Икономист с тревожно предупреждение: Хората ще трябва да работят още повече, за да могат да свързват двата края
Икономистът доцент Григор Сарийски в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Изпращаме една забавна година, по какъв начин се отрази тя на стопанската система в България?
Тя се отрази малко в режим на когнитивен дисонанс, тъй като, в случай че гледате данните, оповестени от една социологическа организация, се оказа, че 2/3 от българите считат, че годината е била по-добра за тях, а 40% са оптимисти за идната година и така нататък
Точно по този начин, да.
Тоест, българите са с едно много положително отношение към годината, която завършва. Ако погледнем обаче икономическите индикатори, виждаме, че същите тези хора, които са с положителното отношение през миналата година, употребяват по-малко храни. Според данните на Националната статистика за второто и третото тримесечие, потреблението на главните храни, такива като олио, захар, кисело и прясно мляко и така нататък понижава на годишна база, като при някои категории има понижение от порядъка на 7 до 8%. Така че хора, които пестят от парите си за храна, не могат да кажат, че в стопански проект годината е била по-добре за тях. Това може да го видите в магазините, от равнището на което се пълнят кошничките. Но е хубаво, че хората са оптимисти, тъй като не всичко е пари, не всичко е стандарт на живот. Човек би трябвало да има и по-позитивно отношение към живота.
Лично моето отношение към годината е, че това е година на подготовка. Тоест, от един интервал, който не беше изключително добър, към един интервал, който ще бъде доста по-лош. Защото, в случай че погледнете огромните течения в стопанската система, не можете да видите на никое място поле за оптимизъм. Да речем, виждате един от главните проблеми освен на българската стопанска система, а въобще в света е повишаването на задълженията, и по-точно повишаването на разноските за тяхното обслужване. В резултат от нарастването на главните лихви на централните банки, разноските за лихви общо надвишиха бюджета за защита на Съединените американски щати, аналогична наклонност върви в Европа, просто с известно забавяне.
Така че оценката на множеството икономисти, в това число и на икономисти от Международния валутен фонд е, че натрупването на все по-големи и по-големи задължения ще докара света до една дългова рецесия, с която ще бъде доста мъчно да се оправим с обичайните ограничения. И от тук насетне, упованията са за следващо понижаване на лихвите, т.е. това значи връщане на инфлацията, това значи потапяне в същия оня безпорядък, от който по този начин усърдно се опитахме да избягаме и да го кажем по този начин, в края на тази година, към този момент огромна част от хората, от икономистите, считат, че сме избягали, само че в действителност не - това е отсрочване, само че не и дефинитивно решение на казуса.
Започнахте с образец за хората, които пълнят все по-малко своите кошници. А да погледнем към работните места и това, дали българите работят повече през 2023 година, или в противен случай, обичат да си почиват? И по какъв начин се отразява това на стопанската система, вашите наблюдения?
Всеки обича да си почива, няма човек, който да не обича да си почива и по тази причина, да вършим такива генерализации за българи, американци, французи, няма безусловно никаква разлика. Вероятно си спомняте по какъв начин предходната и по-миналата година в Съединените щати, защото там има публична статистика за това, броят на хората, които публично напущат работа, поради това, че се пробват да ги върнат назад на работните им места. Съвсем къс интервал, в който се работеше на така наречен отдалечен режим на работа или хоум офис беше, с цел да привикнат хората да си стоят у дома. И когато фирмите се пробваха да ги върнат по офисите, голяма част от тях напуснаха.
Числото на напусналите бележи безспорен връх в историята въобще, откогато се води тази статистика. Та по тази причина не бих споделил, че някой може да направи изключение, отново споделям, без значение за кого става дума, дали за българи, дали за някои други хора от разнообразни страни. Проблемът е, че безработицата стартира последователно да се усилва и съгласно мен, има пиедестал, който ще поддържа тази наклонност. Виждаме намаляването на националното произвеждане, виждаме потъването на някои от нашите съществени търговски сътрудници в криза. Германия към този момент претърпя една техническа криза, само че се е запътила към втора криза, което значи ограничение на бизнеса, ограничение на работните места, усложнения с изплащането на заплатите или най-малкото усложнение с поддържането, с догонването на темпа на инфлация.
Това значи, че хората ще би трябвало да работят още повече, с цел да могат някак да свързват двата края. В този смисъл, без значение какво е желанието им, действителността ще бъде напълно друга от това, което ние желаеме. И апропо, това е една наклонност, която в случай че мога по този начин да кажа, се разгръща въобще в света към ограничението на икономическата интензивност. Погледнете данните за външната търговия, съгласно информацията за септември месец, във физически размер, външната международна търговия е намаляла с 3,2%. И в случай че погледнете общо интервалите последните 11 месеца, ще видите, че през 10 от тях търговията понижава. Подобна неподходящи наклонност и тренд имахме единствено по времето на Коронавирус, когато беше, мисля, че 10 поредни месеца и преди този момент 2007-2008 г. по време на така наречен огромна криза, когато имахме 13 месеца по ред стесняване на външната търговия.
На фона на последните събития, които се разиграват в Червено море и невъзможността да овладеем този развой, по всяка възможност трендът ще продължи много по-дълго, в сравнение с предходния път. Oгромна част от стопанските системи са отворени и оборотите им зависят от външното ползване. Така че свиването на външната търговия значи стесняване на оборотите, понижаване на работни места, това е повсеместна наклонност. Ето във Финландия заради тяхната по-активна роля в глобите, страната регистрира безспорен връх по броя на компаниите, които за последните 12 месеца изпаднаха във банкрут, към 3300 компании. И апропо, отнесено на годишна база, това е към 25% повече, в сравнение с предходната година, тази наклонност последователно се разпростря на всички места.
Г-н Сарийски, отбелязахме до момента няколко трендове. Примамлива обаче ли остава България за все по-големи вложители или в противен случай, следи се някакъв отлив?
Примамлива за вложения, по принцип да. В момента следим известно стабилизиране на капиталовите потоци. Но първо не съм сигурен доколко това ще бъде стабилно във времето. И на второ място, не съм сигурен доколко това е положително за стопанската система. Защото в случай че инвестирате, да речем в една добивна компания, нали можете да извършите един бляскав офис, или да речем обитаемото място наоколо да го пооблагородите, да боядисате тротоарите и пейките, само че нищо повече. Това значи, че обществената цена, т.е., цената, която се заплаща е с цената на здравето на хората, в следствие от замърсяване и така нататък или пък неблагодарната работа, която те правят. Предполагам, че съвсем нито един от вашите слушатели не би желал да работи някъде в мина. Та в този смисъл, вложенията, които идват в такива компании, не могат да окажат благотворно въздействие върху брутния вътрешен артикул, основаването на висока добавена стойност.
Но за жалост, огромна част от вложенията в България са тъкмо такива - добивни компании, банки, които не основават безусловно нищо, просто местят парите от точка А в точка Б. Но вложения в смисъл на приключен артикул, да речем автомобил, мобилен телефон, тв приемник и така нататък с марка “Произведено в България ", такова нещо няма и няма и да има.
А е имало?
Някога е имало, да. Не ми се желае да се връщам в това време, тъй като нали незабавно ще ме обвинят като някакъв тежък носталгик. Но е реалност, че България по това време имаше лична марка тв приемник, лична марка компютър, човек в Космоса, съоръжение и така нататък Но няма значение, в този момент пък си имаме банани и пазарна стопанска система, както се споделя. Да се върна назад обаче на първичната ми теза, не съм сигурен доколко това може да продължи, тъй като с цел да извършите инвестиция, на вас ви трябват хора. Ако си спомняте една немска автомобилна компания, когато търсеше площадка за кацане, се колебаеше сред България и Турция, Турция беше предпочетена, тъкмо поради дейното образовано население. И второ, поради огромния вътрешен пазар.
България, която понижава непрекъснато през последните години, и то с рекордни темпове, няма плодороден вътрешен пазар, нито пък задоволителен човешки запас, който да може да зареди работните места в тази компания. На последващо място, България се тика към все по-активно присъединяване в геополитическото опълчване. И от тази позиция, бидейки авант пост на груповия Запад, не съм уверен, че някой сериозен вложител би се заел с дълготраен план, в случай, че няма никаква изясненост по какъв начин ще се развият събитията от тук насетне.
Затова персонално аз не съм необикновен оптимист във връзка с вложенията. На последващо място, тъй като споменахме за хората, ами обърнете внимание, всички вложения, които бяха направени досега, не съумяха някак да изведат българите на състояние, в което те да се усещат европейци, с европейски приходи. В момента статистиката, която регистрира БВП по стандарт на човек от популацията е от порядъка на 62%, като това подхвръкване на индикатора през 2022 година, стана вследствие на преброяването. Просто се оказа, че сме по-малко хората и в действителност на всеки се падна малко по-голямо парче от баницата, по този начин да го кажем.
Напредваме с по 1 процентен пункт на година, което е пагубно и с голяма разлика, по отношение на темпа, който реализира една Румъния, да не приказвам за страните от Западна Европа, които имат доста по-висок стандарт от нашия. От една страна няма хора, а те бягат, тъй като не могат да си подсигурят добър стандарт, води до предприемането на ограничения, които още повече ще затлачат този развой. Предполагам сте видели решението на Министерски съвет да разпореди на Икономическия и Социален съвет разбор, по какъв начин да бъдат импортирани служащи от трети страни. Сама разбирате, че когато се внесат служащи от трети страни, това значи дъмпинг на заплатите, тъй като това са хора, които ще бъдат склонни да работят за много по-ниски заплати и надлежно да го назовем оказване на прочут напън върху подобряването на стандарта на българите.
Това е малко като двойното поданство, което беше признато в конституционните промени?
Не, това става дума просто за формалното придаване на България на статут на колония, тъй като каква е тази страна, която ще бъде ръководена от хора, които са освен български жители, само че това е обособена тематика. Ако останем в полето на стопанската система и вкарването на служащи от трети страни - това значи застоялост върху подобряването на стандарта на живот. И на второ място, обществена цена, която се заплаща с десетилетия напред.
Ето Швеция, да речем, неотдавна трябваше да вкара жандармерията, с цел да може да потушава етническите проблеми, които са резултат от тази безумна политика по вкарване на хора от трети страни. В момента във Франция, безусловно преди дни беше гласуван един закон, който 18 месеца беше обект на разискване. Последно на 11 декември си припомням, че беше отритнат от Долната камара на Народното събрание. И в действителност, този закон беше ориентиран към сгъстяване на разпоредбите за миграция, като едното от нещата беше, да се желае да се върне статута на нарушители на тези, които незаконно мигрират във Франция, нещо, което беше анулирано 2012 година, в този момент желаят да се възвърне това нещо. По-строги претенции за погашение на обществени помощи и така нататък
Тоест, виждаме по какъв начин груповият Запад има големи проблеми с покриването на тази обществена цена. А България, за която споделих доскоро, че върви обратно с тези трендове, занапред потегля по този път. И няма да се изненадам, в случай че се сблъска с безусловно същите проблеми, които има груповият Запад, единствено че с тази разлика, че при нас стандартът на живот ще бъде много по-нисък, точно, заради тази причина. И на последно място, нещо, което не е маловажно, когато вкарвате хора по този начин с настройката да работят против по-ниски заплати, това по никакъв метод не може да подтиква работодателите, бизнеса, вложителите и така нататък, да влагат в така наречен наукоемки браншове. Тоест, тези, които могат да доведат до основаването на висока добавена стойност и желаят инженери, технолози и така нататък, т.е., по-малко хора да получават по-високи заплати.
Вкарването на хора от трети страни, безусловно ще затлачи наклонността с възобновяване на виталния стандарт на българите.
Г-н Сарийки, споменахте европейските приходи доскоро. Няма по какъв начин да не ви попитам до каква степен стигна България с извървяването на пътя й до Еврозоната, споменахте и тематиката с миграцията, Шенген, също две доста значими тематики, които бяха във фокуса през тази година?
Както виждате, Шенген е обект на пазарлък. Предложението на Австрия за това да не даде своята поддръжка, включваше една точка, мисля, че 4-та за прекачване на мигранти от Австрия. И това е отношението освен на Австрия. Просто Австрия е тази, която реши да го манифестира. Всъщност, на България постоянно се е гледало като на една локация, която може да бъде употребена за смитането на тези проблеми с мигрантите под килима. Тези проблеми ги видяхме в периферията и преди, да речем в Италия, в Гърция и така нататък, т.е., следва придаването на България на един сходен статут, за който ще си плащаме висока обществена цена. Вървят договарянията, само че няма да се изненадам, в случай че това бъде включено като част от формалните условия, просто България да бъде превърната в нещо като аванпост, който да бъде ориентиран за решаването на тези съществени мигрантски проблеми, които изпитва Западна Европа.
На второ място, споменахте Еврозоната. Имаме огромни проблеми с покриването на критериите, главно инфлационния аршин, критерия за недостига. Нали видяхме по какъв начин по-миналата година приемането на бюджета беше отсрочено тъкмо заради тази причина. Министър Велкова внесе бюджет с планувани 6,7% недостиг, което означаваше пар екселанс имплицитно отдръпване на нашата кандидатура за участие, най-малко за прочут интервал от време.
Ситуацията сега е сходна, само че въпреки всичко на кормилото е Асен Василев, който някак съумява, най-малко на хартия, да ги докара 3-те %. Отделен е въпросът по какъв начин е изпълнимо това и на каква цена. Защото видяхме, че за тази година ще се наложи да се режат обществени разноски. И погледнете, да речем данъчните приходи до месец октомври регистрират приръст от порядъка на към 1,8 милиарда, а за годината би трябвало да бъдат реализирани 4 милиарда Тоест, за останалите 2 месеца би трябвало да създадем всичко това, което не сме съумели да реализираме за 10, което е меко казано сложна задача. Аналогична е обстановката и за идната година, където видяхме един дух на несъразмерен оптимизъм. Започнахме с диалога за оптимизъм. Единственият вид да може да се впише в маастрихстките критерии ще бъде точно орязване на капиталовите разноски, което обаче значи проблеми в бъдеще. Защото това значи не поддържане на инфраструктурата, това значи затлачване на от дълго време нерешени проблеми.
След като мандата на това държавно управление завърши, тогава ще бъдат поемани негативите от ускорената обезценка на активите. Активите, в които не е вложено, в тяхното реновиране, разширение и така нататък И по тази причина споделям, че в случай че би трябвало България да заплати влизането си в Еврозоната, с цената на своето бъдещо развиване, това е една прекомерно висока цена. А с изключение на нея има и още други, които ще би трябвало да заплати, само че това е може би тематика на обособен диалог. Неотдавна с сътрудници издадохме една монография, безусловно преди месец, в която сме изразили своите запаси към влизането на България в Еврозоната, от която излиза наяве и какви ще бъдат негативите, които ще понесе България, в случай че в действителност влезе и то с тези ускорени периоди.
Икономиката през 2023 година с една дума, като за край и упованията за идната - 2024 година?
Икономика през 2023 година, както Ви споделих интервал на очакване, сред един интервал, който беше не кой знае какъв брой добър, към различен, който ще бъде доста по-лош, в сравнение с предходния. Но отново споделям, въпреки всичко място за оптимизъм, най-малко в някои браншове има, и дай Боже, по-голяма част от вашите слушатели, да се окажат точно на страната на печелившите.
Изпращаме една забавна година, по какъв начин се отрази тя на стопанската система в България?
Тя се отрази малко в режим на когнитивен дисонанс, тъй като, в случай че гледате данните, оповестени от една социологическа организация, се оказа, че 2/3 от българите считат, че годината е била по-добра за тях, а 40% са оптимисти за идната година и така нататък
Точно по този начин, да.
Тоест, българите са с едно много положително отношение към годината, която завършва. Ако погледнем обаче икономическите индикатори, виждаме, че същите тези хора, които са с положителното отношение през миналата година, употребяват по-малко храни. Според данните на Националната статистика за второто и третото тримесечие, потреблението на главните храни, такива като олио, захар, кисело и прясно мляко и така нататък понижава на годишна база, като при някои категории има понижение от порядъка на 7 до 8%. Така че хора, които пестят от парите си за храна, не могат да кажат, че в стопански проект годината е била по-добре за тях. Това може да го видите в магазините, от равнището на което се пълнят кошничките. Но е хубаво, че хората са оптимисти, тъй като не всичко е пари, не всичко е стандарт на живот. Човек би трябвало да има и по-позитивно отношение към живота.
Лично моето отношение към годината е, че това е година на подготовка. Тоест, от един интервал, който не беше изключително добър, към един интервал, който ще бъде доста по-лош. Защото, в случай че погледнете огромните течения в стопанската система, не можете да видите на никое място поле за оптимизъм. Да речем, виждате един от главните проблеми освен на българската стопанска система, а въобще в света е повишаването на задълженията, и по-точно повишаването на разноските за тяхното обслужване. В резултат от нарастването на главните лихви на централните банки, разноските за лихви общо надвишиха бюджета за защита на Съединените американски щати, аналогична наклонност върви в Европа, просто с известно забавяне.
Така че оценката на множеството икономисти, в това число и на икономисти от Международния валутен фонд е, че натрупването на все по-големи и по-големи задължения ще докара света до една дългова рецесия, с която ще бъде доста мъчно да се оправим с обичайните ограничения. И от тук насетне, упованията са за следващо понижаване на лихвите, т.е. това значи връщане на инфлацията, това значи потапяне в същия оня безпорядък, от който по този начин усърдно се опитахме да избягаме и да го кажем по този начин, в края на тази година, към този момент огромна част от хората, от икономистите, считат, че сме избягали, само че в действителност не - това е отсрочване, само че не и дефинитивно решение на казуса.
Започнахте с образец за хората, които пълнят все по-малко своите кошници. А да погледнем към работните места и това, дали българите работят повече през 2023 година, или в противен случай, обичат да си почиват? И по какъв начин се отразява това на стопанската система, вашите наблюдения?
Всеки обича да си почива, няма човек, който да не обича да си почива и по тази причина, да вършим такива генерализации за българи, американци, французи, няма безусловно никаква разлика. Вероятно си спомняте по какъв начин предходната и по-миналата година в Съединените щати, защото там има публична статистика за това, броят на хората, които публично напущат работа, поради това, че се пробват да ги върнат назад на работните им места. Съвсем къс интервал, в който се работеше на така наречен отдалечен режим на работа или хоум офис беше, с цел да привикнат хората да си стоят у дома. И когато фирмите се пробваха да ги върнат по офисите, голяма част от тях напуснаха.
Числото на напусналите бележи безспорен връх в историята въобще, откогато се води тази статистика. Та по тази причина не бих споделил, че някой може да направи изключение, отново споделям, без значение за кого става дума, дали за българи, дали за някои други хора от разнообразни страни. Проблемът е, че безработицата стартира последователно да се усилва и съгласно мен, има пиедестал, който ще поддържа тази наклонност. Виждаме намаляването на националното произвеждане, виждаме потъването на някои от нашите съществени търговски сътрудници в криза. Германия към този момент претърпя една техническа криза, само че се е запътила към втора криза, което значи ограничение на бизнеса, ограничение на работните места, усложнения с изплащането на заплатите или най-малкото усложнение с поддържането, с догонването на темпа на инфлация.
Това значи, че хората ще би трябвало да работят още повече, с цел да могат някак да свързват двата края. В този смисъл, без значение какво е желанието им, действителността ще бъде напълно друга от това, което ние желаеме. И апропо, това е една наклонност, която в случай че мога по този начин да кажа, се разгръща въобще в света към ограничението на икономическата интензивност. Погледнете данните за външната търговия, съгласно информацията за септември месец, във физически размер, външната международна търговия е намаляла с 3,2%. И в случай че погледнете общо интервалите последните 11 месеца, ще видите, че през 10 от тях търговията понижава. Подобна неподходящи наклонност и тренд имахме единствено по времето на Коронавирус, когато беше, мисля, че 10 поредни месеца и преди този момент 2007-2008 г. по време на така наречен огромна криза, когато имахме 13 месеца по ред стесняване на външната търговия.
На фона на последните събития, които се разиграват в Червено море и невъзможността да овладеем този развой, по всяка възможност трендът ще продължи много по-дълго, в сравнение с предходния път. Oгромна част от стопанските системи са отворени и оборотите им зависят от външното ползване. Така че свиването на външната търговия значи стесняване на оборотите, понижаване на работни места, това е повсеместна наклонност. Ето във Финландия заради тяхната по-активна роля в глобите, страната регистрира безспорен връх по броя на компаниите, които за последните 12 месеца изпаднаха във банкрут, към 3300 компании. И апропо, отнесено на годишна база, това е към 25% повече, в сравнение с предходната година, тази наклонност последователно се разпростря на всички места.
Г-н Сарийски, отбелязахме до момента няколко трендове. Примамлива обаче ли остава България за все по-големи вложители или в противен случай, следи се някакъв отлив?
Примамлива за вложения, по принцип да. В момента следим известно стабилизиране на капиталовите потоци. Но първо не съм сигурен доколко това ще бъде стабилно във времето. И на второ място, не съм сигурен доколко това е положително за стопанската система. Защото в случай че инвестирате, да речем в една добивна компания, нали можете да извършите един бляскав офис, или да речем обитаемото място наоколо да го пооблагородите, да боядисате тротоарите и пейките, само че нищо повече. Това значи, че обществената цена, т.е., цената, която се заплаща е с цената на здравето на хората, в следствие от замърсяване и така нататък или пък неблагодарната работа, която те правят. Предполагам, че съвсем нито един от вашите слушатели не би желал да работи някъде в мина. Та в този смисъл, вложенията, които идват в такива компании, не могат да окажат благотворно въздействие върху брутния вътрешен артикул, основаването на висока добавена стойност.
Но за жалост, огромна част от вложенията в България са тъкмо такива - добивни компании, банки, които не основават безусловно нищо, просто местят парите от точка А в точка Б. Но вложения в смисъл на приключен артикул, да речем автомобил, мобилен телефон, тв приемник и така нататък с марка “Произведено в България ", такова нещо няма и няма и да има.
А е имало?
Някога е имало, да. Не ми се желае да се връщам в това време, тъй като нали незабавно ще ме обвинят като някакъв тежък носталгик. Но е реалност, че България по това време имаше лична марка тв приемник, лична марка компютър, човек в Космоса, съоръжение и така нататък Но няма значение, в този момент пък си имаме банани и пазарна стопанска система, както се споделя. Да се върна назад обаче на първичната ми теза, не съм сигурен доколко това може да продължи, тъй като с цел да извършите инвестиция, на вас ви трябват хора. Ако си спомняте една немска автомобилна компания, когато търсеше площадка за кацане, се колебаеше сред България и Турция, Турция беше предпочетена, тъкмо поради дейното образовано население. И второ, поради огромния вътрешен пазар.
България, която понижава непрекъснато през последните години, и то с рекордни темпове, няма плодороден вътрешен пазар, нито пък задоволителен човешки запас, който да може да зареди работните места в тази компания. На последващо място, България се тика към все по-активно присъединяване в геополитическото опълчване. И от тази позиция, бидейки авант пост на груповия Запад, не съм уверен, че някой сериозен вложител би се заел с дълготраен план, в случай, че няма никаква изясненост по какъв начин ще се развият събитията от тук насетне.
Затова персонално аз не съм необикновен оптимист във връзка с вложенията. На последващо място, тъй като споменахме за хората, ами обърнете внимание, всички вложения, които бяха направени досега, не съумяха някак да изведат българите на състояние, в което те да се усещат европейци, с европейски приходи. В момента статистиката, която регистрира БВП по стандарт на човек от популацията е от порядъка на 62%, като това подхвръкване на индикатора през 2022 година, стана вследствие на преброяването. Просто се оказа, че сме по-малко хората и в действителност на всеки се падна малко по-голямо парче от баницата, по този начин да го кажем.
Напредваме с по 1 процентен пункт на година, което е пагубно и с голяма разлика, по отношение на темпа, който реализира една Румъния, да не приказвам за страните от Западна Европа, които имат доста по-висок стандарт от нашия. От една страна няма хора, а те бягат, тъй като не могат да си подсигурят добър стандарт, води до предприемането на ограничения, които още повече ще затлачат този развой. Предполагам сте видели решението на Министерски съвет да разпореди на Икономическия и Социален съвет разбор, по какъв начин да бъдат импортирани служащи от трети страни. Сама разбирате, че когато се внесат служащи от трети страни, това значи дъмпинг на заплатите, тъй като това са хора, които ще бъдат склонни да работят за много по-ниски заплати и надлежно да го назовем оказване на прочут напън върху подобряването на стандарта на българите.
Това е малко като двойното поданство, което беше признато в конституционните промени?
Не, това става дума просто за формалното придаване на България на статут на колония, тъй като каква е тази страна, която ще бъде ръководена от хора, които са освен български жители, само че това е обособена тематика. Ако останем в полето на стопанската система и вкарването на служащи от трети страни - това значи застоялост върху подобряването на стандарта на живот. И на второ място, обществена цена, която се заплаща с десетилетия напред.
Ето Швеция, да речем, неотдавна трябваше да вкара жандармерията, с цел да може да потушава етническите проблеми, които са резултат от тази безумна политика по вкарване на хора от трети страни. В момента във Франция, безусловно преди дни беше гласуван един закон, който 18 месеца беше обект на разискване. Последно на 11 декември си припомням, че беше отритнат от Долната камара на Народното събрание. И в действителност, този закон беше ориентиран към сгъстяване на разпоредбите за миграция, като едното от нещата беше, да се желае да се върне статута на нарушители на тези, които незаконно мигрират във Франция, нещо, което беше анулирано 2012 година, в този момент желаят да се възвърне това нещо. По-строги претенции за погашение на обществени помощи и така нататък
Тоест, виждаме по какъв начин груповият Запад има големи проблеми с покриването на тази обществена цена. А България, за която споделих доскоро, че върви обратно с тези трендове, занапред потегля по този път. И няма да се изненадам, в случай че се сблъска с безусловно същите проблеми, които има груповият Запад, единствено че с тази разлика, че при нас стандартът на живот ще бъде много по-нисък, точно, заради тази причина. И на последно място, нещо, което не е маловажно, когато вкарвате хора по този начин с настройката да работят против по-ниски заплати, това по никакъв метод не може да подтиква работодателите, бизнеса, вложителите и така нататък, да влагат в така наречен наукоемки браншове. Тоест, тези, които могат да доведат до основаването на висока добавена стойност и желаят инженери, технолози и така нататък, т.е., по-малко хора да получават по-високи заплати.
Вкарването на хора от трети страни, безусловно ще затлачи наклонността с възобновяване на виталния стандарт на българите.
Г-н Сарийки, споменахте европейските приходи доскоро. Няма по какъв начин да не ви попитам до каква степен стигна България с извървяването на пътя й до Еврозоната, споменахте и тематиката с миграцията, Шенген, също две доста значими тематики, които бяха във фокуса през тази година?
Както виждате, Шенген е обект на пазарлък. Предложението на Австрия за това да не даде своята поддръжка, включваше една точка, мисля, че 4-та за прекачване на мигранти от Австрия. И това е отношението освен на Австрия. Просто Австрия е тази, която реши да го манифестира. Всъщност, на България постоянно се е гледало като на една локация, която може да бъде употребена за смитането на тези проблеми с мигрантите под килима. Тези проблеми ги видяхме в периферията и преди, да речем в Италия, в Гърция и така нататък, т.е., следва придаването на България на един сходен статут, за който ще си плащаме висока обществена цена. Вървят договарянията, само че няма да се изненадам, в случай че това бъде включено като част от формалните условия, просто България да бъде превърната в нещо като аванпост, който да бъде ориентиран за решаването на тези съществени мигрантски проблеми, които изпитва Западна Европа.
На второ място, споменахте Еврозоната. Имаме огромни проблеми с покриването на критериите, главно инфлационния аршин, критерия за недостига. Нали видяхме по какъв начин по-миналата година приемането на бюджета беше отсрочено тъкмо заради тази причина. Министър Велкова внесе бюджет с планувани 6,7% недостиг, което означаваше пар екселанс имплицитно отдръпване на нашата кандидатура за участие, най-малко за прочут интервал от време.
Ситуацията сега е сходна, само че въпреки всичко на кормилото е Асен Василев, който някак съумява, най-малко на хартия, да ги докара 3-те %. Отделен е въпросът по какъв начин е изпълнимо това и на каква цена. Защото видяхме, че за тази година ще се наложи да се режат обществени разноски. И погледнете, да речем данъчните приходи до месец октомври регистрират приръст от порядъка на към 1,8 милиарда, а за годината би трябвало да бъдат реализирани 4 милиарда Тоест, за останалите 2 месеца би трябвало да създадем всичко това, което не сме съумели да реализираме за 10, което е меко казано сложна задача. Аналогична е обстановката и за идната година, където видяхме един дух на несъразмерен оптимизъм. Започнахме с диалога за оптимизъм. Единственият вид да може да се впише в маастрихстките критерии ще бъде точно орязване на капиталовите разноски, което обаче значи проблеми в бъдеще. Защото това значи не поддържане на инфраструктурата, това значи затлачване на от дълго време нерешени проблеми.
След като мандата на това държавно управление завърши, тогава ще бъдат поемани негативите от ускорената обезценка на активите. Активите, в които не е вложено, в тяхното реновиране, разширение и така нататък И по тази причина споделям, че в случай че би трябвало България да заплати влизането си в Еврозоната, с цената на своето бъдещо развиване, това е една прекомерно висока цена. А с изключение на нея има и още други, които ще би трябвало да заплати, само че това е може би тематика на обособен диалог. Неотдавна с сътрудници издадохме една монография, безусловно преди месец, в която сме изразили своите запаси към влизането на България в Еврозоната, от която излиза наяве и какви ще бъдат негативите, които ще понесе България, в случай че в действителност влезе и то с тези ускорени периоди.
Икономиката през 2023 година с една дума, като за край и упованията за идната - 2024 година?
Икономика през 2023 година, както Ви споделих интервал на очакване, сред един интервал, който беше не кой знае какъв брой добър, към различен, който ще бъде доста по-лош, в сравнение с предходния. Но отново споделям, въпреки всичко място за оптимизъм, най-малко в някои браншове има, и дай Боже, по-голяма част от вашите слушатели, да се окажат точно на страната на печелившите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ