Защо делим деня на часове, минути и секунди
Идеята за разделянето на деня на по-малки елементи наподобява някак естествена, даже и за дребните деца. В реалност това не постоянно е било по този начин и разбирането ни за времето продължава да се трансформира към този момент хиляди години. Иронията е, че въпреки да знаем, че би трябвало да го измерваме, никой не може да каже какво тъкмо съставлява времето.
Две са главните разбирания за него. Първото е това, към което се придържат множеството учени – времето е главното, четвърто измерение, в което съществуват останалите три. Второто пояснение е, че времето е нещо, което разрешава на хората да подреждат и съпоставят събития. То не съществува единствено по себе си, а просто е метод да показваме нещата.
Независимо по какъв начин разбираме времето, всички знаем, че все някак би трябвало да го измерваме. В хронометрията има две разнообразни форми за премерване на време – това са календарът и часовникът. Календарът е за премерване на дълги интервали от време, до момента в който часовникът се употребява за интервали по-кратки от един ден.
Днес най-разпространената нумерична система е десетичната. Това наподобява разумно, въпреки всичко имаме по 10 пръста и по този начин се счита по-лесно, даже и след няколко бири. Древните цивилизации обаче или не са броели овцете си пияни, или доста са желали да санкционират децата си, тъй като са употребявали комплицирани системи като 12-ичната и даже 60-ичната.
Първите, които разделили деня на по-малки елементи били египтяните. Те го разделили на 24 елементи – по 12 за деня и нощта. За задачата употребявали слънчевия часовник, който тогава бил една пръчка, забита в земята, а по дължината и посоката на сянката се съдило за времето. Недостатъкът на тази система е, че през нощта била неизползваема. На помощ се притекли астрономите, които следили 36 звезди и набелязали 18 от тях, с цел да мерят времето по мрачно. Шест звезди отбелязвали трите часа здрач първоначално и края на всяка нощ, а останалите 12 се употребявали, с цел да се раздели цялостния мрак на 12 равни елементи. Някъде пред 1500г.пр.Хр. тази система била опростена и останали единствено 12-те звезди.
Съществували са доста други способи за премерване на времето. Най-точният часовник бил водният. Той датира някъде от 1400-1500г.пр.Хр. и е можел да отбелязва времето през другите месеци, без значение от сезона. Състоял се от цялостен с вода съд, по чиято сърцевина била нарисувана канара, а на дъното имало дупка, от която водата изтичала.
След като денят и нощта към този момент били разграничени на по 12 елементи, не минало доста преди да се роди концепцията за 24-часовото денонощие. Едва през 150г.пр.Хр. обаче, гръцкият астроном Хипарх предложил часовете да бъдат еднообразно дълги. Идеята му била всички дни да са еднообразно дълги, разграничени на 24 равни елементи. За страдание множеството хора траяли да употребяват сезонното време. И по този начин чак до 14-ти век, когато механичните часовници придобили известност и била призната закрепена дължина за часа.
Идеята да се употребява 60-ична система, с цел да се разделят часовете на по-малки елементи се родила от потребността да се измисли географска система за геометрията на Земята. Гръцкият астроном Ератостен разделил кълбото на 60 елементи, които прекосявали хоризонтално през известни за това време места. По-късно Хипарх въвел и линиите географската дължина, обхващайки 360 градуса. След тях пък, астрономът Клавдий Птолемей разделил всяка от дължините и ширините на 60 равни елементи. Те на своя страна били разграничени на 60 още по-малки елементи. Първите били минутите, а вторите – секундите.
Отново тези техники за премерване били изгубени и то чак до 16-и век. Първите механични часовници разделяли часовете на половини, третини и четвъртини. Развитието на технологиите и науката през вековете наложило по-прецизното премерване на времето и по този начин секундата станала съществена единица за време.
През 1956г. секундата била дефинирана като част от времето, за което Земята обикаля Слънцето. За да сме по-точни – 1/325569259757 част от годината.
С изобретяването на атомния часовник, било решено, че по-практично е с тях да се дефинира секундата и от 1967 година насам секундата се дефинира като времетраенето на 9 192 631 770 интервала на излъчването, съответстващо на прехода сред двете свръхфини равнища на главното положение на атома на цезий-133 при температура от нула келвина.
