Селището на Марс трябва да реши един основен проблем
Илон Мъск неотдавна сподели, че същинският тест за главните му проекти за колонизация на Марс е елементарен: Ще оцелее ли човешкото населено място на Марс, в случай че по някаква причина в последна сметка нови запаси и хора от Земята спрат да идват на Червената планета? Причината за спекулациите на Мъск е обвързвана с изразения му светоглед за бъдещето на човечеството.
„ Тестът е, в случай че корабите от Земята спрат да идват заради някаква причина? “ Мъск споделя на интервюиращия го Робърт Зубрин по време на телевизионно предаване. „ По някаква причина. Може да е банална, само че може и да е нуклеарен армагедон “, прибавя той.
Нека се спрем на някои от въпросите, които повдига този отворен коментар. Първо, Мъск неотдавна сподели също, че чака доста заселници на Марс да умрат по време на процеса на пътешестване до и на заселване на Марс в дълготраен проект. Това е постоянно срещана тематика, засягаща колонизатори – от тези на новия континент Америка, до откривателите, които първи са прекосили Антарктида или са плавали през Тихия океан.
Тук концепцията за възобновяване на запасите и на корабите или неналичието им, е основна и прави разликата сред другите школи на мисълта за галактическия живот. Поддръжниците на Мъск са много оптимистични, когато поясняват мненията му за проектите за Марс, само че Мъск постоянно е възнамерявал някакъв непрекъснат поток от нов трафик, който да достави нови материали или пасажери. И според от това по какъв начин технологията се развива, тези кораби даже биха могли да върнат дребното боклуци, които селището създава.
Работата е там, че доставките евентуално ще бъдат доста редки. Разстоянието сред Марс и Земята варира доста, като най-краткото пътешестване се чака да отнеме повече от шест месеца. Това значи от една страна да се включи всичко належащо в товара на кораба, а от друга да се включат в товара единствено най-важните неща, с цел да бъде потребният товар изпълним.
Дори в случай че новите доставки идват, дано да кажем обилно, няколко пъти в годината, това значи, че заселниците на Марс към този момент ще имат мисленето за дефицит, за деликатна приложимост и кръгова стопанска система. Но въпреки всичко е напълно друго да планирате да употребявате единствено една опаковка, да речем, аспирин, от това в никакъв случай повече да не получите аспирин. Ако нещо се обърка, заселниците могат да изгубят достъп до витално значими неща, като 3D щемпел да вземем за пример или отопление на околната среда.
И по този начин, по какъв начин да се възнамерява по метод, който включва резистентност на потреблението? Това е в действителност сложен въпрос и по тази причина занимава непрекъснато Мъск, както и всеки бранител на селището на Марс. В свойствата на Star Trek героите без изпитание рециклират стоките назад в първични материали. Но даже в действителния живот на Земята едвам можем да рециклираме пластмасата в пластмаси за многократна приложимост.
Що се отнася до това, което ще докара до края на доставките, то съгласно Мъск ще бъде огромно събитие, което или ще унищожи, или до прекаленост ще ограничи съвсем целия живот на планетата. Досега в живота на Земята е имало няколко огромни събития изтребващи голям брой от типовете населяващи планетата, от известното изгубване на динозаврите до доста по-смъртоносните, като това, изтребило 95 % от живота на Земята преди към 250 милиона години.
Експерти по екзистенциални закани допускат, че едно от случаен брой събития може да сполети човечеството и да работи като идващ Велик филтър на типовете, от климатично събитие, което убива всички живи същества, до доста по-далечната, топлинна гибел на Слънцето. По един или различен метод Земята ще стигне до своя край. И като всеки рационален софтуерен бизнесмен, Мъск желае да се увери, че има аварийно копие, съхранено някъде другаде.
