Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Македония и Одринско от 1903

Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в национално-освободителната битка на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
След проведеното от Върховния македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства сензитивно. Правителството на Османската империя ускорява репресивните ограничения, концентрира военни и полицейски елементи, които правят всеобщи беззакония. Увеличават се стълкновенията сред турските въоръжени сили и четите на организацията. Само през първата половина на 1903 година са маркирани 86 сражения. В тази конюнктура през януари 1903 година част от членовете на Централен комитет отпред с Иван Гарванов привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско. На конгреса не участват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все отново задграничното посланичество на организацията в София след дълги полемики се причислява към това решение. Гоце Делчев е срещу прибързани въоръжени дейности, тъй като познава доста добре ситуацията и счита, че без българска поддръжка може да се стигне до проваляне, само че след идването си в Македония се среща със завърналия се от изгнание Дамян Груев. Двамата вземат решение, че откакто решението е взето и разпратено по окръзите, връщане обратно не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче той е погубен край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
В управителните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната битка. Самият Гоце Делчев дълго време упорства битката да се води посредством партизанска война, осъществена через непрекъснати терористични актове, които да не засягат обитаемоте места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата към Георги Петров упорства за провеждането на така наречен перманентна гражданска война, с цел да не се допусне цялостно изтощение на силите на организацията. Те оферират дейностите да се разпрострат във времето и пространството, с цел да се реализира по-голям териториален и времеви обсег. Членът на Централен комитет доктор Христо Татарчев се изрича за провеждането на всеобщо и ненадейно въстание, като се употребяват всички сили на организацията и на популацията, с цел да може или да се реализира възможен триумф, или, в случай че акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да организира промени в Турция.