Прекрасната Русия на бъдещето е мираж, помогнете на империята да умре!
Игор Ейдман, Каспаров.ru
Преди 33 години, при неуспеха на пуча (срещу Михаил Горбачов – б.р.), аз имах вяра в прелестната Русия на бъдещето (ПРБ). Сега не. Ще преразказвам известната мисъл на Дизраэли: тогава да не вярваш в Прокуратура на Република България би означавало, че нямаш сърце, а да вярваш в нея в този момент – че нямаш разум.
Руският либерал е постоянно и безконтролно влюбен в прелестната Русия на бъдещето, както в прелестната дама на Александър Блок. Но Прокуратура на Република България е единствено
мираж, илюзия,
която предизвика и разпалва въображението, само че изчезва при опит да се доближиш до нея.
Периодично на съветските либерали им се привижда, че Прокуратура на Република България е напълно близо, само че още веднъж и още веднъж се оказват излъгани в своите очаквания. В Русия още веднъж бият либералите. Но те са непоправими и не се учат от грешките си. Ако съществуваше безконечният съветски либерал, той би съумял радостно да посрещне промените на Александър 2, а след това да се отдръпна във вътрешна емиграция по време на контрареформите на Александър 3, би се обнадеждил от Октомврийския манифест през 1905 година и би изпаднал в отчаяние през годините на последвалата реакция. Щеше да преживее еуфория по време на Февруарската гражданска война през 1917, а след това би се озовал в болшевишки концлагер, би посрещнал с вяра стоплянето при Никита Хрушчов и би емигрирал при Леонид Брежнев. Вечният съветски либерал щеше да е надвишаващ с очаквания по време на перестройката на Михаил Горбачов и промените на Егор Гайдар.
Но остарелият терор се върна още веднъж с утроена мощ. И даже по-късно либералът продължава да чака свободната, прелестна Русия на бъдещето.
Руската империя (както и да се нарича) априори
не може да стане свободна страна
Цялата ѝ история го демонстрира безапелационно. Населяващите империята нации (включително руският) могат да станат свободни единствено след окончателния ѝ разпад. Елцин доста се гордееше, че е съхранил Руската федерация. Той споделяше, че от всички политици от времето на своето президентство най-вече е признателен на Минтимер Шаймиев (първият президент на самостоятелната република Татарстан – б.р.), който стопира почналия развой на обособяване на Татарстан от Руската федерация и по този начин предотврати верижна реакция, която би довела до разпада ѝ. Сега е ясно, че предавайки придвижването за самостоятелност на Татарстан, Шаймиев оказа помощ на Борис Елцин да резервира империята – инфектирана с античните бацили на външните експанзии и вътрешното иго, които се демонстрираха интензивно при Путин.
Руските либерали постоянно са говорили за независимост и в същото време желаеха
да запазят империята
Патриархът на съветския демократизъм Павел Милюков написа след започването на руската експанзия против Финландия: " Жал ми е за финландците, само че аз съм за Виборгска губерния. " (Виборг е град във Финландия). Ако искаш Виборгска губерния, тогава ще би трябвало да обикнеш ботуша на Сталин.
Много либерали и в този момент още не са разбрали, че свободата и Руската империя (измамно наречена Руска федерация) са несъвместими. Свободата може да пристигна на днешната съветска територия единствено по този начин, както пристигна в следвоенна Германия или в Япония – след проваляне във войната и разпад на колониалната империя. Ако желаете независимост за жителите на модерна Русия, не залъгвайте хората с миража на прелестната Русия на бъдещето, помогнете на империята да загуби войната и да почине.
Превод: Faktor.bg
Преди 33 години, при неуспеха на пуча (срещу Михаил Горбачов – б.р.), аз имах вяра в прелестната Русия на бъдещето (ПРБ). Сега не. Ще преразказвам известната мисъл на Дизраэли: тогава да не вярваш в Прокуратура на Република България би означавало, че нямаш сърце, а да вярваш в нея в този момент – че нямаш разум.
Руският либерал е постоянно и безконтролно влюбен в прелестната Русия на бъдещето, както в прелестната дама на Александър Блок. Но Прокуратура на Република България е единствено
мираж, илюзия,
която предизвика и разпалва въображението, само че изчезва при опит да се доближиш до нея.
Периодично на съветските либерали им се привижда, че Прокуратура на Република България е напълно близо, само че още веднъж и още веднъж се оказват излъгани в своите очаквания. В Русия още веднъж бият либералите. Но те са непоправими и не се учат от грешките си. Ако съществуваше безконечният съветски либерал, той би съумял радостно да посрещне промените на Александър 2, а след това да се отдръпна във вътрешна емиграция по време на контрареформите на Александър 3, би се обнадеждил от Октомврийския манифест през 1905 година и би изпаднал в отчаяние през годините на последвалата реакция. Щеше да преживее еуфория по време на Февруарската гражданска война през 1917, а след това би се озовал в болшевишки концлагер, би посрещнал с вяра стоплянето при Никита Хрушчов и би емигрирал при Леонид Брежнев. Вечният съветски либерал щеше да е надвишаващ с очаквания по време на перестройката на Михаил Горбачов и промените на Егор Гайдар.
Но остарелият терор се върна още веднъж с утроена мощ. И даже по-късно либералът продължава да чака свободната, прелестна Русия на бъдещето.
Руската империя (както и да се нарича) априори
не може да стане свободна страна
Цялата ѝ история го демонстрира безапелационно. Населяващите империята нации (включително руският) могат да станат свободни единствено след окончателния ѝ разпад. Елцин доста се гордееше, че е съхранил Руската федерация. Той споделяше, че от всички политици от времето на своето президентство най-вече е признателен на Минтимер Шаймиев (първият президент на самостоятелната република Татарстан – б.р.), който стопира почналия развой на обособяване на Татарстан от Руската федерация и по този начин предотврати верижна реакция, която би довела до разпада ѝ. Сега е ясно, че предавайки придвижването за самостоятелност на Татарстан, Шаймиев оказа помощ на Борис Елцин да резервира империята – инфектирана с античните бацили на външните експанзии и вътрешното иго, които се демонстрираха интензивно при Путин.
Руските либерали постоянно са говорили за независимост и в същото време желаеха
да запазят империята
Патриархът на съветския демократизъм Павел Милюков написа след започването на руската експанзия против Финландия: " Жал ми е за финландците, само че аз съм за Виборгска губерния. " (Виборг е град във Финландия). Ако искаш Виборгска губерния, тогава ще би трябвало да обикнеш ботуша на Сталин.
Много либерали и в този момент още не са разбрали, че свободата и Руската империя (измамно наречена Руска федерация) са несъвместими. Свободата може да пристигна на днешната съветска територия единствено по този начин, както пристигна в следвоенна Германия или в Япония – след проваляне във войната и разпад на колониалната империя. Ако желаете независимост за жителите на модерна Русия, не залъгвайте хората с миража на прелестната Русия на бъдещето, помогнете на империята да загуби войната и да почине.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ