Откажете се от стремежа да излизате винаги прави
И за какво това е толкоз значимо за любовните връзки.
Ако попитате няколко двойки дали имат проблеми в връзките си, евентуално част от тях ще ви отговорят позитивно.
И множеството от тях ще ви кажат, че повода са непрекъснатите кавги. Но съществуват ли двойки, които не спорят непрестанно? Предполагаме сами ще се досетите какъв е отговорът и на този въпрос.
Психолозите обаче са безапелационни, че не става дума за това какъв брой постоянно и защо се карат двойките, а по какъв начин тъкмо протичат кавгите им. Много постоянно те минават границите на даден проблем, без в действителност да го вземат решение, и се трансформират в “борба за превъзходство ”. За да могат разногласията да бъдат продуктивни и от тях да има същинска изгода, специалистите поучават да се фокусирате повече върху това какво би решило обстановката, а не върху това кой е прав в дадения случай. Или с други думи – да подхождате от прагматична, а не от персонална позиция.
Всяко едно изявление може мигновено да промени курса на даден мотив, измествайки го от казуса и фокусирайки го върху това кой е отговорен за появяването му. Изказванията от вида: “Той постоянно прави, каквото си желае, не се интересува от моето мнение, ” постоянно са последвани от контрааргумент, целящ да потвърди противоположното. И до момента в който се усетите, всеки от вас стартира да потвърждава личната си теза, тонът на диалога се трансформира, стартират обвиняванията и най-после всичко приключва с най-малко един засегнат и афектиран.
А в действителност, нито един от вас не е схванал същински какво желае да му каже другия. Под всичките тези думи се крият други проблеми, от време на време неустановеност в себе си или в отсрещната страна, само че са замаскирани от устрема да докажете правотата си, без в действителност да имате действителна потребност от това.
Междувременно, отсрещната страна стопира да се интересува от казуса и стартира да търси метод да ви потвърди, че обвиняванията ви са неоснователни. Правотата на обстоятелствата измества фокуса от същинския спор и в последна сметка двамата се връщате на изходна позиция, без да сте решили нищо.
По-лошото е, че с течение на времето доста хора са склонни да връщат към тези обстановки, само че още веднъж не поради казуса. А с цел да извадят нови причини, целящи да потвърдят личната им теза.
Не слушайте това, което ви споделят, а се замислете какво имат поради с думите си
Запитайте се какво ще изгубите, в случай че позволите на колегата си да бъде прав. Дали това ще ви навреди по някакъв метод? Можете ли просто да се съгласите с него и да продължите да дискутирате по-важните неща? Колкото и да не ви се желае да “излизате отговорен ” в тази ситуация, от време на време това е най-хубавата тактика. По този метод ще избегнете и една камара спомагателни обвинявания, хвърчащи и от вас, и от него, и евентуално ще съумеете да решите главния проблем. Което, като се замислите, е задачата на всеки спор.
Инфо: http://www.missbloom.bg
