I walk alone And you know I never felt at

Дейв ГЕЪН на 55 ♠ Personal JESUS на няколко поколения

„ I walk alone
And you know I never felt at home
I'm so hard to please
And I have everything I need ”
(A Little Lie Lyrics by Dave GAHAN)

Два опита да си тръгне от този живот, един сърдечен удар и рак. Дейвид Геън явно е вечен – поне за почитателите му това е безспорна истина. На 9 май хулиганът-проповедник на английската сцена и фронтмен на Depeche Mode навършва 55 години. Отказал ли е опиатите – да, помъдрял ли е – да, успокоил ли е градуса на напрежение – никога. Дейв е Кралят на шоуто, Властелинът на думите, страстите и революциите, които връхлитат голямата аудитория на обичаните Depeche Mode и ни карат да мечтаем за още от тоя музикален опиат. Дейв дирижира многохилядните концерти на своята велика група, и да пееш с него и Мартин Гор, е като да получиш благословия от върховен свещеник. Защото той е всепризнатият Personal Jesus на няколко генерации.

Радостта идва от там, откъдето минимум я очакваш. Обикновено от просите неща – за мен, когато виждам по какъв начин синът ми играе баскетбол, или се разхождам из Сентрал Парк, когато всички дървета цъфтят.

За мен постоянно е било предизвикателство да виждам към светлината, да диря тези кътчета от сърцето, където има вяра и религия, и да се пробвам да ги сграбча, вместо да ги разруша. Прекарах доста години в опити да съкруша тези усеща на вяра, и сигурно имах някои достижения.

Отнема дълго време, до момента в който откриеш личния си глас. По пътя, подражаваш на всички, които са те въодушевили – в моя случай Джони Кеш, Дейвид Бауи, Джон Лидън.

Със сигурност имам тъмна страна, която може да бъде много порочна, само че всеки от нас има такава.

Когато с Depeche Mode записваме албум в никакъв случай не е просто. Това е прекомерно комплициран и дълъг развой. Разполагаме с лукса на времето. И не съм сигурен, че това е нещо положително, когато си създател.

Имам потребност да усещам публиката. Наслаждавам се на възприятията на всички, пристигнали на концертите ни. И има нещо спиритуално в цялата тая атмосфера. Сякаш ние дружно сътворяваме всичко това.

Когато пея, постоянно предпочитам най-видимото място. Това е доста кинематографично и получавам чувство за цялото пространство. Обожавам, когато музиката прави такива чудеса.

'Presence of God' е ария за това същинско схващане, когато от време на време си излязъл от обувките си, отворил си ушите си и си почнал да чуваш какво се случва към теб - и получаваш отговорите на въпросите, които си задал.

'Enjoy the Silence' – в тази ария в действителност има нещо, което е като вечността. И аз в никакъв случай не съм се уморявал да я извършвам, нито пък съм мислил да й притурям нов образ.

Познавате единствено моята повърхнина. Нужни са ми години, с цел да имам близки връзки с хората.

Аз съм много пристрастяваща се персона, по тази причина внимавам, когато желая повече от това, от което нуждая се – даже да е шоколад.

Има една част от мен, която желае да бъде грижлив, обичащ татко, само че има и друга, която е същинско мръсно животно. И в случай че не й разреша да излезе, се шашардисвам.

Често се хващам паднал на колене, молейки се за нещо или на някого, да излезе отвън надзор.

Имах няколко срещи със гибелта, където самичък избрах да отида. Последната, през 1996 година прекатурна живота ми. И проумях, че не съм вечен. Нямаше огромна бяла светлина, аз просто потънах в тази ужасна мрачевина и един застрашителен глас вътре в мен сподели: 'This is not right.'

Когато съм със брачната половинка си и имаме сантиментална вечер, нормално си представям чаша алено вино, само че поръчам чаша газирана вода. Бих предпочел виното, само че зная, че няма да се свърши единствено с една чаша.

Depeche Mode - Enjoy The Silence (Live in Berlin)