Инструкциите за живота, които вече ни пречат
Или: Що е то ИНТРОЕКТ?
Животът ни е невъобразим без правила и правила, би настъпил същински безпорядък, в случай че никой с нищо и с никого не се преценява, в случай че нямаме визия за положително и неприятно, за потребно и рисково. Голяма част от тези правила усвояваме още в детството си, те са част от възпитанието, което ни дават родителите ни. Някои от тези „ указания “ обаче стават неуместни и стартират да ни лимитират в живота ни на възрастни, зрели хора.
От най-ранно детство чак до пълноправие ни внушават:
- Трябва да си дисциплиниран /т.е. подчинявай се!/, с цел да те обичат.
- Добрите деца не вършат по този начин /може да се употребява за всякакво деяние на детето/.
- Мъжете не плачат, дамите не крещят и не удрят.
- Това, което става у дома не би трябвало да се споделя с външни хора.
- Учи, с цел да не работиш /сякаш единствено физическата работа е същинска работа!?/.
- Не бъди лакомец, разделяй това, което имаш с другите.
- Усмихвай се, даже и когато ти се плаче, не показвай възприятията ти пред другите.
- Бъди за образец!
- Не разговаряй с непознати! /сякаш всичките ни другари и родственици не са ни били първоначално непознати!?/
Нека уточним:
Всички интроекти първоначално са били потребни, те са изпълнявали възпитателна функционалност. С времето обаче те се трансформират или в набор от житейски полезности, които следваме без опозиция, или стават неуместни и стартират да ни диктуват решения, които ни фрустрират или са прекомерно надалеч от това, което желаеме или имаме потребност в дадена обстановка. Интроекти са точно тези правила и вярвания, които пораждат вътрешната ни опозиция при следването им или възприятие за виновност при несъобразяването с тях.
Иначе казано:
Интроектът е непознат опит, който не е съумял да стане наш. Интроектът е образец, готово решение, което по табиет прилагаме в разнообразни обстановки.
Един образец:
Да предположим, че в детството ви са ви споделили, че шоколадът не е апетитен. Вие сте повярвали и не ядете шоколад дори и след десетки години. Вие в никакъв случай не сте пробвали и няма по какъв начин да знаете дали той е апетитен. Вие се опирате на минал опит на различен човек, който не харесва усета на шоколада. Т.е. вие живеете в фиктивен свят, без да проверявате действителността. Ако решите да опитате шоколада, той може да ви хареса и тогава ще имате личен опит, лично мнение по въпроса дали е апетитен или не. Така интроектът ще загуби силата си, тъй като вие към този момент ще имате лично мнение, учредено на персоналното ви прекарване.
„ Не бъркай в контакта. “, „ Не пипай горещата печка. “, „ Оглеждай се като пресичаш улицата. “, „ Измивай си ръцете преди хранене. “ са значими правила, които ни съпътстват през целия ни живот. Но „ Слушай по-възрастните “, „ Не приказва с непознати “ за един 30-годишен човек са, меко казано, остарели.
Остарелите правила-интроекти затрудняват спонтанния избор. А отсъствието на спонтанност основава чувството, че като че ли не можем да влияем на живота си, като че ли някой различен е виновен за дейностите ни.
Как да разберем дали една полезност е наша или е непознато познание, което за нас не е настоящо?
Най-лесно е като превърнем фразата „ Аз би трябвало “ в „ Аз желая “ и да изследваме какво се случва с чувствата ни.
Например:
„ Аз би трябвало постоянно да приветствам съседите си. “ Наистина ли би трябвало всичките да ги приветствам? И оня от втория етаж, с който грубо се скарахме на последното заседание, и него ли? Искам ли? – Не, не желая!
Или:
„ Не би трябвало да съм лакомец, би трябвало да деля с другите това, което имам. “ Наистина ли би трябвало да разделя обяда си с сътрудника, който не е гладен или пък има задоволително пари, с цел да обядва в ресторанта наоколо? Искам ли? – Не, не желая.
По този метод можете да ревизирате всичките си вярвания и правила, които следвате и да откриете личните си интроекти.
Някои правила и морални полезности, усвоени в детството ни още важат и ще не престават да са значими през целия ни живот. Но някои „ Инструкции за живота “, дадени ни от мама и баща, от баба и дядо, към този момент са неуместни и неактуални. Можете да ги видоизмените, да ги „ прекроите “ по личната си мярка или напряко да ги изхвърлите. Изборът е ваш.
Инфо: https://psiholozi.com
