16 центъра в страната правят 80% от икономиката ни
Икономическият център към столицата има най-ниската безработица в страната - едвам 2,5%. Центърът към Пловдив демонстрира най-високия растеж на добавената стойност - 113% за 10 година Край Велико Търново има доста добра просветителна конструкция с трети най-голям дял на висшистите (27,5%). А центърът към Пазарджик демонстрира най-бърз растеж на заплатите в страната.
Това са единствено част от образците за 16-те стопански центъра в страната в ново проучване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Те включват общо 132 общини, където е събрана 80% от стопанската интензивност на страната, в тях живеят три четвърти от популацията.
Предходното проучване на ИПИ на същата тематика през 2018 година уточни 20 стопански центъра. Намаляването им в този момент на 16 се изяснява с това, че доста от тях, изключително тези в Южна България, са се слели един с различен.
Преди 5-6 година да вземем за пример имаше стопански център Казанлък, само че сега той е част от този към Стара Загора, защото от ден на ден поданици на региона - от Симеоновград и Гълъбово та чак до Павел баня, пътуват всеки ден на работа в друга община и на процедура зависят от нея.
Първите два от тези центрове - София-Перник-Ботевград и Пловдив-Марица-Раковски, към този момент вършат малко над половината от стопанската система на България, демонстрират данните. Това са и двата най-големи и мощни стопански, чието ядро са първият и вторият град по величина градове в страната. Но в това време 42 от обитаемоте места край тях обезпечават работната ръка и на процедура препитанието на тези хора зависи от стопанската система на София и Пловдив.
Големите стопански центрове усилват периферията си през последните десетина години. Образуват се вторични ядра, към които също стартират ежедневно да пътуват за работа хора от близките обитаеми места.
Типичен образец за подобен център е този към София. Перник и Ботевград преди време бяха единствено донори на работна мощ към столицата, само че към този момент притеглят работещи от близките общини.
Ботевград е част от икономическия център към столицата, защото доста негови поданици пътуват всеки ден на работа в София, само че в това време самият град притегля работещи от прилежащите му общини.
Ботевград е част от икономическия център към столицата, защото доста негови поданици пътуват всеки ден на работа в София, само че в това време самият град притегля работещи от прилежащите му общини.
Над 1/3 от всички наети, които са от Своге, Божурище, Костинброд, Горна Малина, Перник и Елин Пелин, пътуват всеки ден до София за работа. Но остава висок делът и на хората от Перник и в Ботевград, пътуващи до столицата, с цел да работят.
Така икономическият център София-Перник-Ботевград обгръща към този момент 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души.
Типичният модел за множеството е композиция от огромна промишленост в ядрото на центъра и насърчаване на логистика в периферията.
По-големите центрове в България са шест. Произведената продукция от предприятията в София-Перник-Ботевград доближава 89,7 милиарда лева (41,7% от тази на всички предприятия в страната). В Пловдив-Марица-Раковски и Варна-Девня създадената продукция от предприятията доближава надлежно 20,1 милиарда (9,4%) и 12,4 милиарда лева (5,8%).
Следват необятните стопански центрове Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово (произведена продукция за 10,6 милиарда лева.), Русе-Търговище-Разград (продукция за 10 милиарда лева.) и Бургас-Несебър (продукция за 7,7 милиарда лева.).
През 2021 година междинната заплата в тези пет огромни центъра (след София) е от порядъка на 1200–1400 лева на месец, като доближава до към 2000 лева в някои общини като Раднево, Гълъбово и Девня.
В най-големия стопански център към София междинната заплата още през 2021 година е достигнала 1917 лева месечно.
Тук живеят близо 1,7 млн. души, а броят на заетите на възраст 15–64 година е 786 хиляди души.
Интересно е, че 9 по-малки града и общини, които не са регионални, са измежду икономическите мотори - това са Ботевград, Девня, Несебър, Козлодуй, Казанлък, Раднево, Гълъбово, Марица и Раковски.
В Козлодуй въздействието на атомната електроцентрала е доста мощно и междинната заплата там от дълго време е трансферирала 2000 лв..
Това оказва въздействие и върху данните на Национален статистически институт за заплатите в цялата област Враца - тя постоянно е на едно от първите места в класацията по заплати и в това отношение се отличава мощно от останалите области на Северозападна България.
Взаимодействието сред ядра в границите на един стопански център има усилващ резултат, означават от ИПИ.
Картата на икономическите центрове разрешава да се види, че има огромна разлика сред икономическите центрове на юг от Стара планина и на север от нея (виж картата). Тези в Южна България постоянно се сплотяват и се сливат.
Например центровете към София, Пловдив, Стара Загора и Бургас образуват вторични ядра и с периферията си покриват огромна част от територията на юг от Стара планина. В прочут смисъл те следват трасето на автомагистрала “Тракия ”, което демонстрира, че построяването ѝ е било мощен тласък за развиването на стопанската система към нея.
Примерите към Пловдив и Стара Загора показват резултата от по-добрата съгласуваност сред разнообразни стопански зони.
На север ситуацията е напълно друго. Взаимодействие се следи в необятните зони към Варна и Русе, които образуват вторични ядра и имат задоволително огромна външна страна, с цел да се открояват на районната карта.
Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй, Велико Търново е един от икономическите центрове в страната с най-хубава просветителна конструкция - има доста огромен дял на висшистите.
Но взаимната съгласуваност, в това число положението на инфраструктурата, и стопанското взаимоотношение сред тях не са добре развити и те остават обособени с по-малки зони на въздействие.
Новото проучване се опира на данни от последното броене на популацията, осъществено през септември 2021 година То сподели, че подвижността на работната мощ в България се е нараснала през последното десетилетие и сега на процедура към 40% от работещите в страната пътуват всеки ден до друга община, не тази, в която живеят, като в тази ситуация с Перник и София отиват даже в друга област.
Това са единствено част от образците за 16-те стопански центъра в страната в ново проучване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Те включват общо 132 общини, където е събрана 80% от стопанската интензивност на страната, в тях живеят три четвърти от популацията.
Предходното проучване на ИПИ на същата тематика през 2018 година уточни 20 стопански центъра. Намаляването им в този момент на 16 се изяснява с това, че доста от тях, изключително тези в Южна България, са се слели един с различен.
Преди 5-6 година да вземем за пример имаше стопански център Казанлък, само че сега той е част от този към Стара Загора, защото от ден на ден поданици на региона - от Симеоновград и Гълъбово та чак до Павел баня, пътуват всеки ден на работа в друга община и на процедура зависят от нея.
Първите два от тези центрове - София-Перник-Ботевград и Пловдив-Марица-Раковски, към този момент вършат малко над половината от стопанската система на България, демонстрират данните. Това са и двата най-големи и мощни стопански, чието ядро са първият и вторият град по величина градове в страната. Но в това време 42 от обитаемоте места край тях обезпечават работната ръка и на процедура препитанието на тези хора зависи от стопанската система на София и Пловдив.
Големите стопански центрове усилват периферията си през последните десетина години. Образуват се вторични ядра, към които също стартират ежедневно да пътуват за работа хора от близките обитаеми места.
Типичен образец за подобен център е този към София. Перник и Ботевград преди време бяха единствено донори на работна мощ към столицата, само че към този момент притеглят работещи от близките общини.
Ботевград е част от икономическия център към столицата, защото доста негови поданици пътуват всеки ден на работа в София, само че в това време самият град притегля работещи от прилежащите му общини.
Ботевград е част от икономическия център към столицата, защото доста негови поданици пътуват всеки ден на работа в София, само че в това време самият град притегля работещи от прилежащите му общини.
Над 1/3 от всички наети, които са от Своге, Божурище, Костинброд, Горна Малина, Перник и Елин Пелин, пътуват всеки ден до София за работа. Но остава висок делът и на хората от Перник и в Ботевград, пътуващи до столицата, с цел да работят.
Така икономическият център София-Перник-Ботевград обгръща към този момент 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души.
Типичният модел за множеството е композиция от огромна промишленост в ядрото на центъра и насърчаване на логистика в периферията.
По-големите центрове в България са шест. Произведената продукция от предприятията в София-Перник-Ботевград доближава 89,7 милиарда лева (41,7% от тази на всички предприятия в страната). В Пловдив-Марица-Раковски и Варна-Девня създадената продукция от предприятията доближава надлежно 20,1 милиарда (9,4%) и 12,4 милиарда лева (5,8%).
Следват необятните стопански центрове Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово (произведена продукция за 10,6 милиарда лева.), Русе-Търговище-Разград (продукция за 10 милиарда лева.) и Бургас-Несебър (продукция за 7,7 милиарда лева.).
През 2021 година междинната заплата в тези пет огромни центъра (след София) е от порядъка на 1200–1400 лева на месец, като доближава до към 2000 лева в някои общини като Раднево, Гълъбово и Девня.
В най-големия стопански център към София междинната заплата още през 2021 година е достигнала 1917 лева месечно.
Тук живеят близо 1,7 млн. души, а броят на заетите на възраст 15–64 година е 786 хиляди души.
Интересно е, че 9 по-малки града и общини, които не са регионални, са измежду икономическите мотори - това са Ботевград, Девня, Несебър, Козлодуй, Казанлък, Раднево, Гълъбово, Марица и Раковски.
В Козлодуй въздействието на атомната електроцентрала е доста мощно и междинната заплата там от дълго време е трансферирала 2000 лв..
Това оказва въздействие и върху данните на Национален статистически институт за заплатите в цялата област Враца - тя постоянно е на едно от първите места в класацията по заплати и в това отношение се отличава мощно от останалите области на Северозападна България.
Взаимодействието сред ядра в границите на един стопански център има усилващ резултат, означават от ИПИ.
Картата на икономическите центрове разрешава да се види, че има огромна разлика сред икономическите центрове на юг от Стара планина и на север от нея (виж картата). Тези в Южна България постоянно се сплотяват и се сливат.
Например центровете към София, Пловдив, Стара Загора и Бургас образуват вторични ядра и с периферията си покриват огромна част от територията на юг от Стара планина. В прочут смисъл те следват трасето на автомагистрала “Тракия ”, което демонстрира, че построяването ѝ е било мощен тласък за развиването на стопанската система към нея.
Примерите към Пловдив и Стара Загора показват резултата от по-добрата съгласуваност сред разнообразни стопански зони.
На север ситуацията е напълно друго. Взаимодействие се следи в необятните зони към Варна и Русе, които образуват вторични ядра и имат задоволително огромна външна страна, с цел да се открояват на районната карта.
Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй, Велико Търново е един от икономическите центрове в страната с най-хубава просветителна конструкция - има доста огромен дял на висшистите.
Но взаимната съгласуваност, в това число положението на инфраструктурата, и стопанското взаимоотношение сред тях не са добре развити и те остават обособени с по-малки зони на въздействие.
Новото проучване се опира на данни от последното броене на популацията, осъществено през септември 2021 година То сподели, че подвижността на работната мощ в България се е нараснала през последното десетилетие и сега на процедура към 40% от работещите в страната пътуват всеки ден до друга община, не тази, в която живеят, като в тази ситуация с Перник и София отиват даже в друга област.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ