Ваня Григорова: Намаляващата инфлацията не означава намаляване на цените, а по-плавно покачване
Икономическият консултант в КТ " Подкрепа " Ваня Григорова в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
На директната ни телефонна линия към този момент е икономическият консултант на КТ " Подкрепа “ Ваня Григорова. Г-жо Григорова, депутатите гласоподаваха нарастване на минималната работна заплата, което е 50% от междинната за страната. Синдикатите изразихте подготвеност за стачка във връзка решението. Защо и с какво не сте съгласни?
Не, може би не сме били разбрани вярно. Не сме заявявали стачка по отношение на решението, а по отношение на това, че тази година няма да има второ нарастване на минималната работна заплата, защото най-малко през този текст няма да се случи. Дали ще има второ нарастване на минималната работна заплата зависи от едно вероятно постоянно държавно управление. Знаете, на 2 април ще има следващи парламентарни избори. Това по-скоро е апел към тези, които считат, че са задоволително виновни да ръководят страната и познават потребностите на българските жители, незабавно откакто създадат държавно управление и образуват парламент, да усилят още един път минималната работна заплата, защото тя към този момент доста съществено изостава от растежа на инфлацията.
Това е значимо да се каже, т.е. това, което казахте, че в действителност протестната подготвеност не е във връзка със самото решение, а с това, че няма да има второ нарастване, тъй като в действителност на някои места написа, че е във връзка точно с решението. Аз поради това го и споделям.
Да. Не, не, само че явно вашите сътрудници не са разбрали. Това със стачката го приказваме първо от много време и то няма никакво отношение към текста, заложен в Кодекса на труда. Напротив, ние доста настоявахме този текст да се одобри, несъмнено, в един малко по-различен вид, който първо би означавал малко по-високо равнище на минималната работна заплата, второ, значи второ нарастване през тази година, и трето, значи Кодексът на труда да даде минимума на минималната работна заплата, а оттова насетне, през разискване сред обществените сътрудници да може да се реализира и по-висок размер. Три са главните проблеми, само че самият текст като подобен не е проблем и няма по какъв начин да сме недоволни от това, че той е признат. Вие знаете, когато се обсъждаше в Народното събрание този текст, ние го подкрепихме и двата синдиката. Бяхме в Народното събрание, когато се обсъждаше, с цел да се опитаме да го създадем допустимо най-хубав за българския служащ. И недоволството ни е основано единствено на това, че в действителност той беше до известна степен сакат.
Работодателите в действителност не са съгласни с решението и с фиксирането, само че пък техните доводи са, че е неточност в другите стопански сфери заплащането да е еднообразно. Също по този начин съгласно тях ще има напън върху обществената система и ще се усили инфлационната серпантина. Как ще коментирате?
Това са изцяло подправени изказвания, неистинен, погрешни. Единственият аргумент, който има в това, което те споделят, е, че в действителност по този начин закотвена, минималната работна заплата не дава опция за разговор сред обществените сътрудници. Но единствено това. Когато приказваме за сделки по стопански действия, би трябвало да кажем, че точно те бяха тези, които преди шест години може би бойкотираха договарянията за минимални осигурителни прагове, минимални осигурителни приходи, които са точно по стопански действия и по длъжности, освен по стопански действия. Т.е. много детайлна разбивка имаме там на минимални осигурителни прагове. Защо равнопоставям двете неща? Защото когато имаме най-малък застрахователен предел от 800 лв., работодателят и да дава по-ниска заплата, той просто би трябвало да обезпечава индивида на по-високата такава, което обезсмисля да заплаща по-ниска заплата. Т.е. всъщност минималните осигурителни приходи бяха минимални работни заплати. В момента над 80% от тях, защото те са към 800, над 80% от тях са равнището точно на минималната работна заплата за страната. Така че в случай че някой е неудовлетворен от това, че няма минимални работни заплати по браншове, то дано да се извърнат към себе си и да насочат самооценка, защото те са виновни за това. На второ място, за обществените заплащания, за които приказват – мъчно мога да се сетя за обществено заплащане, което е обвързвано с минималната работна заплата. Това са погрешни неща. Те просто замълчаха към ден, може би по-малко, след което взеха решение да измислят нещо, с което да са недоволни. Вие знаете, че постоянно когато стартираме диалог за минималната работна заплата, работодателите изясняват по какъв начин в този момент ще банкрутират всеобщо. И това в никакъв случай не се случва. И е извънредно време да спрем да обръщаме внимание на техните сякаш опасения, защото те в огромната си част не заплащат минимални работни заплати, най-малко тези, които са членове на работодателските организации.
Но това, върху което се сплотяваме, очевидно е, че в действителност тя би трябвало да има еластичност, да бъде плаваща, да не е по този начин закрепена.
Точно по този начин, да има дъно и оттова насетне да се договаря. Т.е. това е една гаранция, че няма да падне под някакъв най-малко, под който е недопустимо да има минимална работна заплата. Само това. Оттам насетне би трябвало да има опция за договаряния.
Обръщаме взор към една друга тематика, а точно тази за инфлацията. По данни на " Евростат “ общата инфлация бележи спад, само че българските жители като че ли не го усещат. Цените на продуктите от дребната кошница не престават да порастват или пък стоят на същото равнище. На какво се дължи разминаването?
Всъщност няма изключително разминаване. При нас също има понижение на растежа на инфлацията – забележете. Ако инфлацията е била 18%, на идващия месец по отношение на същия на миналата година е с 1 процентен пункт по-малко, т.е. 17%, това не значи, че цените би трябвало да намалеят. Това значи, че те не престават да нарастват, само че малко по-плавно. Това доста ясно би трябвало да се разбере – че когато инфлацията понижава, не значи понижаване на цените, за жалост. При нас огромният проблем е в това, че инфлацията ни беше по-бурна, и към момента е, от тази в Европейския съюз и аргументите за това са главно спекулативни, нечиста сделка. Има едни прекупвачи, които може би в устрема си да се презастраховат от възможни спомагателни земетресения или водени от алчността си, не престават да поддържат цените извънредно високи.
Точно това желаех да ви попитам, дали има далавера от страна на търговците.
Безспорно, несъмнено. Вече доста пъти говорихме за яйцата като образец. Може би вашите слушатели ще си спомнят какви са цените в магазина сега за обособени артикули. Да речем, има прясно мляко, което сега за литър е 5 лв.. Разбира се, всеобщото е към 3,50-3,70, само че има и по 5 лв.. И когато производителите споделят, че от тях млякото се изкупува на 1,50 лв., няма по какъв начин да не се запитаме по какъв начин по този начин има спомагателни 2 лв., до момента в който стигне до нас, най-малко 2 лв., до момента в който стигне до нас. Определено имаме проблем с прекупвачи и с търговци. Вероятно по тази причина служебното държавно управление стартира да води договаряния с най-големите търговски вериги. Към момента обаче резултат не се вижда. И притеснявам се, че даже да има някакъв резултат, той ще бъде кратковременен, защото договаряния значи да се обърнеш към съвестта на един търговец, да потърсиш неговото схващане за това, че не е морално да се възползва като разбойник от тежката рецесия, в която се намираме, и да продължава да образува големи облаги с помощта на гърба на българския жител, който продължава доста тежко да обеднява. Именно по тази причина считаме, че би трябвало да има някакви по-категорични ограничения против спекулата, както беше декларирано в Хърватия – черни описи на търговци или производители, които несъмнено спекулират, и този лист да бъде обществен, с цел да може тази компания да бъде стигматизирана и избягвана, и по този метод да спрем облагите, или непосредствено да се наложат тавани на цените на стоките. Но нещо би трябвало да се направи. Не може минималната работна заплата да се усилва с под 10%, а кумулативната инфлация върху цените на стоките от първа нужда, а точно храните, да е 26%.
Разбира се, надяваме се да има регулация в тази посока. И нещо доста значимо, което казахте – че спадът, понижението на растежа на инфлацията не значи наложително спад в цените, тъй като в действителност има някакво такова неправилно разбиране, в това число и от моя позиция. Може би елементарните хора не го знаят и е хубаво специалистите да го споделят, за което благодарим.
Така звучи, по този начин звучи в действителност. Намалява се инфлацията значи понижават се цените. Не. Ако има по-нататъшна инфлация, значи още растеж на цените, само че по-плавно. За да има понижение на цените, би трябвало да има дефлация, т.е. негативна инфлация.
За край желая да ви попитам какви са прогнозите, ще продължат ли високите цени или ще видим спад в идните месеци?
Очаква се инфлацията да намалее. Дали ще намалее в действителност, действително и дали ще усетим по-ниския растеж на цените, още веднъж споделям, зависи от голям брой, за жалост външни фактори, само че и от това дали актуалното служебно държавно управление и бъдещото постоянно такова ще бъдат безапелационни и ще се борят в действителност против спекулата, която несъмнено има в страната. Но за 2022 година се чака почти годишната инфлация да е към 15%. За тази година надяваме се да сме най-малко към 10%. Но няма никакви очаквания, несъмнено, за дефлация, т.е. за понижение на цените, за жалост. Намалението на цените може да пристигна единствено и само от строги регулативни ограничения, които да се наложат от страна на ръководещите.
Благодарим ви за този разбор и за отделеното време.
И аз благодаря.
На директната ни телефонна линия към този момент е икономическият консултант на КТ " Подкрепа “ Ваня Григорова. Г-жо Григорова, депутатите гласоподаваха нарастване на минималната работна заплата, което е 50% от междинната за страната. Синдикатите изразихте подготвеност за стачка във връзка решението. Защо и с какво не сте съгласни?
Не, може би не сме били разбрани вярно. Не сме заявявали стачка по отношение на решението, а по отношение на това, че тази година няма да има второ нарастване на минималната работна заплата, защото най-малко през този текст няма да се случи. Дали ще има второ нарастване на минималната работна заплата зависи от едно вероятно постоянно държавно управление. Знаете, на 2 април ще има следващи парламентарни избори. Това по-скоро е апел към тези, които считат, че са задоволително виновни да ръководят страната и познават потребностите на българските жители, незабавно откакто създадат държавно управление и образуват парламент, да усилят още един път минималната работна заплата, защото тя към този момент доста съществено изостава от растежа на инфлацията.
Това е значимо да се каже, т.е. това, което казахте, че в действителност протестната подготвеност не е във връзка със самото решение, а с това, че няма да има второ нарастване, тъй като в действителност на някои места написа, че е във връзка точно с решението. Аз поради това го и споделям.
Да. Не, не, само че явно вашите сътрудници не са разбрали. Това със стачката го приказваме първо от много време и то няма никакво отношение към текста, заложен в Кодекса на труда. Напротив, ние доста настоявахме този текст да се одобри, несъмнено, в един малко по-различен вид, който първо би означавал малко по-високо равнище на минималната работна заплата, второ, значи второ нарастване през тази година, и трето, значи Кодексът на труда да даде минимума на минималната работна заплата, а оттова насетне, през разискване сред обществените сътрудници да може да се реализира и по-висок размер. Три са главните проблеми, само че самият текст като подобен не е проблем и няма по какъв начин да сме недоволни от това, че той е признат. Вие знаете, когато се обсъждаше в Народното събрание този текст, ние го подкрепихме и двата синдиката. Бяхме в Народното събрание, когато се обсъждаше, с цел да се опитаме да го създадем допустимо най-хубав за българския служащ. И недоволството ни е основано единствено на това, че в действителност той беше до известна степен сакат.
Работодателите в действителност не са съгласни с решението и с фиксирането, само че пък техните доводи са, че е неточност в другите стопански сфери заплащането да е еднообразно. Също по този начин съгласно тях ще има напън върху обществената система и ще се усили инфлационната серпантина. Как ще коментирате?
Това са изцяло подправени изказвания, неистинен, погрешни. Единственият аргумент, който има в това, което те споделят, е, че в действителност по този начин закотвена, минималната работна заплата не дава опция за разговор сред обществените сътрудници. Но единствено това. Когато приказваме за сделки по стопански действия, би трябвало да кажем, че точно те бяха тези, които преди шест години може би бойкотираха договарянията за минимални осигурителни прагове, минимални осигурителни приходи, които са точно по стопански действия и по длъжности, освен по стопански действия. Т.е. много детайлна разбивка имаме там на минимални осигурителни прагове. Защо равнопоставям двете неща? Защото когато имаме най-малък застрахователен предел от 800 лв., работодателят и да дава по-ниска заплата, той просто би трябвало да обезпечава индивида на по-високата такава, което обезсмисля да заплаща по-ниска заплата. Т.е. всъщност минималните осигурителни приходи бяха минимални работни заплати. В момента над 80% от тях, защото те са към 800, над 80% от тях са равнището точно на минималната работна заплата за страната. Така че в случай че някой е неудовлетворен от това, че няма минимални работни заплати по браншове, то дано да се извърнат към себе си и да насочат самооценка, защото те са виновни за това. На второ място, за обществените заплащания, за които приказват – мъчно мога да се сетя за обществено заплащане, което е обвързвано с минималната работна заплата. Това са погрешни неща. Те просто замълчаха към ден, може би по-малко, след което взеха решение да измислят нещо, с което да са недоволни. Вие знаете, че постоянно когато стартираме диалог за минималната работна заплата, работодателите изясняват по какъв начин в този момент ще банкрутират всеобщо. И това в никакъв случай не се случва. И е извънредно време да спрем да обръщаме внимание на техните сякаш опасения, защото те в огромната си част не заплащат минимални работни заплати, най-малко тези, които са членове на работодателските организации.
Но това, върху което се сплотяваме, очевидно е, че в действителност тя би трябвало да има еластичност, да бъде плаваща, да не е по този начин закрепена.
Точно по този начин, да има дъно и оттова насетне да се договаря. Т.е. това е една гаранция, че няма да падне под някакъв най-малко, под който е недопустимо да има минимална работна заплата. Само това. Оттам насетне би трябвало да има опция за договаряния.
Обръщаме взор към една друга тематика, а точно тази за инфлацията. По данни на " Евростат “ общата инфлация бележи спад, само че българските жители като че ли не го усещат. Цените на продуктите от дребната кошница не престават да порастват или пък стоят на същото равнище. На какво се дължи разминаването?
Всъщност няма изключително разминаване. При нас също има понижение на растежа на инфлацията – забележете. Ако инфлацията е била 18%, на идващия месец по отношение на същия на миналата година е с 1 процентен пункт по-малко, т.е. 17%, това не значи, че цените би трябвало да намалеят. Това значи, че те не престават да нарастват, само че малко по-плавно. Това доста ясно би трябвало да се разбере – че когато инфлацията понижава, не значи понижаване на цените, за жалост. При нас огромният проблем е в това, че инфлацията ни беше по-бурна, и към момента е, от тази в Европейския съюз и аргументите за това са главно спекулативни, нечиста сделка. Има едни прекупвачи, които може би в устрема си да се презастраховат от възможни спомагателни земетресения или водени от алчността си, не престават да поддържат цените извънредно високи.
Точно това желаех да ви попитам, дали има далавера от страна на търговците.
Безспорно, несъмнено. Вече доста пъти говорихме за яйцата като образец. Може би вашите слушатели ще си спомнят какви са цените в магазина сега за обособени артикули. Да речем, има прясно мляко, което сега за литър е 5 лв.. Разбира се, всеобщото е към 3,50-3,70, само че има и по 5 лв.. И когато производителите споделят, че от тях млякото се изкупува на 1,50 лв., няма по какъв начин да не се запитаме по какъв начин по този начин има спомагателни 2 лв., до момента в който стигне до нас, най-малко 2 лв., до момента в който стигне до нас. Определено имаме проблем с прекупвачи и с търговци. Вероятно по тази причина служебното държавно управление стартира да води договаряния с най-големите търговски вериги. Към момента обаче резултат не се вижда. И притеснявам се, че даже да има някакъв резултат, той ще бъде кратковременен, защото договаряния значи да се обърнеш към съвестта на един търговец, да потърсиш неговото схващане за това, че не е морално да се възползва като разбойник от тежката рецесия, в която се намираме, и да продължава да образува големи облаги с помощта на гърба на българския жител, който продължава доста тежко да обеднява. Именно по тази причина считаме, че би трябвало да има някакви по-категорични ограничения против спекулата, както беше декларирано в Хърватия – черни описи на търговци или производители, които несъмнено спекулират, и този лист да бъде обществен, с цел да може тази компания да бъде стигматизирана и избягвана, и по този метод да спрем облагите, или непосредствено да се наложат тавани на цените на стоките. Но нещо би трябвало да се направи. Не може минималната работна заплата да се усилва с под 10%, а кумулативната инфлация върху цените на стоките от първа нужда, а точно храните, да е 26%.
Разбира се, надяваме се да има регулация в тази посока. И нещо доста значимо, което казахте – че спадът, понижението на растежа на инфлацията не значи наложително спад в цените, тъй като в действителност има някакво такова неправилно разбиране, в това число и от моя позиция. Може би елементарните хора не го знаят и е хубаво специалистите да го споделят, за което благодарим.
Така звучи, по този начин звучи в действителност. Намалява се инфлацията значи понижават се цените. Не. Ако има по-нататъшна инфлация, значи още растеж на цените, само че по-плавно. За да има понижение на цените, би трябвало да има дефлация, т.е. негативна инфлация.
За край желая да ви попитам какви са прогнозите, ще продължат ли високите цени или ще видим спад в идните месеци?
Очаква се инфлацията да намалее. Дали ще намалее в действителност, действително и дали ще усетим по-ниския растеж на цените, още веднъж споделям, зависи от голям брой, за жалост външни фактори, само че и от това дали актуалното служебно държавно управление и бъдещото постоянно такова ще бъдат безапелационни и ще се борят в действителност против спекулата, която несъмнено има в страната. Но за 2022 година се чака почти годишната инфлация да е към 15%. За тази година надяваме се да сме най-малко към 10%. Но няма никакви очаквания, несъмнено, за дефлация, т.е. за понижение на цените, за жалост. Намалението на цените може да пристигна единствено и само от строги регулативни ограничения, които да се наложат от страна на ръководещите.
Благодарим ви за този разбор и за отделеното време.
И аз благодаря.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ