Идеята, че трябва да се правят 10 000 крачки дневно,

Идеята, че би трябвало да се вършат 10 000 крачки на ден, няма научна основа. Както оповестява Inc.com, многочислени изследвания демонстрират, че въпреки по-дългото вървене да е по-добро от по-краткото, не е належащо да се вършат тъкмо 10 000 крачки дневно. Ново изследване от Медицинския факултет на Харвард, оповестено в Nature Medicine, изследва въздействието на ходенето не върху цялостното здраве, а върху поддържането на мозъчната функционалност с възрастта и стига до някои забавни изводи. 
За да дефинират по какъв начин ходенето въздейства върху здравето на мозъка, учените проучиха данни от близо 300 възрастни на възраст от 50 до 90 години. В началото на изследването всички участници имали естествена когнитивна функционалност. Нивата им на интензивност били от време на време следени благодарение на крачкомер. Учените също по този начин постоянно провеждали когнитивни проби в продължение на 14 години. За определена група от 172 участници, постоянните PET сканирания търсели струпване на протеини в мозъка, което демонстрира заболяването на Алцхаймер. За участниците, чиито мозъци не са показвали ранни признаци на заболяването на Алцхаймер при започване на изследването, броят на подхванатите от тях стъпки е оказал дребна разлика. Тези човеци са поддържали добра когнитивна функционалност през целия интервал на наблюдаване, без значение от това какъв брой стъпки са създали. 
Но за участниците, които са посочили доста ранни признаци на когнитивен спад при започване на изследването, ходенето е оказало забележителна разлика. Повечето придвижване е било обвързвано с по-малко струпване на проблематични протеини в мозъка и по-малко признаци на когнитивен спад. Тези участници не са били нужни да вършат до 10 000 стъпки дневно, с цел да видят изгоди. Оказа се, че единствено 3000-5000 стъпки дневно забавят умствения спад с три години, до момента в който 5000-7500 стъпки дневно забавят процеса със седем години. 
Над това равнище спомагателните стъпки като че ли не са имали огромно значение. Дори леките извършения оказват помощ. „ Много окуражаващото изобретение е, че даже леките извършения оказват помощ “, разяснява откривателят от Медицинския факултет на Харвард и съавтор на изследването Уай-Инг Уенди Яу. 
Както означи биологичният психолог Иф Хогървърст, това не е първото изследване, което демонстрира, че умереното вървене може доста да повлияе на скоростта на стареене на мозъка. „ Проучване в Обединеното кралство на 1139 души над 50 години откри, че тези, които са умерено или мощно дейни, имат 34-50% понижен риск от деменция, когато са проследявани в продължение на 8-10 години. По-голямо изследване в Обединеното кралство, което е проследило 78 430 души в продължение на седем години, употребявайки акселерометри за китката, откри 25% понижение на риска от деменция единствено с 3800 стъпки на ден “, изясни тя. Това изобретение е от голяма важност и за хората на междинна възраст и за всеки, който се надява да резервира мозъка си допустимо най-дълго. 
Не се отчайвайте, в случай че 10 000 стъпки ви се костват непостижими. Можете да се ограничите до по-малко вървене, защото даже малко извършения са доста по-добри от нищо. 
Важно е по какъв начин и къде ходите. 
Учените са открили, че забавянето на темпото, с цел да говорите или да се възхитите на гледката, а по-късно ускоряването на темпото за известно време, усилва изгодите за здравето. Струва си да обърнете внимание и на това къде ходите. „ Разходките навън, изключително измежду природата, могат да бъдат изключително потребни за предварителна защита на деменция, евентуално тъй като усъвършенстват настроението и съня, като в същото време понижават изолацията – все рискови фактори за деменция. Комбинацията от физическа интензивност, естествена светлина и обществено взаимоотношение по време на разходки навън може да сътвори голям брой защитни резултати, които се допълват взаимно “, означи Хугървърст.