ИПИ: Регионите в България се развиват на различни скорости
Икономическите данни от българските райони демонстрират, че рецесията на пазара на труда и отдръпването на вложенията, провокирани от пандемията от COVID-19, към този момент е забравена. Различните темпове на развиване сред обособените области обаче остават, както и техните дълготрайни проблеми.
Темата разясниха икономистите Петър Ганев, Адриан Николов и Иван Брегов в рубриката Добавена стойност на Института за пазарна стопанска система в ефира на Дарик радио.
" Динамиката на пазара на труда е доста забавна, защото водещите райони, като София, Пловдив и Варна, доста бързо се оттласнаха от дъното, до момента в който тези с по-сериозни структурни промени към момента остават обратно ", съобщи Адриан Николов.
По думите на Петър Ганев, разликата в заетостта сред най-развитите и най-изостаналите области е към 20 процентни пункта.
В градове като Монтана, Видин и Силистра не се вижда никаква положителна динамичност в границите на последното десетилетие, регистрират още анализите на ИПИ.
В оповестените от института районни стопански профили, с изключение на обичайните индикатори, като опазване на здравето, обучение и претовареност, са включени и такива като господство на закона и работа на правосъдната система.
" Там също се следи забавно развиване. Най-високата престъпност, предстоящо, е по морето и в Северозападна България. Любопитно е, че в Бруклин престъпността е 2-3 пъти по-висока от тази в Монтана, да вземем за пример. Особено, когато приказваме за по-тежки закононарушения ", разяснява Ганев.
По отношение на битката с корупцията на локално равнище обаче още има какво да се желае, разясняват специалистите на ИПИ.
" Данните за битката с корупцията демонстрират, че моделът на децентрализация, въведен през 2018-2019 година, е работил първоначално, когато са подадени доста сигнали за корупционни практики, След това обаче хората по разнообразни аргументи губят доверие в локалните комисии, евентуално и заради опасения, че самоличността им ще бъде разкрита, и сигналите стихват ", разяснява Иван Брегов.
Според него, в бъдеще евентуално ще би трябвало да се вкара някакъв детайл на концентрация, да вземем за пример посредством присъединяване на Националната антикорупционна комисия.
Проблемите се виждат най-ясно в дребните общини, където множеството хора се познават и анонимността на сигналите е проблематична.
Според Петър Ганев, другите значими заключения от районните стопански профили са свързани с понижаването на просветителните индикатори, от една страна, и подобряването на демографските от друга.
" За страдание, макар отдавнашното желание на няколко следващи просветителни министерства да се вкара по-обективна система за оценка на качеството на образованието у нас, такава към момента липсва. Ние разполагаме единствено с моментни данни за триумфите на учениците в обособените общини. Но в случай че въпреки всичко може да се очертае някаква наклонност, тя не е изключително позитивна. Най-притеснителното е, че в някои области, като Шумен, Перник, Силистра, Сливен и други, делът на слабите оценки, т.е. на учениците, които се провалят на матурите, доближава равнища от над 30%. Това значи всяко трето дете ", съобщи Адриан Николов.
По отношение на демографските процеси, анализът на ИПИ демонстрира, че броят на областите с отрицателен приръст става все по-малък. Кърджали е един от огромните " магнити " за популацията, защото там годишният приръст е близо 3%, само че това е резултат от близостта с Турция и мощната трансгранична миграция.
" Отделно от това, огромните стопански центрове с най-развит пазар на труда и най-високи заплати, естествено, притеглят и най-вече хора ", изясни Николов.
Темата разясниха икономистите Петър Ганев, Адриан Николов и Иван Брегов в рубриката Добавена стойност на Института за пазарна стопанска система в ефира на Дарик радио.
" Динамиката на пазара на труда е доста забавна, защото водещите райони, като София, Пловдив и Варна, доста бързо се оттласнаха от дъното, до момента в който тези с по-сериозни структурни промени към момента остават обратно ", съобщи Адриан Николов.
По думите на Петър Ганев, разликата в заетостта сред най-развитите и най-изостаналите области е към 20 процентни пункта.
В градове като Монтана, Видин и Силистра не се вижда никаква положителна динамичност в границите на последното десетилетие, регистрират още анализите на ИПИ.
В оповестените от института районни стопански профили, с изключение на обичайните индикатори, като опазване на здравето, обучение и претовареност, са включени и такива като господство на закона и работа на правосъдната система.
" Там също се следи забавно развиване. Най-високата престъпност, предстоящо, е по морето и в Северозападна България. Любопитно е, че в Бруклин престъпността е 2-3 пъти по-висока от тази в Монтана, да вземем за пример. Особено, когато приказваме за по-тежки закононарушения ", разяснява Ганев.
По отношение на битката с корупцията на локално равнище обаче още има какво да се желае, разясняват специалистите на ИПИ.
" Данните за битката с корупцията демонстрират, че моделът на децентрализация, въведен през 2018-2019 година, е работил първоначално, когато са подадени доста сигнали за корупционни практики, След това обаче хората по разнообразни аргументи губят доверие в локалните комисии, евентуално и заради опасения, че самоличността им ще бъде разкрита, и сигналите стихват ", разяснява Иван Брегов.
Според него, в бъдеще евентуално ще би трябвало да се вкара някакъв детайл на концентрация, да вземем за пример посредством присъединяване на Националната антикорупционна комисия.
Проблемите се виждат най-ясно в дребните общини, където множеството хора се познават и анонимността на сигналите е проблематична.
Според Петър Ганев, другите значими заключения от районните стопански профили са свързани с понижаването на просветителните индикатори, от една страна, и подобряването на демографските от друга.
" За страдание, макар отдавнашното желание на няколко следващи просветителни министерства да се вкара по-обективна система за оценка на качеството на образованието у нас, такава към момента липсва. Ние разполагаме единствено с моментни данни за триумфите на учениците в обособените общини. Но в случай че въпреки всичко може да се очертае някаква наклонност, тя не е изключително позитивна. Най-притеснителното е, че в някои области, като Шумен, Перник, Силистра, Сливен и други, делът на слабите оценки, т.е. на учениците, които се провалят на матурите, доближава равнища от над 30%. Това значи всяко трето дете ", съобщи Адриан Николов.
По отношение на демографските процеси, анализът на ИПИ демонстрира, че броят на областите с отрицателен приръст става все по-малък. Кърджали е един от огромните " магнити " за популацията, защото там годишният приръст е близо 3%, само че това е резултат от близостта с Турция и мощната трансгранична миграция.
" Отделно от това, огромните стопански центрове с най-развит пазар на труда и най-високи заплати, естествено, притеглят и най-вече хора ", изясни Николов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ