Турската икономика се ускорява, но перспективите са мрачни
Икономиката на Турция се уголемява с по-бърз ритъм от предстоящото при започване на годината, подкрепена от предизборните разноски и мощното ползване на семействата, а вероятностите се оказват по-малко удобни за останалата част от 2023 година, предава Bloomberg.
Брутният вътрешен продукт на Турция е повишен с 4 на 100 на годишна база през първото тримесечие и с 0.3% по отношение на предходните три месеца, излиза наяве от сезонни данни на националната статистическа работа. Медианната оценка на икономисти беше за растеж от 3.5% на годишна база и нарастване от 0.5% на тримесечна база.
Фискалните тласъци и извънредно ниските лихвени проценти са помогнали за облекчение на въздействието на двете мощни трусове, които удариха Югоизточна Турция през февруари, върху стопанската система на стойност 900 милиарда $. Въпреки това вероятностите до края на 2023 година се утежняват, защото новоизбраният президент ще би трябвало да продължи битката с рецесията с високите разноски за живот.
На втория тур на президентските избори в неделя настоящият президент Реджеп Тайип Ердоган победи своя противник Кемал Кълъчдароглу, което му обезпечава продължение на ръководството в трето следващо десетилетие. Междувременно цената на лирата се срина до рекордно ниски равнища след изборите, като от този момент турската валута се намали с над 3% по отношение на $.
Турция се подреди на трето място във връзка с икономическия напредък измежду страните от Г-20 през 2022 година, изпреварена единствено от Саудитска Арабия и Индия, откакто нейният Брутният вътрешен продукт набъбна с над 5%.
Администрацията на президента Ердоган подхранва тази агресия посредством на ниска цена кредитиране и мощно субсидирани обезщетения за комуналните сметки, както и посредством нараствания на минималната заплата и пенсиите. Тези ходове и извънредно разхлабената парична политика обаче, се случват за сметка на стабилността на националната валута и цените, като инфлацията доближи връх от близо 86% предходната година. Макар през тази година ценовият напън да се охлажда, той остава с близо 44% над междинното равнище в границите на Г-20 като се изключи Аржентина.
С обезпечената победа, чиновниците на Ердоган са подготвени да пренасочат вниманието си към разширяващия се бюджетен недостиг. Икономическият напредък на Турция ще се забави до 1.6% през второто тримесечие на годишна база и до 2.7% през 2023 година, демонстрира анкета на Bloomberg.
Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) понижи по-рано този месец прогнозата за напредък на турската стопанска система за цялата година до 2.5% от 3% преди този момент, базирайки се на натиска върху лирата и големия недостиг по настоящата сметка.
Брутният вътрешен продукт на Турция е повишен с 4 на 100 на годишна база през първото тримесечие и с 0.3% по отношение на предходните три месеца, излиза наяве от сезонни данни на националната статистическа работа. Медианната оценка на икономисти беше за растеж от 3.5% на годишна база и нарастване от 0.5% на тримесечна база.
Фискалните тласъци и извънредно ниските лихвени проценти са помогнали за облекчение на въздействието на двете мощни трусове, които удариха Югоизточна Турция през февруари, върху стопанската система на стойност 900 милиарда $. Въпреки това вероятностите до края на 2023 година се утежняват, защото новоизбраният президент ще би трябвало да продължи битката с рецесията с високите разноски за живот.
На втория тур на президентските избори в неделя настоящият президент Реджеп Тайип Ердоган победи своя противник Кемал Кълъчдароглу, което му обезпечава продължение на ръководството в трето следващо десетилетие. Междувременно цената на лирата се срина до рекордно ниски равнища след изборите, като от този момент турската валута се намали с над 3% по отношение на $.
Турция се подреди на трето място във връзка с икономическия напредък измежду страните от Г-20 през 2022 година, изпреварена единствено от Саудитска Арабия и Индия, откакто нейният Брутният вътрешен продукт набъбна с над 5%.
Администрацията на президента Ердоган подхранва тази агресия посредством на ниска цена кредитиране и мощно субсидирани обезщетения за комуналните сметки, както и посредством нараствания на минималната заплата и пенсиите. Тези ходове и извънредно разхлабената парична политика обаче, се случват за сметка на стабилността на националната валута и цените, като инфлацията доближи връх от близо 86% предходната година. Макар през тази година ценовият напън да се охлажда, той остава с близо 44% над междинното равнище в границите на Г-20 като се изключи Аржентина.
С обезпечената победа, чиновниците на Ердоган са подготвени да пренасочат вниманието си към разширяващия се бюджетен недостиг. Икономическият напредък на Турция ще се забави до 1.6% през второто тримесечие на годишна база и до 2.7% през 2023 година, демонстрира анкета на Bloomberg.
Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) понижи по-рано този месец прогнозата за напредък на турската стопанска система за цялата година до 2.5% от 3% преди този момент, базирайки се на натиска върху лирата и големия недостиг по настоящата сметка.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ