Зигмунд Фройд: Идеалната любов съществува само между зависимия и наркотика
„ Идеалната, безконечна, чиста от злоба обич
съществува единствено сред подвластния и опиата. “
Зигмунд Фройд
Дълго време индивидът е живял със самочувствието на единственото умишлено създание във Вселената. Но развиването на науката нанася тежки удари по това самочувствие, най-силният и мъчителен от които идва от Фройд и неговото обучение.
Науката поддържа, че психологичното у индивида е еднопосочно на неговото схващане. Но Фройд стига до извода, че това не е по този начин. Той съпоставя душeвността с айсберг, при което съзнанието е като неговата забележима част, а голямата му подводна част е сферата на несъзнаваното.
„ Оказва се, че човешкото „ аз “ не е собственик в личния си дом “, написа Фройд. Поради това съзнанието следва да се смъкне от илюзорния фундамент на стопанин в човешкия живот. А това е тежък удар по самолюбието на индивида.
Най-интересните способи за предотвратяване от страданието са тези, които се пробват да повлияят на личния ни организъм. В последна сметка всяко страдалчество е единствено чувство и съществува дотолкоз, доколкото го усещаме, а ние го усещаме единствено с помощта на избрана организация на личния ни организъм.
Най-грубият, само че и най-резултатният способ на това повлияване е химичният – интоксикацията. Не имам вяра някой да е разгадал нейния механизъм, само че е реалност, че съществуват непознати на тялото субстанции, чието наличие в кръвта и тъканта ни основава непосредствени чувства за наслаждение, и дотолкоз променят изискванията на сетивния ни живот, че ставаме неспособни за разбиране на изблиците на отегчение.
И двете въздействия протичат освен по едно и също време, само че наподобяват тясно свързани между тях. В химичния състав на нашия организъм вероятно съществуват субстанции, които работят по съответния метод, защото ние познаваме минимум едно болестно положение – манията, при което се демонстрира държание, сходно на опиянението, без да бъде употребявано наркотично вещество.
Това ни демонстрира и нашият естествен психологичен живот – съмнения сред по-лесно и по-трудно възникване на удоволствието, паралелно с които се демонстрира по-малка или по-голяма схватливост по отношение на неудоволствието.
Успехът на опиатите в битката за благополучие и за отбягване на нищетата бе толкоз скъп като берекет, че индивидите, както и народите, им бяха отредили място в тяхната либидна „ стопанска система “.
На тях ние изискуем освен непосредственото реализиране на удоволствието, само че също по този начин и парченце от толкоз жадуваната самостоятелност от външния свят. Знаем също, че посредством виното, пропъждащо грижите, можем когато и да е да избегнем натиска на действителността и да намерим леговище в един личен свят с по-благоприятни сетивни условия.
Известно е, че точно това свойство на опиатите обуславя предизвикваната от тях заплаха и щета. Може би те са отговорни за това, че огромно количество сила, която би могла да бъде използвана за възстановяване ориста на хората, се изгубва неизползвана.
Из „ Ерос и просвета “, Зигмунд Фройд
