В час с комунизма
Илюстрация
" Беше отлично време – а трудът при ученическите бригади се заплащаше естествено " и " Браво за самодейността и работата! " " Това би трябвало да се знае от всеки възпитаник и да не се позволява повече внуците на тези да ни ръководят! " YouTube
. " Всекидневието на хората като огледало на режима ", " Как Държавна сигурност овладя страната " и " Как си спомняме социализма: носталгия и ненавист " са измежду заглавията на обособените епизоди в и глави в изданието.
" Форма като тази - на " анимираната история " - е доста значима, тъй като дава роман за живота от времето на комунизма. Разказ, който днешните деца нямат освен тъй като по-възрастните не са им го дали, а и тъй като самите ние, възрастните, нямаме роман за времето преди 1989 година ",
" В общото усещане времето 1944 - 1989 година си остава " бяло леке " - с принуждение и репресии, за което множеството сякаш са чували, само че не са наясно какво тъкмо е било, само че и с разказите на баби и дядовци за " милинката от 6 ст. " и какъв брой хубаво се е живяло при Тодор Живков. Затова план като този е доста сполучлив – демонстрира на младите какво значи да живееш във време, когато не си бил свободен. Когато е могло да те арестуват за думи, а не както през днешния ден –да си пишеш каквото щеш в обществените мрежи, нито си имал правото да пътуваш по света и самичък да решаваш живота си ", изяснява Николов.
Трябваше синтезирано да опиша историята на тези 45 години под клеймото на врага за една млада аудитория. Да им опиша какво значи да си роден в фамилията на " зложелател ", по какъв начин с изключение на елементарни хора има и " някогашни хора ", които имат деца и внуци, които са живели и не престават да живеят към тях - от репресиите след 1944 година та до " възродителния развой ". По данни на Държавна сигурност от началото на 50-те години това са към 800 000 души. А също и да опиша формите на опозиция и инакомислие - от горяните до първите брожения измежду интелектуалци и студенти 1988-1989 година "
X XI XI – XII " И децата ме гледаха изначало с невярващи очи. Едва откакто се включиха и пристигнали на урока техни учители, те започнаха да проумяват, че това време е било много по- " комплицирано ". В попълнените по-късно анкети те признаваха, че едно са слушали у дома – какъв брой умерено и хубаво е било, а в този момент разбрали, че нямало " независимост ". И продължаваха: е, нямало " независимост ", само че пък имало " сигурност ". Това е алтернативата и смисълът на тези уроци за сегашното. "
Изданието е налично онлайн на и може да се поръча на хартия от. идеоуроците са в на и в.
" Беше отлично време – а трудът при ученическите бригади се заплащаше естествено " и " Браво за самодейността и работата! " " Това би трябвало да се знае от всеки възпитаник и да не се позволява повече внуците на тези да ни ръководят! " YouTube
. " Всекидневието на хората като огледало на режима ", " Как Държавна сигурност овладя страната " и " Как си спомняме социализма: носталгия и ненавист " са измежду заглавията на обособените епизоди в и глави в изданието.
" Форма като тази - на " анимираната история " - е доста значима, тъй като дава роман за живота от времето на комунизма. Разказ, който днешните деца нямат освен тъй като по-възрастните не са им го дали, а и тъй като самите ние, възрастните, нямаме роман за времето преди 1989 година ",
" В общото усещане времето 1944 - 1989 година си остава " бяло леке " - с принуждение и репресии, за което множеството сякаш са чували, само че не са наясно какво тъкмо е било, само че и с разказите на баби и дядовци за " милинката от 6 ст. " и какъв брой хубаво се е живяло при Тодор Живков. Затова план като този е доста сполучлив – демонстрира на младите какво значи да живееш във време, когато не си бил свободен. Когато е могло да те арестуват за думи, а не както през днешния ден –да си пишеш каквото щеш в обществените мрежи, нито си имал правото да пътуваш по света и самичък да решаваш живота си ", изяснява Николов.
Трябваше синтезирано да опиша историята на тези 45 години под клеймото на врага за една млада аудитория. Да им опиша какво значи да си роден в фамилията на " зложелател ", по какъв начин с изключение на елементарни хора има и " някогашни хора ", които имат деца и внуци, които са живели и не престават да живеят към тях - от репресиите след 1944 година та до " възродителния развой ". По данни на Държавна сигурност от началото на 50-те години това са към 800 000 души. А също и да опиша формите на опозиция и инакомислие - от горяните до първите брожения измежду интелектуалци и студенти 1988-1989 година "
X XI XI – XII " И децата ме гледаха изначало с невярващи очи. Едва откакто се включиха и пристигнали на урока техни учители, те започнаха да проумяват, че това време е било много по- " комплицирано ". В попълнените по-късно анкети те признаваха, че едно са слушали у дома – какъв брой умерено и хубаво е било, а в този момент разбрали, че нямало " независимост ". И продължаваха: е, нямало " независимост ", само че пък имало " сигурност ". Това е алтернативата и смисълът на тези уроци за сегашното. "
Изданието е налично онлайн на и може да се поръча на хартия от. идеоуроците са в на и в.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ