Ню Йорк, Съединени щати – Когато Тейлър Таунсенд изигра втория си мач на тазгодишния турнир по тенис на US Open, тя може би си е помислила тя беше в Рио де Жанейро, а не в Ню Йорк.
Въпреки че Таунсенд е американка и имаше много подкрепа от публиката, шумът за нейната опонентка, бразилката Беатрис Хадад Мая, може би беше по-силен.
Таунсенд все пак спечели мача, но не се разстрои да се изправи срещу публиката, аплодираща опонента си на домашна земя.
„Буквално излязох от корта, помислих си, че беше толкова пламенно. Беше толкова забавно. Енергията. Никога не съм ходил на професионален футболен мач... Имах чувството, че това е настроението. Сякаш скандираха... тогава хората за мен започваха да скандират, вървейки напред-назад,” каза световният номер 132.
„Беше наистина страхотно … това е може би един от най-забавните мачове, които съм играл по отношение на подкрепата на публиката. Наистина се хранех с енергията.“
За всеки, който редовно посещава US Open – тази енергия не е изненада.
Всяка година за две седмици нюйоркският Национален тенис център Били Джийн Кинг се превръща в микрокосмос на своя мултикултурен град домакин. Куинс, кварталът на Ню Йорк, където се провежда турнирът, е особено разнообразен – с голямо население от Азия, Близкия изток и Латинска Америка. Според данните от преброяването 47 процента от населението на Куинс е родено в чужда страна.
Тези демографски данни се отразяват в тълпата през двете седмици – на мача Townsend-Haddad Maia например, чрез море от бразилски футболни фланелки и скандирания по трибуните на Корт 17 миналата седмица.
„Много е готино да видиш бразилци в тълпата... Бразилия има много традиции в спорта – да подкрепя нашите играчи като във футбола. А тенисът става все по-популярен в Бразилия,” каза Винисиус Палермо Томе, докато гледаше бразилската играчка на двойки Луиза Стефани тази седмица.
„Има много хора с бразилски ризи, но има и много хора, които не ги носят, но са бразилци. Чувам много португалски [в тълпата].“
Подобно е усещането за Жоао Педро, друг бразилски фен, който пътува до Ню Йорк със семейството си, както са правили на други турнири в САЩ.
„Където можем да отидем и да подкрепяме и да аплодираме... Много е готино. Отиваме да гледаме целия турнир и всички играчи, но когато видим бразилски играч, е невероятно.”
Мултикултурният фестивал, в който се превърна Откритото първенство на САЩ, противоречи на представата, която мнозина имат за тениса – клуб за бели провинции, недостъпен за цветнокожи. И това е контраст, който е особено очевиден, когато се сравняват тълпите на US Open и Уимбълдън – базираният в Лондон турнир от Големия шлем, който го предхожда в тенис календара.
„Тълпата на Уимбълдън е забележимо неразнообразна... сравнете я с публиката в Ню Йорк. Сравнете го с публиката на US Open,” каза тенис водещата Катрин Уитакър в скорошен епизод на The Tennis Podcast.
„Тенисът е исторически заразен с класа спорт... и [Обединеното кралство е] общество, толкова пронизано от ограниченията на нашата класова система“, каза Уитакър.
„Чувствам, че има цели групи от обществото в Обединеното кралство, които дълбоко в себе си не смятат, че тенисът е за тях. И това е такъв срам.”
За индийския играч Рохан Бопана – известен от мнозина като „Bops“ – няма съмнение, че индийските фенове в Ню Йорк изстреляха него и партньора му Мат Ебдън от Австралия до тазгодишния финал на двойки при мъжете.
„Това са тези малки [неща]. Някой от тълпата ви аплодира, „хайде, Мат“ или „хайде, Бопс“. Има разлика в края на деня. Така че мисля, че определено благодарим на цялата подкрепа, която получаваме. Страхотно е.“
Ебдън се съгласява: „Имахме силна подкрепа, особено индийската публика там. Затова искахме да го използваме.“
Подобно на Хадад Мая срещу Таунсенд, Ебдън беше особено наясно с подкрепата, която той и Бопана получиха срещу американска двойка на четвъртфиналите.
„Спомням си, когато излязохме за мача. И ние сме на US Open и играем с двама американци на четвъртфиналите. И те излязоха. И тогава излязохме и тълпата беше много по-шумна, когато излязохме. Така че си казах: „О, уау, това е страхотно“.
Повишеното внимание, разбира се, идва с допълнителен натиск. Въпреки че беше фаворит в мача си срещу Townsend – както по отношение на подкрепата на публиката, така и по класиране – Haddad Maia загуби.
И Ons Jabeur, пионерът арабски и мюсюлмански играч от Тунис, който достигна три финала на Големия шлем през последните два сезона, също излезе рано тук.
Но след загубата си Джабер – която имаше много подкрепа в Ню Йорк – бързо отбеляза, че в крайна сметка ползите от подкрепата надвишават натиска, който носи.
„Мисля, че се опитвам да свикна с това... Определено искам да накарам арабския свят, африканския свят да се гордеят с мен. Уча се как да се справям с очакванията от тях“, каза световният номер шест.
„Но, да, честно казано не виждам никакви негативни неща там, само положителни. Не мога да ви кажа какво количество съобщения получавам в социалните медии или извън тях.
„Когато отида в която и да е страна, винаги има арабски жени или мъже, които ме подкрепят. Това означава много за мен и винаги ме тласка да се справям по-добре.“
Източник: Ал Джазира
