснало е ново потомство... " или " лирика от висока класа... ", само че това, второто, проф. Димитър Камбуров няма да ми го елементарни, в случай че ще и да сме състуденти. Струва ми се, че ни е провървяло да живеем едновременно с Мила Роберт и че сме привилегировани да се присламчваме към резултатите от опитите й.
Навън се развиделява, изтощен съм, а ти, Мила - към този момент си ги отмила - и Боб Дилън, и магистратурата ми в Ню Йорк, и американската фантазия. Какво ще вършим по-нататък?
Никола Кръстев е сътрудник на Радио " Свободна Европа " /Радио " Свобода " в Ню Йорк.
Мила Робърт във видеото към " Никой не може ", режисьор: Жоро Пеев
Увеличаване
Мила Робърт във видеото към " Никой не може ", режисьор: Жоро Пеев
Смаляване
Казват, че прозренията идвали ненадейно. Седя си в 3.00 сутринта, вперен в компютъра, и за следващ път натискам Replay на " Наше си е, Саше " в осъществяване на Мила Роберт - 23-годишна студентка от НАТФИЗ, щерка на актрисата/писателка Ваня Щерева и баскетболиста Роберт Гергов. Усещането е като с гумен чук по темето - зашеметява, а по-късно идват талази на звънтене в главата. Мила Роберт, за какво по този начин изведнъж, с подобен удар под кръста?
От 30 години пребивавам отвън България. Езиковата пустиня и отдалечеността от родината основават една нараснала сензитивност във връзка с културните процеси там. Струва ми се, че в плетеницата на всекидневието съумявам от време на време да доловя звуци, които може и да убягнат на вътрешен наблюдаващ. Стоя надалеч от политическото злободневие, само че проследявам, доколкото е допустимо, какво се случва в региона на актуалната музика. Журналистическата ми кариера в миналото стартира от рецензии на поп музика, мина през всякакви метаморфози, само че в последна сметка рокаджията е като остарял боец.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Някои от приятелите ми във фейсбук към този момент показаха безпокойствие за психическото ми положение, откакто споделих чувствата си за Мила Роберт. Един от тях приведе като доказателство за неоригиналната съгласно него вътрешност на нейните изяви довода, че Мила е второстепенен, отпадъчен артикул, защото в клиповете й елементарно се проследявали влакна на Massive Attack, Portishead, cabaret cadences and styles. Друг фейсбукър разяснява: " Героически го устоях. " Мозъкът ми е безформеност " несъмнено е вътрешното чувство на поета. "
Извадено от подтекст, " Отваряйки вратата, си падам на главата, чупя аз туршия, мозъкът ми е безформеност " (от " Наше си е, Саше " ) фактически наподобява на пазарно стихоплетство. Цялостният текст обаче си е вързан органично - образец, че допрян с тръпка, българският е кадърен не по-зле от който и да било световен език да предава тънки психически нюанси, алегории и вътрешни чувства. Пък и не мисля, че " Стига сме били поетични, дано станем малко цинични, доста... доста персонални, само че все по този начин симпатични " е измежду най-лошите мостри за изразност в езика ни. Умишлено не диря в интернет кой е Саше, меланхолична и леко загадъчна, избирам Мила да ме държи в незнание.
Карам шевролета из опустелите улици на Нашвил, минавам около студиото, където Боб Дилън е записал Blonde on Blonde през 1966 година Когато приближавам пекарната Dozens, в колата с цялостна мощ дъни " Квартална механа " на Мила Роберт. Преди да ми подаде плика с кроасаните, момичето зад щанда пита през тензухената маска кой е изпълнителят. Обяснявам небрежно, виждам, че й харесва, въпреки да не схваща и дума. Заинтригувана е, пита за детайлности. Нали тъкмо по този начин се влюбвахме в миналото в " Пърпъл " и " Юрая " - без да разбираме и думичка. Обаче музиката ни хипнотизираше, един път опиташ ли - избавяне няма. Така е и с Мила.
За прощален път пробвам да разсея подозренията си - предлагам на жена ми да чуе три осъществявания на Мила. Енджи е продуцент в Country Music Television (CMT), постоянно работи и с Тейлър Суифт, и с Доли Партън. Когато изпитвам съмнения, Енджи нормално е точна в преценката си. Не съумях по време на единственото й идване в България да я убедя в харизмата на " Каризма ", само че този път Енджи е заинтригувана от Мила, " She`s got something for sure ", или " Има нещо! ".
Мила обича да прави кавъри, не е мъчно да се проследят нишките на преплитания и въздействия, за начало предусещам една Lana Del Rey. Обаче Лана се взима прекомерно насериозно, до момента в който Мила го кара J`ai ne sais quoi и със смях обръща заимстването в самоирония. Някъде бях чел, че самоиронията е симптом за висока просветеност.
Интересен образец е упоменатата " Квартална механа ", кавър на " Нещо нетипично " на фолк певицата Ивана от 2004 година Думите в двата клипа са същите, само че с това сходствата завършват. Кавърът на Мила е ясно разграничен на две елементи - в първата тя е гальовна котка, която мърка за диво премеждие. По средата на клипа дружно с смяната на ритъма котката ненадейно се трансформира в пантера, която заплашително ръмжи: " Да полудеем тази нощ... " Завършекът е следващата самоирония, за която към този момент загатнах. Всичко се разиграва в празна стая с градинска количка - минимализъм с обмислен резултат.
Музикалният " критик " в мен се пробва да проникне в ядката на духовни детайли, които не подлежат на логичен разбор, а се възприемат интуитивно, без посредничеството на език, букви и семантични филтри. Дори единствено пишейки тия думи, неизбежно изпадам в словоблудство, защото посредством интелектуален напор се пробвам да разказвам отново неща, които Мила без очевидно изпитание предава за секунди с глас и придвижване. Нали помните часовете по български език и това скучно занятие - преразказ и " какво е желал да каже създателят "?
Опитвам да диря и друга прилика за " вторичността " на Мила. Примерно това, че хлябът като хранителен артикул е основан преди 10-ина хиляди години, когато хората са разкрили качествата на пшеницата. Това им е дало опция да трансформират метода си на живот и да се заемат със земеделие. Първият самун е бил твърда като тухла опечена маса от жестоко тесто и трици, която мъдреците на предшествениците ни едвам са успявали да сдъвчат. Обаче тая тухла е била оригинал и всички появили се по-късно хлябове и технологии са единствено кавъри на оригинала. Мила ми припомня за френския самун с жива квас, дълготрайно втасване и въвличане, с огромни дупки от вътрешната страна, хрупкава коричка извън и преливащо се сред вкусовите рецептори чувство - я на орехи, я на пушек, я на лавандула... Обаче този френски самун - от упоменатата пекарна в Нашвил, е кавър, нали? Значи не коства.
Милата обаче ги подхваща тия оригинали и съвсем на смешка ги напомпва до неразбираемост със свои звуци и багри, които ни отнасят в нейния свят, където единствено тя и никой различен не дърпа конците на измеренията. Пол Маккартни в миналото беше загатнал, че Yesterday в кавъра на Рей Чарлз е по-добро от неговото, истинското. Може би и при Мила Роберт се получава нещо сходно. Слушам през 15 - 20 минути клиповете на Мила, с цел да подкрепям свежестта на първичното си усещане. За последно имах сходно чувство след концерт на Иги Поп в Ню Йорк през август 2007 година Иги преди малко беше навършил 60, обаче животинската му сила бликаше с такава мощ, че беше кадърен да развълнува дами, с 30 години по-млади от него.
Заедно с Мила в клипа " Никой не може " взе участие и Азис - основател на оригинала от 2003 година, което, несъмнено, прибавя легитимност на кавъра, въпреки че Азис тук играе ролята единствено на навигатор. Пристегната в пилотското кресло, Мила решително форсира " Никой не може " по пистата за политане посредством сякаш дребни, само че в същото време радикални промени в звучене и визия. Това са и късите насечени " не " след всеки стих, това са тъкмо пипнатите детайли като бързото пробутване на пръстите на Азис през стъклените висулки на окичената му с мъниста шапка или пулсиращият електронен бас, който нанася удари право в диафрагмата. Това са и внезапните, или както би споделила Мила, " епилептични, само че изцяло хармонични " придвижвания сякаш в темп, а в действителност шаманични потръпвания на тялото й в транс, това са трите сиви папийонки по основните точки на женското тяло върху черната рокля на Мила, които тя една по една къса от себе си. Това е и премерената доза долнопробност и леко провлаченото наречие, належащо за хипнотична подигравка на фолк певица. Всичко си е на място, всичко се движи в езически темп, който рефлективно кара пръстите ми неуморно да натискат Replay и отново Replay. Ако това е чалга - аз съм " за "!
Отдавна към този момент съм развял бялото знаме, а в същото време - наблюдавайки Мила - с облекчение признавам личното си проваляне. Интелектуалецът в мен още веднъж се пробужда и протягам ръка да напиша някоя нелепост от вида на " израснало е ново потомство... " или " лирика от висока класа... ", само че това, второто, проф. Димитър Камбуров няма да ми го елементарни, в случай че ще и да сме състуденти. Струва ми се, че ни е провървяло да живеем едновременно с Мила Роберт и че сме привилегировани да се присламчваме към резултатите от опитите й.
Навън се развиделява, изтощен съм, а ти, Мила - към този момент си ги отмила - и Боб Дилън, и магистратурата ми в Ню Йорк, и американската фантазия. Какво ще вършим по-нататък?
Никола Кръстев е сътрудник на Радио " Свободна Европа " /Радио " Свобода " в Ню Йорк.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ