(Икона на Св. св. Константин и Елена, храм УСПЕНИЕ НА

(Икона на Св. св. Константин и Елена, храм „ УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА “ с. Филипово)

Думи на Ставрофорен иконом Костадин ЯНЧИН

Днес ние отдаваме молитвена респект на оня, който постави завършек на кървавото гонение на езичеството против християнството. Това е св. цар Константин Велики ведно с майка си блажената Елена. Св. Константин беше този, който запрети на тъмнината да пречи на светлината свободно да праща лъчите си, та всички ония, които са били в мрак и смъртна сянка, да бъдат огрени от светлината (Мат. 4:16).

В историята техният героизъм е лимит сред две столетия. На историческия хоризонт те се явяват като Зорницата-звезда, която провокира утрото, виделината, след което стартира денят на земните поданици. Така било и в живота на Църквата. След като отминала тъмната нощ на езичеството и гоненията, настъпил слънчевият градивен ден. Св. цар Константин Велики, откакто с Божия помощ и с високо издигнато кръстно знаме се преборил с враговете си ведно с майка си св. кралица Елена се потрудил за вътрешното подсилване и устройство на св. Църква. С тази си угриженост, заради зародилите догматични разногласия в Църквата, той наредил да се свика космополитен събор, който да позволи всички противоречиви въпроси. В 325 година в гр. Никея бил призован Първият космополитен събор, на който участвали 318 епископи. Те трябвало да отхвърлен лукавото и доста рисково обучение на Арий. Този събор бил открит персонално от св. цар Константин, който произнесъл встъпителна тирада, с която увещавал всички към мир и единодушие.

Св. цар Константин и св. кралица Елена не са изповедници, нито учители. Дори съгласно житието им св. Константин не бил приел към момента светото Кръщение, когато почнал да се грижи за благосъстоянието на Църквата. Това обаче не омаловажава епохалното дело, което той е сторил за съзиждането на Църквата, а в противен случай, то още повече ускорява блясъка на неговата заслуга. Затова и св. Църква, ведно с майка му св. Елена, ги възпява като равноапостолни, тъй като сходно на апостолите са се потрудили за разпространяване на Христовото обучение.

Св. Константин бил осведомен и възпитаван от майка си още в ранно детство с Христовите истини. По-късно самичък той се утвърждавал в тези истини, като виждал още като младеж, а и по-късно като млад пълководец, че в Христа е правдата и че приели го са положителни жители. Затова евентуално, откакто станал император на западната част на Римската империя, уговорил Ликиний, източния император, да издадат декрет за непреследване на християните. Последния се съгласил, въпреки и насилствено, и указът бил публикуван и подписан от двамата в гр. Милано в 313 година. Тази точно година се смята за повратна в историята на Христовата Църква. Тази година е пределна. До този миг християните правили богослуженията си скрито, подземен - в катакомбите. Но „ Божието слово се не връзва, без значение от страданията ", ни твърди свети ап. Павел (2 Тим. 2:9). И ето, от тази година нататък, сходно на пролетни благоуханни цветя, християните излизат отдолу под оросената с мъченическа кръв земя и с още по-голямо старание стартират благовестието за Разпнатия, Който „ за юдеи е сексапил, а за елини - безумие " (1 Кор. 1:23). От този точно миг стартира денят на непреследвано от управляващите съзидание на Църквата.

Знайно е от историята с какво бързо движение се почнало строителството на превъзходни храмове и базилики. Пример за това дали самите равноапостолни Константин и Елена. Особено се потрудила в това отношение св. Елена, която особено за това се отправила за Йерусалим, където посетила светите места. Тук тя разкрила по превъзходен метод животворящия Кръст Господен, който триста години прокиснал зарит на Голгота. По нейно предпочитание били издигнати храмове на всички ония места, свързани с по-важните събития от живота и избавителната задача на Иисуса Христа. След като приключила това свое благородно дело, тя се завърнала в столицата и не след дълго умряла.

Св. цар Константин живял 10 години след нейната гибел и умрял в 337 година в гр. Никомидия на 65-годишна възраст. Той приел св. Кръщение малко преди гибелта си. И това сторил по този начин, тъй като в античност имало бит да отсрочват кръщението и да се готвят посредством дълги тествания за почтено приемане на това св. Тайнство. След неговата кончина тялото му било пренесено тържествено в новопостроената столица Константинопол. Тук то било положено в издигнатия от него самия храм „ Св. Апостоли ".

Нека, впрочем, отдавайки молитвена респект на равноапостолните св. Константин Велики и св. Елена, ведно с цялата Църква велелепно да ги възпеем така: „ Дал си, Человеколюбче, на Твоя благоверен ласкател Соломонова мъдрост, Давидова благост и апостолско православие... (Стихира на „ Господи, воззвах " ). И дано, както тогава приживе се е грижел за св. Църква „ като свещеник по външните каузи ", така и в този момент по неговите молебствия и тези на неговата майка блажена Елена Бог да прати мир, благополучие и всяко благоденствие на земята. А пък ние, днешните християни, да следваме техния образец, като издигнем високо знамето на правдата, истината и любовта - Христовата религия - и с него да извървим пътя на идното нам витално занятие, та „ оправдани с Неговата (Христовата) берекет да станем по вяра наследници на безконечния живот " (Тит 3:7). Амин.

„ Църковен вестник ", бр. 20, 1993 година

Източник:
Изображения: corect.ipet.gr