Днес заплаха може да дойде отвсякъде – отговорът на Израел
Илиана Славова
Преди половин век се е състоял любопитен диалог сред настоящия президент на Съединени американски щати Джо Байдън и Голда Меир – тогава министър председател на Израел.
„ Израел има скрито оръжие “, споделила тя. Но не последвал роман за оръжие, какъвто очаквал да чуе събеседникът. „ Нямаме къде другаде да отидем “, добавила Меир.
Този политически епизод беше разказан от заместник-посланичката на Израел у нас Наама Леви на семинар по сигурността в София през седмицата. Петдесет години по-късно
думите на Голда Меир са в действие
През миналите седем десетилетия и половина от основаването си израелската страна е минала през десетки въоръжени спорове и отстоява своята самостоятелност с помощта на обстоятелството, че има една от най-боеспособните армии в света. За гарантирането на своята сигурност страната разчита на софтуерно предимство, на развойна активност, насочена към спецификата на актуалните спорове и търсене на решения за бъдещи опасности. Също и на уроците от своя опит.
Какво демонстрират анализите на израелските военни специалисти?
Трябва да сме подготвени за спорове с по-ниска активност, както и за изненадващи офанзиви. Европа не беше готова за настоящия процес на събитията. Полковникът от запаса Моше Манор споделя, че преди шест години е изнесъл лекция по тематиката пред европейска публика и му споделили, че това не е настоящо за Европа. Днес то е настоящо за всяка европейска страна – въоръжената експанзия на Русия против Украйна сподели действителния мащаб на рисковете.
В бъдеще потреблението на дронове и балистични ракети ще бъде главен детайл във въоръжените спорове. Класическата визия за фронтова линия остава в историята, защото опасност може да пристигна от всяка посока, от доста близо или доста надалеч. При войната в Украйна са употребявани дронове, способни да изминават дистанции от 2500 километра.
Очаква се в бъдещи спорове да се употребяват доста свръхзвукови оръжия.
С развиването на актуалните въоръжения освен изчезва фронтовата линия, само че и разграничаването на обособените родове войски не е по този начин строго. Полк. Манор дава образец с неутрализирането на ракетите „ Кинжал “, които се изстрелват от самолети. Прехващането на самолетите е отговорност на противовъздушната защита, а на ракетите – на противоракетната. За оправянето със заканите те употребяват едни и същи средства.
Променените условия слагат нови условия във връзка с
реакцията против рисковете
Може да имате най-хубавите самолети, най-хубавата Противовъздушна отбрана и така нататък, само че без детекция на заканите, няма да можете да неутрализирате офанзивите, отбелязва полк. Манор. По думите му, от решаващо значение е работата на системите за ранно предизвестие. Преди години се е налагало да се изтеглят цели градове. Днес радарите работят с по-висока акуратност и сходни интервенции се лимитират до обособени квартали и даже обособени здания.
В актуалните условия радарните системи би трябвало да са в положение да засичат голям брой обекти, летящи с друга скорост на друга височина и идващи от разнообразни направления. Никой не е виждал 1000 ракети по едно и също време във въздуха, само че една ракета може да се разпадне на 1000 части и радарът да ги наблюдава, разяснява израелският офицер. При ракетна офанзива е изключително значима и прецизността при установяване на точката на изстрелване и точката на проваляне.
Изисква се все по-голяма точност и при класифицирането на обектите. Необходимо е да се дефинира освен типът на самолета – дали става дума за F-16 или МиГ-29, да вземем за пример. F-16 може да принадлежи на американските въоръжени сили, само че и на египетските, турските, пакистанските… МиГ-29 може да е съветски, сирийски или на друга страна.
Наред с точността основен фактор при неутрализирането на заканите е скоростта, с която те се засичат и класифицират – другояче времето за реакция може да се окаже незадоволително.
Същевременно стремежът е детекторите да са с все по-голям обсег.
Освен това радарните системи би трябвало да могат да работят в разнообразни режими, също да са мобилни и, да разрешават бързо предислоциране при нужда.
При развойната активност специфични старания се поставят за надеждността на датчиците – да оцелеят при офанзива. Загубата на радари понижава в доста огромна степен опциите за реакция и усилва броя на жертвите, в това число цивилните.
В актуалните условия са нужни мултифункционални радари, които да се оправят с мултимисионни закани, акцентира полк. Моше Манор. Днес радарите, които са част от
системата „ Железен купол “
на израелската войска разполагат с интегрирани системи за ранно предизвестие и могат да се съчетават със системи за електронно разузнаване.
Израелската страна води диалози в НАТО за сливане на всички такива датчици и системи, като се резервира и опцията те да действат и поотделно предвид на риска от хакерски атаки.
Заместник-посланик Наама Леви, о. з. полк. Моше Манор и Алон Каплан от IAI ELTA Systems
Преди половин век се е състоял любопитен диалог сред настоящия президент на Съединени американски щати Джо Байдън и Голда Меир – тогава министър председател на Израел.
„ Израел има скрито оръжие “, споделила тя. Но не последвал роман за оръжие, какъвто очаквал да чуе събеседникът. „ Нямаме къде другаде да отидем “, добавила Меир.
Този политически епизод беше разказан от заместник-посланичката на Израел у нас Наама Леви на семинар по сигурността в София през седмицата. Петдесет години по-късно
думите на Голда Меир са в действие
През миналите седем десетилетия и половина от основаването си израелската страна е минала през десетки въоръжени спорове и отстоява своята самостоятелност с помощта на обстоятелството, че има една от най-боеспособните армии в света. За гарантирането на своята сигурност страната разчита на софтуерно предимство, на развойна активност, насочена към спецификата на актуалните спорове и търсене на решения за бъдещи опасности. Също и на уроците от своя опит.
Какво демонстрират анализите на израелските военни специалисти?
Трябва да сме подготвени за спорове с по-ниска активност, както и за изненадващи офанзиви. Европа не беше готова за настоящия процес на събитията. Полковникът от запаса Моше Манор споделя, че преди шест години е изнесъл лекция по тематиката пред европейска публика и му споделили, че това не е настоящо за Европа. Днес то е настоящо за всяка европейска страна – въоръжената експанзия на Русия против Украйна сподели действителния мащаб на рисковете.
В бъдеще потреблението на дронове и балистични ракети ще бъде главен детайл във въоръжените спорове. Класическата визия за фронтова линия остава в историята, защото опасност може да пристигна от всяка посока, от доста близо или доста надалеч. При войната в Украйна са употребявани дронове, способни да изминават дистанции от 2500 километра.
Очаква се в бъдещи спорове да се употребяват доста свръхзвукови оръжия.
С развиването на актуалните въоръжения освен изчезва фронтовата линия, само че и разграничаването на обособените родове войски не е по този начин строго. Полк. Манор дава образец с неутрализирането на ракетите „ Кинжал “, които се изстрелват от самолети. Прехващането на самолетите е отговорност на противовъздушната защита, а на ракетите – на противоракетната. За оправянето със заканите те употребяват едни и същи средства.
Променените условия слагат нови условия във връзка с
реакцията против рисковете
Може да имате най-хубавите самолети, най-хубавата Противовъздушна отбрана и така нататък, само че без детекция на заканите, няма да можете да неутрализирате офанзивите, отбелязва полк. Манор. По думите му, от решаващо значение е работата на системите за ранно предизвестие. Преди години се е налагало да се изтеглят цели градове. Днес радарите работят с по-висока акуратност и сходни интервенции се лимитират до обособени квартали и даже обособени здания.
В актуалните условия радарните системи би трябвало да са в положение да засичат голям брой обекти, летящи с друга скорост на друга височина и идващи от разнообразни направления. Никой не е виждал 1000 ракети по едно и също време във въздуха, само че една ракета може да се разпадне на 1000 части и радарът да ги наблюдава, разяснява израелският офицер. При ракетна офанзива е изключително значима и прецизността при установяване на точката на изстрелване и точката на проваляне.
Изисква се все по-голяма точност и при класифицирането на обектите. Необходимо е да се дефинира освен типът на самолета – дали става дума за F-16 или МиГ-29, да вземем за пример. F-16 може да принадлежи на американските въоръжени сили, само че и на египетските, турските, пакистанските… МиГ-29 може да е съветски, сирийски или на друга страна.
Наред с точността основен фактор при неутрализирането на заканите е скоростта, с която те се засичат и класифицират – другояче времето за реакция може да се окаже незадоволително.
Същевременно стремежът е детекторите да са с все по-голям обсег.
Освен това радарните системи би трябвало да могат да работят в разнообразни режими, също да са мобилни и, да разрешават бързо предислоциране при нужда.
При развойната активност специфични старания се поставят за надеждността на датчиците – да оцелеят при офанзива. Загубата на радари понижава в доста огромна степен опциите за реакция и усилва броя на жертвите, в това число цивилните.
В актуалните условия са нужни мултифункционални радари, които да се оправят с мултимисионни закани, акцентира полк. Моше Манор. Днес радарите, които са част от
системата „ Железен купол “
на израелската войска разполагат с интегрирани системи за ранно предизвестие и могат да се съчетават със системи за електронно разузнаване.
Израелската страна води диалози в НАТО за сливане на всички такива датчици и системи, като се резервира и опцията те да действат и поотделно предвид на риска от хакерски атаки.
Заместник-посланик Наама Леви, о. з. полк. Моше Манор и Алон Каплан от IAI ELTA Systems
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ