Проф. Андрей Фурсов: Пренареждането на човечеството. Какво крие светът без граници?
Идеолозите на глобализацията споделят, че глобализацията дава благоприятни условия на безусловно всички... Ако не харесвате страната си, можете да отидете в друга страна и да започнете кариера там. Тоест светът е отворен за безусловно всички. Но в действителност, несъмнено, това е коварство. Защото глобализацията е тази, която внезапно уголемява пропастта сред богатите и бедните и сред тези, които имат благоприятни условия, и тези, които нямат.
Неслучайно Зигмунд Бауман написа в своя труд за глобализацията: „ Да, доста хора, които преди този момент не са имали опция да се движат по света, получават тази опция като скитници и бежанци. “
Като скитници и бежанци. Да, несъмнено, има туристи, има богати хора, които се местят от страна в страна. Но има и такива, които се местят като мигранти, които не могат да намерят освен работа, само че и храна в своите страни. И в това отношение глобализацията има две такива лица. Глобализацията фрапантно уголемява пропастта сред богатите и бедните.
И по този начин, същият Зигмунд Бауман вкара две доста забавни такива концепции, „ световни “ и „ локални “. Глобализацията разделя хората на две групи: световните са тези, които се движат умерено по планетата. А локалните поданици, в случай че вземем мигрантите, са тези, които просто са лишени от опцията да се движат из планетата.
През 1984 година стартира да се употребява терминът " глокализация ". Защото глобализацията има два аспекта. Ако в предглобалната ера главната поляризация минава сред държавното и районното равнище, то в ерата на глобализацията тези две равнища, държавно и районно, са притиснати сред световното и локалното. И тези две равнища стават изцяло преобладаващи.
Компресията на пространството анулира потока на времето. Населението на Първия свят живее във постоянно настояще, преживявайки поредност от епизоди, хигиенично отделени от предишното и бъдещето. Тук хората са непрекъснато заети и непрекъснато им липсва време.
Населението на Третия свят е смазано от бремето на изобилното, ненужно и неефикасно време, което няма какво да запълни. По тяхно време " в никакъв случай нищо не се случва ". Те не " управляват " времето - само че те са следени от него, за разлика от техните предшественици, които са живели съгласно безличния темп на фабричното време. Те могат единствено да убиват времето, защото то постепенно ги убива.
Населението на Първия свят живее във времето; пространството няма значение за него. Именно този опит Жан Бодрияр улови в облика на „ хиперреалността “, където виртуалното и действителното са неразделни.
Населението на Третия свят, в противен случай, живее в пространството - тежко, вискозно-устойчиво, което свързва времето и го прави отвън контрола на хората. Времето на последното е празно и неструктурирано. Само виртуалното, телевизионното време има конструкция – „ разписание ”. През останалото време, то е монотонно, изтича без диря.
Жителите на Първия свят - световни предприемачи, културни мениджъри, учени - се движат легално, на втория - нелегално; първите са " туристи на живота ", вторите са скитници, а на вторите не им е разрешено да се трансфорат в първите. Глобалният свят е светът на туристите, светът без скитници е утопията на света на туристите.
Тези, които живеят на локално равнище, нямат благоприятни условия за развиване. По една доста елементарна причина... Гледах речта на един наш народен представител, народен представител в Думата, който говореше за Филипините. За Филипините той описа безусловно следното:
Пътувал той с делегация от Думата. Разказва, че даже кокосовите дървета към този момент се имат във Филипините от мултинационални корпорации. Хората, които живеят там, на практика не имат нищо. А по какъв начин оцеляват хората? Ако се роди момче, това е огромна тъга, споделя този народен представител, тъй като от момче нищо не може да се направи. А за тези, които имат момиче...
Тя може да бъде изпратена в богата страна като детегледачка (бавачка), като стриптизьорка, като проститутка… Но девойките се раждат на половина, 50x50…
Ето за какво в този момент има акция във Филипините, споделя той. И по този начин, когато едно момче навърши 10-12 години, стартират да му подхлъзват играчки за девойки. И в случай че прояви интерес, тогава на 14 години го оперират, махат му две ребра, с цел да има талия... И му спомагат, като 6-7 фамилии вземат участие в интервенцията, и това момче... Сега той към този момент не е момче. Той ще ги храни 15-20 години. Той ще ги устоя.
Това е единственият източник на приходи за мнозина. Във Филипините има 115 милиона души! Нямат парцели, нямат работа. Тоест на процедура това е един " пикник в коридорите на цивилизацията ".
И мисля, че Филипините не са единствената страна в света в това отношение. Добре, да кажем ето една Бразилия, където хората оцеляват благодарение на криминализация... Просто там криминализацията е форма на обществена организация. Но това приказва още един път за обстоятелството... И да! Всичко това се случи през последните 40 години.
Това допуска, че глобализацията, в действителност, съществено казано, отрязва 80-90% от популацията на света от обществения къс. Това е пресортиране на човечеството, просто изхвърляне на 80-90%, които не се вписват в пазара.
В нашата страна, както знаете, Чубайс при започване на 90-те сподели: „ Е, тези, които не се вписват в пазара... “ Казаха му, че пенсионерите умират... Той сподели: „ Е, тези, които не се вписват вписват в пазара, по-късно ще си тръгнат... А дамите раждат нови, които ще се впишат в пазара. “
Ето. Но факт е, че една постиндустриална система, от научна позиция... Тя не се нуждае от огромна работническа класа, във връзка с числеността, или огромна междинна класа. Тя въобще не се нуждае от доста население.
Ето за какво една от главните задания на международния буржоазен хайлайф, която към този момент е закрепена от 1992 година в документите на Организация на обединените нации, е намаляването на популацията на планетата. „ Намаляване на популацията “ звучи толкоз неутрално… Или както го наричат… „ Семейно обмисляне “… Всъщност това е един изцяло обикновен геноцид. Защото да понижим популацията на света с 80% до края на 21 век... Аз да вземем за пример, нямам концепция по какъв начин може да стане това...
Тоест глобализацията се оказва политически и стопански нещо напълно друго от това, което съставляват нейните идеолози. Има доста теории за глобализацията. При последното ми пътешестване до Лондон си купих книгата The Theories of Globalization. И множеството от тези теории... Когато четете това, в действителност желаете да живеете в света на глобализацията, тъй като те черпят... Е, такива вероятности са напряко фантастични!
Това е същото като с Болонската система. Знаете ли един от главните причини в интерес на Болонската система? Пътуване до разнообразни университети.
Тоест можеш да учиш през днешния ден в Прага, идващия учебен срок - в Единбург, тъй като програмата е една и съща на всички места. Но тогава поражда въпросът. Защото... Факт е, че Болонската система е част от глобализацията. Ако програмата е една и съща на всички места, за какво да вървя от родната Прага до Единбург.
А социологически изследвания демонстрират, че студентите пътуват. Но пътуват към 5-6 седмици. Това е подобен студентски туризъм... Те не учат по това време. Те са зачислени, защото дисциплината в европейските университети е почти същата като нашата. В Европа дисциплината е спокойна. Защото плащате за обучение. А като не искаш да учиш, ела следващата година и отново заплати. Няма значение.
Но този принцип на глобализация, вграден в Болонската система, в действителност няма нищо общо с образованието. Позволява единствено на студенти да се мотаят от страна в страна. Но по принцип за какво да отидете в избрана страна за 5 седмици? Всяка страна можеш да видиш най-вече за 2 седмици.
Искам да кажа, в действителност това нещо е толкоз демагнетизиращо. А Болонската система като аспект на глобализацията работи кардинално в същата посока като глобализацията като цяло. Целта на глобализацията… Тя не е цел, а цел! Обективно това е разрушаването на актуалното общество.
Така както Болоня има своята, по този начин да се каже, цел да унищожи университета като специфична институция на Модерността, образувана през последните 200-250 години. И не споделям, че по Болонската система съотношението " длъжностен - професор " в университета се измества внезапно в интерес на длъжностното лице.
Знам, да вземем за пример, в тези наши университети, които интензивно внедриха Болонската система... Появиха се доста " експерти по обработка на документи по Болонската система "! Всъщност процесът на образование се заменя с попълване на тези, по този начин да се каже, " хартии ", т.е. формализиране. Всъщност глобализацията като развой се характеризира с формализирането на доста, доста процеси.
Връщайки се към видеото за Филипините. Този народен представител приказва за учебниците, по които учат. Дизайнът доста ми подсети на американския учебник " Глобалистика ". Това е композиция от география, история и антропология. От всичко по малко.
А той говореше за филипинското учебно заведение. Има физика, химия и биология... Отново всичко дружно. Но всичко е на такова равнище, че вие даже... И несъмнено, по какъв начин работи електричеството, те въобще не схващат. И, споделя той, това не е дивотия. Там има учебно заведение. Но учебното заведение работи по този начин...
Когато Филипините за първи път станаха свободна страна, те имаха относително естествена просветителна система. Но по-късно започнаха последователно да се опростяват. Тоест, разумно, при започване на 90-те, когато казвахме: „ Е, за какво човек, който приключи 10 клас и отиде да работи като водач, за какво му би трябвало химия? Защо би трябвало да знае 25 бензенови съединения? Не е нужно да знае! Да махнем химията… ” И тъй наречените Тук, апропо, обърнете внимание, дружно с глобализацията по света се следи внезапно опростяване на образованието. И това нещо е изцяло НЕслучайно.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Неслучайно Зигмунд Бауман написа в своя труд за глобализацията: „ Да, доста хора, които преди този момент не са имали опция да се движат по света, получават тази опция като скитници и бежанци. “
Като скитници и бежанци. Да, несъмнено, има туристи, има богати хора, които се местят от страна в страна. Но има и такива, които се местят като мигранти, които не могат да намерят освен работа, само че и храна в своите страни. И в това отношение глобализацията има две такива лица. Глобализацията фрапантно уголемява пропастта сред богатите и бедните.
И по този начин, същият Зигмунд Бауман вкара две доста забавни такива концепции, „ световни “ и „ локални “. Глобализацията разделя хората на две групи: световните са тези, които се движат умерено по планетата. А локалните поданици, в случай че вземем мигрантите, са тези, които просто са лишени от опцията да се движат из планетата.
През 1984 година стартира да се употребява терминът " глокализация ". Защото глобализацията има два аспекта. Ако в предглобалната ера главната поляризация минава сред държавното и районното равнище, то в ерата на глобализацията тези две равнища, държавно и районно, са притиснати сред световното и локалното. И тези две равнища стават изцяло преобладаващи.
Компресията на пространството анулира потока на времето. Населението на Първия свят живее във постоянно настояще, преживявайки поредност от епизоди, хигиенично отделени от предишното и бъдещето. Тук хората са непрекъснато заети и непрекъснато им липсва време.
Населението на Третия свят е смазано от бремето на изобилното, ненужно и неефикасно време, което няма какво да запълни. По тяхно време " в никакъв случай нищо не се случва ". Те не " управляват " времето - само че те са следени от него, за разлика от техните предшественици, които са живели съгласно безличния темп на фабричното време. Те могат единствено да убиват времето, защото то постепенно ги убива.
Населението на Първия свят живее във времето; пространството няма значение за него. Именно този опит Жан Бодрияр улови в облика на „ хиперреалността “, където виртуалното и действителното са неразделни.
Населението на Третия свят, в противен случай, живее в пространството - тежко, вискозно-устойчиво, което свързва времето и го прави отвън контрола на хората. Времето на последното е празно и неструктурирано. Само виртуалното, телевизионното време има конструкция – „ разписание ”. През останалото време, то е монотонно, изтича без диря.
Жителите на Първия свят - световни предприемачи, културни мениджъри, учени - се движат легално, на втория - нелегално; първите са " туристи на живота ", вторите са скитници, а на вторите не им е разрешено да се трансфорат в първите. Глобалният свят е светът на туристите, светът без скитници е утопията на света на туристите.
Тези, които живеят на локално равнище, нямат благоприятни условия за развиване. По една доста елементарна причина... Гледах речта на един наш народен представител, народен представител в Думата, който говореше за Филипините. За Филипините той описа безусловно следното:
Пътувал той с делегация от Думата. Разказва, че даже кокосовите дървета към този момент се имат във Филипините от мултинационални корпорации. Хората, които живеят там, на практика не имат нищо. А по какъв начин оцеляват хората? Ако се роди момче, това е огромна тъга, споделя този народен представител, тъй като от момче нищо не може да се направи. А за тези, които имат момиче...
Тя може да бъде изпратена в богата страна като детегледачка (бавачка), като стриптизьорка, като проститутка… Но девойките се раждат на половина, 50x50…
Ето за какво в този момент има акция във Филипините, споделя той. И по този начин, когато едно момче навърши 10-12 години, стартират да му подхлъзват играчки за девойки. И в случай че прояви интерес, тогава на 14 години го оперират, махат му две ребра, с цел да има талия... И му спомагат, като 6-7 фамилии вземат участие в интервенцията, и това момче... Сега той към този момент не е момче. Той ще ги храни 15-20 години. Той ще ги устоя.
Това е единственият източник на приходи за мнозина. Във Филипините има 115 милиона души! Нямат парцели, нямат работа. Тоест на процедура това е един " пикник в коридорите на цивилизацията ".
И мисля, че Филипините не са единствената страна в света в това отношение. Добре, да кажем ето една Бразилия, където хората оцеляват благодарение на криминализация... Просто там криминализацията е форма на обществена организация. Но това приказва още един път за обстоятелството... И да! Всичко това се случи през последните 40 години.
Това допуска, че глобализацията, в действителност, съществено казано, отрязва 80-90% от популацията на света от обществения къс. Това е пресортиране на човечеството, просто изхвърляне на 80-90%, които не се вписват в пазара.
В нашата страна, както знаете, Чубайс при започване на 90-те сподели: „ Е, тези, които не се вписват в пазара... “ Казаха му, че пенсионерите умират... Той сподели: „ Е, тези, които не се вписват вписват в пазара, по-късно ще си тръгнат... А дамите раждат нови, които ще се впишат в пазара. “
Ето. Но факт е, че една постиндустриална система, от научна позиция... Тя не се нуждае от огромна работническа класа, във връзка с числеността, или огромна междинна класа. Тя въобще не се нуждае от доста население.
Ето за какво една от главните задания на международния буржоазен хайлайф, която към този момент е закрепена от 1992 година в документите на Организация на обединените нации, е намаляването на популацията на планетата. „ Намаляване на популацията “ звучи толкоз неутрално… Или както го наричат… „ Семейно обмисляне “… Всъщност това е един изцяло обикновен геноцид. Защото да понижим популацията на света с 80% до края на 21 век... Аз да вземем за пример, нямам концепция по какъв начин може да стане това...
Тоест глобализацията се оказва политически и стопански нещо напълно друго от това, което съставляват нейните идеолози. Има доста теории за глобализацията. При последното ми пътешестване до Лондон си купих книгата The Theories of Globalization. И множеството от тези теории... Когато четете това, в действителност желаете да живеете в света на глобализацията, тъй като те черпят... Е, такива вероятности са напряко фантастични!
Това е същото като с Болонската система. Знаете ли един от главните причини в интерес на Болонската система? Пътуване до разнообразни университети.
Тоест можеш да учиш през днешния ден в Прага, идващия учебен срок - в Единбург, тъй като програмата е една и съща на всички места. Но тогава поражда въпросът. Защото... Факт е, че Болонската система е част от глобализацията. Ако програмата е една и съща на всички места, за какво да вървя от родната Прага до Единбург.
А социологически изследвания демонстрират, че студентите пътуват. Но пътуват към 5-6 седмици. Това е подобен студентски туризъм... Те не учат по това време. Те са зачислени, защото дисциплината в европейските университети е почти същата като нашата. В Европа дисциплината е спокойна. Защото плащате за обучение. А като не искаш да учиш, ела следващата година и отново заплати. Няма значение.
Но този принцип на глобализация, вграден в Болонската система, в действителност няма нищо общо с образованието. Позволява единствено на студенти да се мотаят от страна в страна. Но по принцип за какво да отидете в избрана страна за 5 седмици? Всяка страна можеш да видиш най-вече за 2 седмици.
Искам да кажа, в действителност това нещо е толкоз демагнетизиращо. А Болонската система като аспект на глобализацията работи кардинално в същата посока като глобализацията като цяло. Целта на глобализацията… Тя не е цел, а цел! Обективно това е разрушаването на актуалното общество.
Така както Болоня има своята, по този начин да се каже, цел да унищожи университета като специфична институция на Модерността, образувана през последните 200-250 години. И не споделям, че по Болонската система съотношението " длъжностен - професор " в университета се измества внезапно в интерес на длъжностното лице.
Знам, да вземем за пример, в тези наши университети, които интензивно внедриха Болонската система... Появиха се доста " експерти по обработка на документи по Болонската система "! Всъщност процесът на образование се заменя с попълване на тези, по този начин да се каже, " хартии ", т.е. формализиране. Всъщност глобализацията като развой се характеризира с формализирането на доста, доста процеси.
Връщайки се към видеото за Филипините. Този народен представител приказва за учебниците, по които учат. Дизайнът доста ми подсети на американския учебник " Глобалистика ". Това е композиция от география, история и антропология. От всичко по малко.
А той говореше за филипинското учебно заведение. Има физика, химия и биология... Отново всичко дружно. Но всичко е на такова равнище, че вие даже... И несъмнено, по какъв начин работи електричеството, те въобще не схващат. И, споделя той, това не е дивотия. Там има учебно заведение. Но учебното заведение работи по този начин...
Когато Филипините за първи път станаха свободна страна, те имаха относително естествена просветителна система. Но по-късно започнаха последователно да се опростяват. Тоест, разумно, при започване на 90-те, когато казвахме: „ Е, за какво човек, който приключи 10 клас и отиде да работи като водач, за какво му би трябвало химия? Защо би трябвало да знае 25 бензенови съединения? Не е нужно да знае! Да махнем химията… ” И тъй наречените Тук, апропо, обърнете внимание, дружно с глобализацията по света се следи внезапно опростяване на образованието. И това нещо е изцяло НЕслучайно.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ