Кой измисли безмитните магазини
Идеята за освобождението на избрани артикули от налози е относително от скоро. Появява се при забелязване на мощния растеж на интернационалните въздушни пътувания след Втората международна война с концепцията, че може да докара до обилни доходи.
Така през 1947 година новаторският ирландец Брендан О’Регън убеждава ирландското държавно управление да одобри закон, който трансформира директната зона на летището в Шанън (където той работи) като механически не част от Ирландия и затова всевъзможни покупки, направени там, да нe подлежат на облагане с налог. Приет на 18 март 1947 година Законът за безмитното летище влиза в действие и прави летище Шанън първото безмитно в света.
Въпреки че в началото продажбите на въздушното пристанище са лимитирани до долни дрехи и други артикули, създадени в Ирландия, бързо се вижда, че в случай че се пуснат и интернационалните артикули в безмитните магазини, ще се печели повече. Първите такива са Dior, Chanel, Hummel, Minox и Waterford.
След Шантън се появяват и други безмитни магазини, като да вземем за пример тези на американската компания Duty Free Shoppers (DFS) в Хонконг през 1960 и на Хаваите през 1962, който е и първият безмитен магазин в Съединените щати.
Имайте поради, че митата не се постановат единствено от страна експортьор, само че могат да се наложат и при влизане в страна. Разбира се, има и изключения -например, алкохолът и тютюнът се третират друго, според от съответния артикул и страната, в която е закупен. Ето, жителите на Съединени американски щати, които се връщат от Европа с един литър алкохол или по-малко, могат да не заплащат мито.
Важно е да запомним, че безмитното се ползва единствено за артикули, закупени за персонална приложимост, а не за търговия. Данъците, наложени върху вторите артикули, както и върху изключенията, се контролират от други закони, разпореждания и търговски съглашения, като да вземем за пример.
