И тази година традицията повелява – февруари е месецът на

Драги ми Смехурко,
Сядам да ти пиша…
Тиквеник, здравей!

Иска ми се да ти напиша какво означаваш за мен, пробвам се да намеря верните думи, само че изпитвам усложнение. Няма по какъв начин да опиша всички страсти, които предизвикваш в мен, метода, по който ме караш да се усещам, когато те очаквам с неспокойствие да се прибереш у дома.

1. Ние сме едно – израстваме дружно, радваме се, плачем и се забавляваме дружно. Познаваме се повече от всеки различен, четем мислите си, разбираме се единствено с взор, свикнахме един с различен. Дразним се, обичаме се, крещим си, знаем от какво има потребност другият, станали сме неотменна част един от различен – от мислите, от живота си. И тогава разбирам едно – не мога да бъда без теб, дано остареем дружно, дано си танцуваме по нервите цялостен живот. Нека знаейки какво желае другият, вършим и невъзможното, с цел да не го получи!

2. Няма думи, които да изразят любовта, която усещам. Знам единствено, че когaто те видя, се усещам вкъщи, знам че съм си у дома и към този момент всичко е наред. А у дома ти си шефа! Нямам самообладание да възникне следващият спор за обзавеждане и ти да мислиш, че си победител. А действително целият апартамент да е изпълнен с винтидж находки, с които все някой ден ще свикнеш! Нека не забравяме, че последната дума ще е твоя! И да знаеш, домът ни ще е в бяло!

3. Цялото ми благополучие е с теб, в това да бъда покрай теб! Всеки момент, прекаран с теб, е хубав и неповторим… Означаваш толкоз доста и толкоз разнообразни неща… И тогава знам – не желая без теб, желая всичко. Не желая да съм сама и да бактисвам, жадувам да изобретявам нови мотиви за леки дрязги, които да поддържат пожара сред нас.

4. Всичко, което върша с теб е Обич – даже и всички мои специалитети в кухнята, които ти, уви, не можеш да оцениш, тъй като са безсолни! Как не разбра, че дребната ми загадка за какво сготвям безсолно е, тъй като желая единствено захар в нашия живот!

5. Не е правилно, че няма незаменими хора – ти си тази част от моята същина, която няма по какъв начин да бъде сменена. Да забравиш обичан човек е невероятно – в нашата обич аз съм ти и ти си аз, душите ни са направени идентични, с цел да се срещнат. Добре че са единствено душите, тъй като повярвай ми, този джип, който планираш да купиш, въобще не ми е по усета (помисли единствено какви компактни коли има – бял фиат 500 кабрио с червен покрив, по този начин ще ти (ми) пасне).

6. Това за пеперудите в корема – мислех, че е просто хипербола, само че стомахът ми се трансформира в поле на пърхащи до изнемога пеперуди, постоянно когато те погледна с моите обичащи очи – желая пеперудите завинаги… Това пърпорене си желае непрестанно подклаждане – въпреки всичко, не забравяй тази вечер още веднъж да си метнеш облеклата на земята, това ме кара да хвърча в облаците! А кажеш ли – „ Тук от кой момент не е чистено “… Охооо, напряко възприятието е повече от вълшебно!

7. Обичам да си лягам до теб, само че още повече обичам, когато заран първото нещо, което видя е спящото ти лице, методът, по който се въртиш насън, и по какъв начин ме търсиш с ръка още спейки – желая постоянно да заспиваме и да се събуждаме заедно… А най-любимото ми е, когато те прегърна, да ми кажеш – „ Тежиш ми “… уау! Или… „ Не ми дишай в лицето, нямам въздух “… Най-магнетичните изречения!