И в Бургас, и в Пловдив има настроения за демонтаж

И в Бургас, и в Пловдив има настроения за ремонт на паметниците на Съветската войска. В останалите градове локалните политици не са поставяли въпроса, въпреки че съперници на постаментите са ги боядисвали в алено.

В Бургас, където тече полемика от дълги години, дори са признати правила за пренасяне на паметници. Най-важното изискване е да има най-малко 1000 подписа на жители в поддръжка на настояването. Никой не ги е събрал до момента. Многократно обаче е поставян въпросът за преместването на Альошата от центъра на града.

Стефан Петров от Организацията за протекция на българските жители твърди, че е

недопустимо монументите на велики българи като Христо Ботев и Васил Левски да са дребни,

а руският боец да се извисява над всички, и то в центъра на града. Трябвало да бъде изместен, изключително в подтекста на войната в Украйна. Но самодейността не е стигнала до дъно. Засега общината продължава да се грижи за почистването на Альошата.
Бургаският Альоша стърчи с внушителните си 18 метра. 
Много по-яростен е абсурдът в града под тепетата, където даже се е стигнало до решение за ремонт, което обаче е анулирано. Последно регионалният шеф през август тази година разгласи, че топката е в ръцете на общинарите.

Там обаче съгласно локалния историк Димитър Райчев премахването би било огромен проблем. Първо, мястото е нависоко, нямало по какъв начин кранът да стигне до горе, или трябвало да е 200-метров. Второ, цялата площадка преди стълбите на тепето изпод е куха, тъй като е имало воден контейнер за напояване и за шадравана. Това значи, че подемното оборудване може да пропадне, в случай че се качи там. Освен в случай че не нарежат Альошата на части. Според документите му те са 85 на брой.

През 1955 година тайно на инспекция преди откриването пристигнал руският водач Никита Хрушчов, който кипнал от гняв, че два детайла в стойката опонират на руския военен правилник. Войникът не държал вярно шпагина - виси надолу като револвер, а не притиснат начело, само че към този момент били хвърлени пари и нямало по какъв начин да се промени. Другата неточност е, че кепето на боеца е наклонено наляво, а по руския правилник е надясно.

Много са версиите кой е прототипът

на пловдивския паметник. Най-популярната е, че е боецът Алексей Скурлатов от с. Налобиха в Алтай, чиято фотография е послужила за модел. Мъжът работил по възобновяване на телефонната линия София - Пловдив през 1944 година

Тогава се сприятелил със служителя Методи Витанов и след това той дал негова фотография при изработването на паметника. Ветеранът от Втората международна война видял паметника чак на 60-годишнината си през 1981 година Починал е през 2013 година

Според друга версия пред скулптора е театралничил тухларят Георги Миленков от Пазарджик. Певецът

Бисер Киров пък разказа трета хипотеза  преди години -

че същинският Альоша е наследник на белогвардеец. Четвъртото съмнение е, че паметникът е наименуван на името на основния воин на руски филм за рухването на Берлин.

Сред архитектите, които са го проектирали, е и тъстът на Гунди - Борис Марков. Заедно с сътрудниците си са го възнамерявали да е висок 20,5 м от основите до върха на главата, като самата фигура е 10,8 м, а пиедесталът - 6,5 м. Останалото е площадката с основата, прикрепена към скалата. Първата копка на монумента е направена на 1 юни 1954 година, а е приключен през ноември 1957 година

За изработването на каменните фигури е употребен владайски гранит, а за площадката - средногорски сиенит. Всичко е коствало 10 млн. лева

Фигурата съдържа 85 слепени детайла, излети са 46 тона бетон.

Мястото не е определено инцидентно. Бунарджика е второто по височина тепе в Пловдив.
Във Варна няма претенции за ремонт и пренасяне на Паметника на българо-съветската дружба. 
Във Варна няма претенции за ремонт и пренасяне на Паметника на българо-съветската дружба. Но също като в София под него е изкопано подземно противобомбено укритие на " Гражданска отбрана ". Монументът е открит през 1978 година Освен тях в подземията е имало кино- и зала за конференции. Намира се в могилата Турна тепе, на 110 метра надморска височина. Догоре водят 301 стъпала, наречени от варненци " стълбата на спечелилите ".

Днес паметникът е безстопанствен и близките пространства са застроени. Той е останал като остров, към който няма нови кооперации.

На 200 м от него пък се строи новият стадион.

Ентусиазирани младежи нямат самообладание и си провеждат тренировки на необятната площадка на монумента. Там е била Братската могила, която е преместена в Морската градина. За задачата са прокарали специфичен път, с цел да минат багерите, камионите и бетонобъркачките, изяснява Николай Савов в книгата си " Паметниците на Варна ". След изкопаването на бомбоубежището е положен фундаментът с размери 24 на 16 метра. Монументът е висок 23 метра и необятен 48 метра. Площадката е с размер 400 кв. м и върху нея е положена мозайка от речна баластра, добавя откривателят. В специфични пространства се съхранявал пропан-бутанът. Достигал по тръба до разпукания бронзов куб с безконечният огън.

На паметника има 7 фигури, всяка от които е висока по 11,5 метра. Отляво са три дами - едната държи цвете, втората е с отпуснати ръце, а третата носи самун и сол на поднос. Вдясно има 4 фигури на бойци с оръжие през рамото. Те в началото са изработвани от стиропор и са носени до първата площадка, с цел да бъдат направени кофражите.

Всяка от тях се състои от 6 секции от по 5 до 8 тона.

Текст с бронзови букви разказва връзките сред българския и съветския народ.

4-тонната бронзова врата, която серпантина достъпа до вътрешните пространства, изчезва без диря в първите години от прехода. Също и бронзовият жертвеник пред нея. Входът на монумента е зазидан с тухли. Не е ясно и къде са буквите на 22-метровата стена, както и от лозунга на входа " Дружба от епохи за епохи ". Почти всички лампи са счупени, само че въпросът за демонтажа не е подложен.

Точно противоположното е в Стара Загора. Паметникът е в положително положение. В града под липите дори е имало самодейност за търсене на имената на починалите бойци. Проверка на Регионалния исторически музей преди няколко години обаче не съумява да откри кои са те. Няколко са умряли, откакто са били ранени в Румъния, други са били убити от Народния комисариат по вътрешните работи (НКВД) поради мародерства над българи в региона.

От музея даже са потърсили информация за бойците в съветските архиви в Москва, само че се натъкват на противоречие в имената и семействата им и в последна сметка гражданското съдружие, подело самодейността, се отказало.

В Стара Загора паметникът няколко пъти е осъмвал протестно оцветен в алено. Същото се е случвало и с монумента на руския боец в Добрич. Проектиран е още в 1948 година В документите се приказва за " починали " бойци, въпреки че от Регионалния исторически музей са безапелационни, че на територията на Южна Добруджа не са се водили бойни дейности против Съветската войска. 42-ма бойци са умряли от рани от сражения отвън страната, а

трима - в автомобилна злополука.

Монументът е пресечена четириъгълна пирамида, излят от компактен бетон, облицован с врачански каменни плочи. Отпред е фигурата на боеца с автомат " Шпагин-41 ". Издялана е от скулпторката Васка Емануилова (един от създателите и на паметника на руския боец в София), както доста от тези монументи в страната. Пирамидата е висока 14 м, а боецът - 3,5 м.

Също от 40-те години е и монументът в Нова Загора. Той е открит през февруари 1950 година и до през днешния ден се поддържа в положително положение. Представлява висок правоъгълен фундамент, повдигнат стъпаловидно. В горната част е руският боец с автомат във вдигнатата лява ръка. Общата височина е 9 метра, дължината - 6 м, широчината - 5,80 метра, а дълбочината на основите - 2,40 м.

Изработен е от бял врачански камък.

Североизточно от монумента са гробовете на 27 бойци от 195-а Новомосковска червеноармейска дивизия на 66-и стрелкови корпус на 37 войска. Имената им са изписани върху плочи, само че буквите към този момент са изтрити. Иначе общината поддържа в положително положение паметника, почиства и алеите към него.

Грижи за монумента на руския боец поставят и в Сливен. Там никой не е изискал демонтажа му до момента. Даже преди една година е изработен ремонт на пътя, стълбите и лампите към него в парка " Хамам хълм ", където е ситуиран.

И в Русе никой не е повдигал въпроса за пренасяне или унищожаване на паметника на Альоша. Още повече че там втори мандат кметът е от Българска социалистическа партия, както и шефът на общинския съвет. На 9 май алените дружно с съветския консул в града означават годишнина от краха на нацистка Германия.

А в Бяла Слатина са още по-грижовни към " Перката "

- възстановили са изхабените детайли преди 7 година Пренесли и тленните остатъци на руските летци в взаимна акция с Национално придвижване " Русофили ".

Само два паметника в страната са отстранени преди софийския, освен това първоначално след 1990 година Първият е на Альошата в Плевен, където е нарязан и претопен дефинитивно. А вторият е в Ямбол. Той е единственият с женска фигура, наричана от локалните " Дебелата ". Общински съветници, свързани с русофилското придвижване, са поискали връщането на монумента, само че до момента развиване по проблема няма.