Между извратения либерализъм на Запада и авторитаризма на Изтока, Балканските народи май се оказаха най-нормалните*
Или по какъв начин едно посещаване до българския преди, а в този момент гръцки град Йоанина, води до дълбоки размишления за същността на днешния свят
Скучно ми е да се търкалям с дни на плажа. Аз почивам по различен метод. Обичам да навестявам с другари нови места. Предпочитам да имат история, добра кухня, забавна архитектура и красива природа. Гръцкият град Йоанина, именуван у нас по-често Янина, покрива всички изброени критерии. Намира се в северозападната част на страната, близо до Албания и Северна Македония. Той е център на административната област Епир. Застроен е на 500 метра надморска височина, по брега на езерото Павмотида. Заобграден е с планини отвред.
Летоброенето на Йоанина стартира евентуално по времето на Юстиниан Първи. Иначе регионът е бил обитаем и преди този момент с антични гърци. Недалеч от днешната Йоанина се намира Додонският пророк. За античните гърци той е бил вторият по значимост след Делфийския.
Та на мястото на днешната Йоанина евентуално за първи път строи цитадела Юстиниан. Около нея поражда град. Малко по-късно славянското море, част от Великото преселение на народите, залива този регион и трансформира генофонда му.
От цар Симеон до времето на Самуил и неговите наследници региона Епир е част от българската страна, в това число Йоанина. По тия земи подвига своето въстание против византийците и Петър Делян. Смята се, че е събрал до 80-хилядна армия от хора, които са желали да се назовават българи в своя страна.
Когато при започване на 13 век латинските рицари завладяват Константинопол, огромна част от аристокрацията бяга в Епир. Там се образува един от центровете, където продължава да съществува византийската държавност. Като държател се утвърждава Теодор Комнин, който Иван Асен Втори побеждава при Клокотница, а по-късно го екзекутира. Така че по това време Епир още веднъж е български. През 14 век Палеолозите превземат тази територия и я връщат в рамките на Византия. Но не задълго, тъй като идва турското настъпление.
Йоанина се оправя добре през османския интервал. Градът става фамозен център на ковачите на сребърни произведения. Високата врата има полза от развиването на този поминък и облагите, които генерира, тъй че йоанинци се употребяват с някои привилегии.
През османския интервал в Епир към момента живеят хора с българско съзнание. Приемете за доказателство обстоятелството, че там са учили и израснали братя Миладинови. А споделят, че първите 7 години са най-важни…
След Балканските войни Гърция си отвоюва от турците тази територия. Оттогава Йоанина е тяхна.
Изключителна фигура от историята на този град е Али паша. В края на 18 век османската империя е толкоз западнала, че султанът по никакъв начин не съумява да управлява периферните й територии. Това е времето на кърджалийството, когато въоръжени отряди са нападали и ограбвали безнаказано което населено място си пожелаят. Такъв бандит е бил и Али паша. Но с времето той става все по-влиятелен, открива се в Йоанина – Янина, управлява цялостен Епир и печели лоялността на локалното турско - албанско население. Практически той основава тук своя дребна страна, която ръководи над 30 години.
Но политическата обстановка се трансформира. Султанът съумява да откри метод да му вземе главата. Това се случва на острова в езерото Павмотида, където 80-годишният тогава Али паша се отбранява героично до края. Тази история е разказана на няколко страници и в фамозния разказ на Александър Дюма – „ Граф Монте Кристо “.
* * *
Днес Йоанина има население от 70-80 хиляди души. Университет. Крепостната стена от османския интервал е непокътната и напълно интегрирана в града. Край нея минават живописни калдъръмени улички. В града има стотици заведения. Прекрасна храна. Край езерото се простира алея за пешеходци и велосипедисти, дълга над 5 километра.
В музеите на Йоанина ще видите тонове обработено и превърнато в изкуство сребро и злато. Ние попаднахме там на фестивал на образното изкуство с забавни цифрови съоръжения по брега на езерото.
Градът е цялостен с младежи. Не видях крещящо облекло, татуировки, пияни тъпанари, травестити, хиалуронови пачи усти. Не срещнах неприятен взор. Видях сами девойки да вървят по улиците в среднощ, спокойни и усмихнати, както и деца на по 10-12 години да се люлеят на люлки по същото време, без до тях да има възрастен да ги варди. Видях заведения, на чиито маси седяха едни до други хора на 20, 40, 60, 80 години. Усетих здрава общественост, морал.
* * *
В този полудял свят, в който ме нервира и авторитаризмът на Изтока с незачитането на личността, и мутиращият до извращения демократизъм на Запада, все по-често стартирам да си мисля, че най-нормалните, заедно с всичките ни недостатъци, в действителност сме ние, хората от Балканите.
* Текстът е на писателя и пиар специалист Стефан Минчев, заглавието е на редакцията
Скучно ми е да се търкалям с дни на плажа. Аз почивам по различен метод. Обичам да навестявам с другари нови места. Предпочитам да имат история, добра кухня, забавна архитектура и красива природа. Гръцкият град Йоанина, именуван у нас по-често Янина, покрива всички изброени критерии. Намира се в северозападната част на страната, близо до Албания и Северна Македония. Той е център на административната област Епир. Застроен е на 500 метра надморска височина, по брега на езерото Павмотида. Заобграден е с планини отвред.
Летоброенето на Йоанина стартира евентуално по времето на Юстиниан Първи. Иначе регионът е бил обитаем и преди този момент с антични гърци. Недалеч от днешната Йоанина се намира Додонският пророк. За античните гърци той е бил вторият по значимост след Делфийския.
Та на мястото на днешната Йоанина евентуално за първи път строи цитадела Юстиниан. Около нея поражда град. Малко по-късно славянското море, част от Великото преселение на народите, залива този регион и трансформира генофонда му.
От цар Симеон до времето на Самуил и неговите наследници региона Епир е част от българската страна, в това число Йоанина. По тия земи подвига своето въстание против византийците и Петър Делян. Смята се, че е събрал до 80-хилядна армия от хора, които са желали да се назовават българи в своя страна.
Когато при започване на 13 век латинските рицари завладяват Константинопол, огромна част от аристокрацията бяга в Епир. Там се образува един от центровете, където продължава да съществува византийската държавност. Като държател се утвърждава Теодор Комнин, който Иван Асен Втори побеждава при Клокотница, а по-късно го екзекутира. Така че по това време Епир още веднъж е български. През 14 век Палеолозите превземат тази територия и я връщат в рамките на Византия. Но не задълго, тъй като идва турското настъпление.
Йоанина се оправя добре през османския интервал. Градът става фамозен център на ковачите на сребърни произведения. Високата врата има полза от развиването на този поминък и облагите, които генерира, тъй че йоанинци се употребяват с някои привилегии.
През османския интервал в Епир към момента живеят хора с българско съзнание. Приемете за доказателство обстоятелството, че там са учили и израснали братя Миладинови. А споделят, че първите 7 години са най-важни…
След Балканските войни Гърция си отвоюва от турците тази територия. Оттогава Йоанина е тяхна.
Изключителна фигура от историята на този град е Али паша. В края на 18 век османската империя е толкоз западнала, че султанът по никакъв начин не съумява да управлява периферните й територии. Това е времето на кърджалийството, когато въоръжени отряди са нападали и ограбвали безнаказано което населено място си пожелаят. Такъв бандит е бил и Али паша. Но с времето той става все по-влиятелен, открива се в Йоанина – Янина, управлява цялостен Епир и печели лоялността на локалното турско - албанско население. Практически той основава тук своя дребна страна, която ръководи над 30 години.
Но политическата обстановка се трансформира. Султанът съумява да откри метод да му вземе главата. Това се случва на острова в езерото Павмотида, където 80-годишният тогава Али паша се отбранява героично до края. Тази история е разказана на няколко страници и в фамозния разказ на Александър Дюма – „ Граф Монте Кристо “.
* * *
Днес Йоанина има население от 70-80 хиляди души. Университет. Крепостната стена от османския интервал е непокътната и напълно интегрирана в града. Край нея минават живописни калдъръмени улички. В града има стотици заведения. Прекрасна храна. Край езерото се простира алея за пешеходци и велосипедисти, дълга над 5 километра.
В музеите на Йоанина ще видите тонове обработено и превърнато в изкуство сребро и злато. Ние попаднахме там на фестивал на образното изкуство с забавни цифрови съоръжения по брега на езерото.
Градът е цялостен с младежи. Не видях крещящо облекло, татуировки, пияни тъпанари, травестити, хиалуронови пачи усти. Не срещнах неприятен взор. Видях сами девойки да вървят по улиците в среднощ, спокойни и усмихнати, както и деца на по 10-12 години да се люлеят на люлки по същото време, без до тях да има възрастен да ги варди. Видях заведения, на чиито маси седяха едни до други хора на 20, 40, 60, 80 години. Усетих здрава общественост, морал.
* * *
В този полудял свят, в който ме нервира и авторитаризмът на Изтока с незачитането на личността, и мутиращият до извращения демократизъм на Запада, все по-често стартирам да си мисля, че най-нормалните, заедно с всичките ни недостатъци, в действителност сме ние, хората от Балканите.
* Текстът е на писателя и пиар специалист Стефан Минчев, заглавието е на редакцията
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ