Любов насила не става! Защо се наказваш?
И това е доста вярно. Когато един човек желае да бъде с теб, той ще е до теб. Точно в този миг. Тук и в този момент. Ако сега индивида, за който си мислиш го няма и си сама – този човек не желае да бъде с теб. Още ли го чакаш? Може и да звучи жестоко, само че истината от време на време е такава. Достатъчно време сме се самозалъгвали и задоволявали със сладникави неистини, които извънредно горчат, когато срокът на валидност им премине.
Любовта постоянно си проличава. Лесно се разпознава. Тя е в дребните неща. Тя се крие в „ гладна ли си “, „ студено ли ти е “, „ обади се, когато пристигнеш “. В спонтанните целувки и инцидентните диалози. В това някой да те попита по какъв начин си, само че без да желае услуга по-късно от теб. Любовта постоянно се вижда, когато я има. Както и когато тя отсъства.
Но не може да се сърдим на някой, че той не ни обича. Любов принудително не става. И от време на време, каквото и да създадем за един човек, не може да го накараме да се влюби в нас. Да, желае ни се повече от всичко да е по този начин, само че уви. В живота постоянно не получаваме това, което най-силно желаеме. Казват, че сякаш е за наше положително. И че от време на време не знаем от какъв по-лош шанс ни е избавил неприятният ни шанс. Но дали е по този начин в действителност? Дали това не са думи, които служат единствено и само за разтуха?
Защо този, в който сме по този начин мощно влюбени, не желае да бъде с нас? Когато може да му предложим безрезервната си обич? Кой естествен би се отказал от нея? Може би този, който не я желае. Нито нея, нито пък нас. Казват, един човек не може да има всичко, тъй като няма къде да го постави. Но не е по този начин. Вярно е, че цялостно благополучие не съществува, само че от време на време, когато единствено едно само нещо е способно да ни направи щастливи, тогава за какво не може да го получим?
Може би, с цел да ни потвърди животът, че и без него можем и в действителност не ни е толкоз нужно, колкото ние си мислим, че е или? Има толкоз доста въпроси без отговор. Толкова доста мисли, които са мъчителни за нас. Факт е, че колкото повече се фокусираме и желаеме да получим обещано нещо, то толкоз повече се отдалечава от нас. Всички знаем известната фраза, че ще получим всичко, което желаеме тогава, когато спрем да го желаеме. Но следователно за какво ни е по-късно? Вярно е, че не може да имаме всичко на този свят, само че пък може да имаме най-малко това, което ще ни направи щастливи?
Любовта е странна. Има хора, които я срещат и остават с нея вечно. Има и такива, които цялостен живот мечтаят за нея, само че тя в никакъв случай не идва при тях. Защо? Всеки един човек на тази земя заслужава да се влюби. Заслужава да изпитва това прелестно възприятие. Вярно е, че от време на време доста боли. Но живял ли си същински в случай че в никакъв случай не си изпитал обич?
Любовта идва. Но не, когато ние желаеме. А когато тя реши, че към този момент сме задоволително подготвени за нея. Но белким има подобаващ миг за нея? Всъщност тя в никакъв случай не пита, а просто връхлита и те отнася. И в случай че имаш задоволително шанс, ще останеш цялостен след нея. Ако ли не – то тогава ще събираш парченцата от сърцето си цялостен живот и отново няма да стане цяло.
Защото това е любовта. Понякога е добра. Понякога е неприятна. Но постоянно красива. И постоянно си заслужава. Защото тя ни кара да се усещаме живи и същински. Стига да е споделена несъмнено. Останалата е гадна. Много. Защото всички знаем, че обич принудително не става. Колкото и да ни се желае. Тази обич постоянно ще боли.
