Игор Марковски покори интернет с този урок по национална памет!

Игор Марковски покори интернет с този урок по национална памет! С Македония в сърцето. Телевизионният продуцент и артист, роден в Скопие и с родословие на прочут български жанр от столицата на днешна Северна Македония Игор Марковски плени десетки хиляди със своя роман – урок по българско родолюбие. Публикувания преди близо 3 години сюжет и през днешния ден е настоящ, даже повече от всеки път. По-паметливите си спомнят, че Марковски изгря на небосклона преди към 25 години като създател в предаването „ Всяка неделя “ на Кеворк Кеворкян по Българска национална телевизия.

Игор е внук на Вениамин Миланов Тошев, който е български и македонски публицист, учредител на македонската литература, останал прочут с псевдонима Венко Марковски, даден му от Теодор Траянов.

SafeNews разгласява целия текст без редакторска интервенция:

 

В VI клас пристигна нова учителка по история. Влезе в час, тогава имаше „ дежурен “, който споделяше: „ Клас стани, клас спокойно! “, а ние ставахме чинно… – Здравейте възпитаници! – Здраве желаем, другарко Еди Коя Си! – Седнете. И другарката Еди Коя Си отваря т.нар „ Дневник “ и стартира по азбучен ред: – Албена Иванова? – Става Албена, а другарката продължава – Кажете ми Албена, къде сте родена, на коя улица живеете? Класът към този момент е в потрес, това е първата приятелка, която влиза в клас и ни приказва на „ Вие “. Албена дава отговор: – Родена съм в София, пребивавам на улица „ Галичица “. – И какво е това „ Галичица “? – Планина. – Точно по този начин. До планината е Охридското езеро. Там се намира манастирът „ Свети Наум “. А Вие, Анелия къде сте родена и на коя улица живеете? – Родена съм в София, пребивавам на улица „ Презвитер Козма “, обаче не знам какво значи името на улицата… – Презвитер Козма е църковен публицист от Хв, написал е „ Беседа срещу богомилите “, за тях ще приказваме в идващите часове… * * * И по този начин другарката Еди Коя Си, деликатно и без да тормози и без друго уплашените възпитаници, отваряше вратите към познанието… После стигна до мен: – Игор, а Вие къде сте роден и …. – Роден съм в Скопие и пребивавам на площад „ Велчова завера “. Обаче съм питал за тази „ завера “ и ми споделиха, че това било несполучливо въстание срещу турците години преди Априлското въстание… – Така е, по този начин е, и за това ще приказваме в часовете по история, а Скопие къде е? – Е, по какъв начин къде, в Югославия… – Не, моето момче, Скопие е краткотрайно отвън границите на Отечеството… * * * Така незабелязано, и в една нежна възраст, попаднах на същински ДАСКАЛ, който в един къс интервал, и с величествен дух, съумя да пробуди в мен жаждата за познания и търпението да диря постоянно и другата позиция. * * * После и други учителки (другарки) ни говореха на Вие, само че постоянно ще помня първата. Тук не става дума за някакъв тип национализъм, шовинизъм или национализъм – тъй като в днешно време на това би се уповавал този роман случил се при започване на есента на 1976 – тук става дума за отношението към българщината, към онази цялост от език, нрави, традиции, просвета и там каквото още би трябвало добавете… * * * В деня на НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ, и за голямо страдание, към момента „ пребивавам “ отвън границите на Отечеството, макар че съм стъпил в тази територия, към момента съм „ чужденец в личната си страна “… Уповавам се на истории от предишния век, на неколцина същински другари и на голямата сбирка от ехидни предатели, които поддържат жаравата – по какъв начин другояче – без тях напълно ще съм „ загубен “ сред сенките разхождащи се навън… А вътре в мен има въгленче едно… * * * Честит празник!

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News