Как Колю Фичето спасил катедралата Нотр Дам през 1866 година
Игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги споделя пред арх. Николай Тулешков по какъв начин занаятчия Колю Фичето избавя от опустошение катедралата "Света Богородица” в Париж – гордостта на цяла Франция.
„ Било е по времето, когато занаятчия Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, тоест към 1866 година. Тогава се схванало, че известната катедрала в Париж била застрашена от разяждане. Забелязали, че тя почнала да се разрушава и даже една от стените й почнала да се пропуква. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението-без никакъв триумф. Опасността ставала все по-сериозна.
Научава за тази неволя и шефът на Русенската област Митхад паша. Като френски ученик валията поддържал близки връзки с френското държавно управление. Обърнали се към него за помощ да им изпрати някой умел проектант, който може да помогне.
iStock
Митхад паша решил да изпрати в Париж занаятчия Колю Фичето – към този момент се бил убедил персонално в неговите невероятни умения. Последният отпътувал без никакво бавене за френската столица. Когато Фичето дошъл на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този непретенциозно облечен човек е фамозният български строител. Чак когато гарата опустяла напълно и Фичето останал на нея самичък, те разбрали кой в действителност е пристигнал.
Фичето настоял незабавно да го заведат при катедралата, с цел да прегледа пукнатината в стените й. Почнал своите изследвания. Не след дълго време той разкрил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата на открито, каптирал я и даже построил една дребна чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възобновена.
Французите изпитали голяма признателност към опитния български проектант и доста упорствали той да остане в Париж. Нямало по какъв начин да го склонят за това – чакали го на градежа на Беленския мост, поради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал още веднъж деликатно катедралата и откакто се убедил, че заплахата е отминала, поел назад за родината си.
iStock
За спомен Фичето оставил до катедралата дребната чешмичка. Някои настояват, че от нея и до през днешния ден струи вода. Ала колцина от стотиците българи, които обитават понатоящем във френската столица, са отишли персонално да ревизират това…
Автор на материала е Ники Карагьозов. Публикуван е на уеб страницата "Дестинация Дряново ".
„ Било е по времето, когато занаятчия Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, тоест към 1866 година. Тогава се схванало, че известната катедрала в Париж била застрашена от разяждане. Забелязали, че тя почнала да се разрушава и даже една от стените й почнала да се пропуква. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението-без никакъв триумф. Опасността ставала все по-сериозна.
Научава за тази неволя и шефът на Русенската област Митхад паша. Като френски ученик валията поддържал близки връзки с френското държавно управление. Обърнали се към него за помощ да им изпрати някой умел проектант, който може да помогне.
iStock Митхад паша решил да изпрати в Париж занаятчия Колю Фичето – към този момент се бил убедил персонално в неговите невероятни умения. Последният отпътувал без никакво бавене за френската столица. Когато Фичето дошъл на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този непретенциозно облечен човек е фамозният български строител. Чак когато гарата опустяла напълно и Фичето останал на нея самичък, те разбрали кой в действителност е пристигнал.
Фичето настоял незабавно да го заведат при катедралата, с цел да прегледа пукнатината в стените й. Почнал своите изследвания. Не след дълго време той разкрил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата на открито, каптирал я и даже построил една дребна чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възобновена.
Французите изпитали голяма признателност към опитния български проектант и доста упорствали той да остане в Париж. Нямало по какъв начин да го склонят за това – чакали го на градежа на Беленския мост, поради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал още веднъж деликатно катедралата и откакто се убедил, че заплахата е отминала, поел назад за родината си.
iStock За спомен Фичето оставил до катедралата дребната чешмичка. Някои настояват, че от нея и до през днешния ден струи вода. Ала колцина от стотиците българи, които обитават понатоящем във френската столица, са отишли персонално да ревизират това…
Автор на материала е Ники Карагьозов. Публикуван е на уеб страницата "Дестинация Дряново ".
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ