НАПРЕД! НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ: Наплив за „Медицина“, единици следват „Математика“
Икономика “, „ Медицина “, „ Администрация и ръководство “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Педагогика “, „ Информатика и компютърни науки “ и „ Право “. В тези седем посоки се образоват над половината настоящи студенти у нас. Това сочи анализът на Националната карта на висшето обучение, обновена за 2022 година и призната от Министерския съвет през януари. Малцина пък избират да учат „ Математика “, „ Химически науки “, „ Металознание “ и „ Животновъдство “. Кандидатстудентската акция към момента не е почнала, само че към този момент са ясни трендовете. Някои от професионалните посоки са напълно запълнени, а други са на половина, написа " Телеграф ".
Специалността Ветеринарна медицина набира от ден на ден претенденти.
Статистика
52 са упълномощените висши учебни заведения у нас, от тях 38 са държавни, а 14 - частни. Всички те оферират голям брой специалности, разпределени в 52 професионални посоки. Студентите са малко над 200 000, като 92% са българи, а към 8% са задграничните студенти. В частните вузове се образоват към една четвърт, а останалите са в държавните. 129 000 учат за бакалавър, бъдещите магистри са 64 000. За степен професионален бакалавър се образоват малко над 7000. Възможностите за образование в нашите университети пък са два пъти по-големи от потенциала на висшите учебни заведения сега. Определеният от Националната организация за оценка и акредитация е за над 400 000 студенти, също така той нараства всяка година, сочат данните на Националната карта на висшето обучение. За предходната образователна година са запълнени 48% от евентуалните свободни места във ВУЗ.
Държавна поръчка
Изцяло напълнен е приемът по държавна поръчка в специалностите „ Медицина “, „ Стоматология “, „ Здравни грижи “, „ Икономика “, „ Педагогика “, „ Психология “. 18 професионални посоки са избрани като приоритет за страната. Сред тях са тъкмо „ Математика “ и „ Химически науки “, където се запълват едвам 60% от бройките. Приблизително подобен е и процентът в специалностите „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Биотехнологии “ и „ Машинно инженерство “. Малко са и претендентите, които желаят да изучат основите на отглеждането на животни, превоза и материалознанието. В подмяна на това в специалността от контролираните специалности „ Зъботехник “ приемът е съвсем напълно напълнен.
Само български студенти учат Металознание и Право.
Региони
Студентите са разпределени неравномерно по региони, сочи още анализът на Картата. В Северозападния регион, където има пет висши образователни заведения, учат под 4000 студенти. Най-много студенти пък се образоват в Югозапада - над 85 000, което прави разликата сред двата региона над 20 пъти. Университетите са съсредоточени в столицата и това е естествено, 27 са висшите учебни заведения, които оферират образование по 50 професионални направление и двойно повече специалности.
Освен вузовете в София доста студенти учат и в Югозападния университет в Благоевград. Осем са университетите в Североизточния регион, като главно те са във Варна и в Добрич. В Югоизточния регион Бургас към този момент разполага с два университета, а в района са общо 6. Южният централен регион също е добре показан с всички висши учебни заведения в Пловдив, както и в Стара Загора, общо 12 са университетите. В Северен централен регион вузовете са 6, там е и Русенският университет. В структурата на висшето обучение у нас съществуват разнообразни по дълбочина несъответствия, а те се отразяват и на реализацията на приключилите висше обучение на пазара на труда, безапелационен е анализът на Картата.
Половината непознати студенти се готвят за медици
Над половината от задграничните студенти у нас учат „ Медицина “. Техният дял е съвсем 60%, а българските студенти са към 40%. Същото е ситуацията и при бъдещите стоматолози. Добре са сложени и висшите учебни заведения, които оферират специалността „ Ветеринарна медицина “. Около 10% са задграничните студенти са във „ Фармация “, само че има и в „ Музикално и танцово изкуство “, „ Теория и ръководство на образованието “ и „ Транспорт, мореплаване и авиация “. Изцяло български пък са студентите в „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “ и „ Металургия “. Подобно е съотношението и в специалностите „ Национална сигурност “ и „ Право “.
Трудно се осъществят приключилите „ Туризъм “
Едва 21% от приключилите в професионално направление „ Туризъм “ заемат позиции, които дават отговор на образованието им. Малко са и тези, които са се изучили в „ Изобразително изкуство “, „ Хранителни технологии “ и „ Растениевъдство “. От друга страна, в системата, са абитуриентите от „ Медицина “, „ Фармация “ и „ Стоматология “, като при тях безработицата е под 1%. Трудно се осъществят в специалността, за която са се обучавали, и студентите от „ Социални действия “, „ Животновъдство “ и „ Растениевъдство “, само че в тези сфери се регистрират и много ниски хонорари, което евентуално отблъсква младите експерти да се развиват в тази посока./Телеграф.бг.
