И така... Баба Марта някога българите са я посрещали по

...
И така... Баба Марта някога българите са я посрещали по
Коментари Харесай

Баба Марта не е баба!

И по този начин... Баба Марта в миналото българите са я посрещали по сватбарски, сиреч както са посрещали младоженка – покриват, забулват къщите, размятат червеното сватбарско знаме. В това посрещане има нещо, което се крие в поговорката „ Нова младоженка – нов шанс! " Но щом я посрещат, това значи, че идва от някъде. Това нейно идване е триумфално, то е завръщане на победителка... За да разберем тези отивания и завръщания на фолклорната Баба Марта, ще напомня, че фолклорното време е циклично за разлика от нашето време, което май е линейно. 
„ Завръщането " е фолклорна метафора на „ раждането ", а „ отиването " – на смъртта, само че гибелта, разбирана като път към „ раждането ". Посрещането на Баба Марта с развети червени черги по стрехите е знак, че Баба Марта е била и се е завърнала, станала е нова.


Но за какво баба?

Както споделя фолклорният мит, Баба Марта не обича стариците. Не ги обича, тъй като те са нейното било, а обича девойките, тъй като те са нейното ново ставане. В таксономията на семейно-родовите връзки те са нейни двойници дъщери. И точно Баба Марта като щерка сама на себе си, една очевидна патриархална редакция на митологичното материнство, се връща готова за женитба и я посрещат като младоженка. Зад облика на фолклорната Баба Марта в действителност се крие великата богиня майка.
Триумфалното посрещане-завръщане на Баба Марта е синтезирало архаичните и средновековни смисли на облика и ги е разгънало в единна последователност от традиции и обредни практики. От една страна, те разказват за отношението сред обществото и природата, а от друга – за отношенията сред индивидите в обществото. И по тази причина в мартенската обредност ще срещнем облика един път като фолклорната майка земя и нейната възродена ипостас – дъщерята, и повторно – в същия този сюжет, но редактиран, или приспособен към патриархалността,  вече става дума за сватба, а това ще рече епическо деяние. Оттук и тематиката за счупените гърнета, за мартениците, за девойките, които са бели и червени като мартеница, тъй като могат да станат булки. А това ще рече, 

че могат да се забулят, да станат непознаваеми

– и надлежно може да се появи героят, юнакът, който ще ги познае, ще ги направи законни съпруги. 
По-късно фолклорното християнство щe се вплете в този сюжет с мотива за ухапването от змия. Това е същата онази змия, която подучва Ева да отхапе от райската ябълка, захапване, равнозначно на залюбването от дракон, което в нравствените наставления на Великите пости се показва в табуирания сексуален живот, от една страна, а от друга – в девствеността на булката в първата брачна нощ, когато ще бъде позната от  своя герой съпруг. Белегът за нейната чест е кървавото леке върху бялото платно. Това не е ли мартеница? 


Фолклорната ни Баба Марта е нашенската редакция на митичната Деметра. Баба Марта ту се смее, ту плаче. Този фолклорен облик е синтез на митологичното материнство, на несмеещата се, на ядосаната, на сушавата, на неплодната майка земя – и на смеещата се, на радостната, на плодната майка земя. Оттук и същността на усуканите бяла и алена вълна в мартеница, 

българският фолклорен вид на ян и ин, 

чиято семиотика можем да проследим във всички обредни практики, където бялото се трансформира в алено – от мартеницата до боядисването на великденското алено яйце, където бялото е със значение непорочност, „ гибел ", а оплождащата мощ на аленото му дава живот...
В криптофолклора ни, в блажния ни фолклор има мит, разказваш също, разбира се, като пародира, мита за смеха и рева на Баба Марта. Баба Марта ту се смеела и ту плачела, тъй като февруари бил пай (28 дни), а на април бил мек... климатът.  


По юлианския календар Първа Марта (1.03.) е била началото на църковната Нова година, която по смисъл е обвързвана с тематиката за Пасхата. В архаичния слой на фолклорната ни просвета денят е обвързван с мита за Баба Марта.
Фолклорната Баба Марта „ се посреща с наслада и в символ на тая наслада по къщите гуждат алено или друга алена материя, или пък алена материя навързват на кол и го изправят под стряхата. Туй алено платно би трябвало да се размята, с цел да се разсмее Баба Марта и да пече слънце... Червените парцали по стрехите или покривите стоят до Младенци (9.03.)... Бабичките тоя ден не излизат рано, с цел да не срещнат Баба Марта – тя щяла да бъде ядосана, а времето неприятно. Добре е да я срещнат девойки, за да е топло и положително времето... Заранта чупят гърнета и всевъзможни пръстени съдове, в които се е държал огън... Подшива се долното краище на дрехата с чер конец, с цел да бъдат зашити устата на змиите... На децата връзват мартеници. Мартеница е извит бял и червен конец, който се връзва на дясната ръка на всяко дете, на мома и на младоженка... " (Д. Маринов, 1914 г.)

Статията е оповестена в Списание 8, бр.3/2009 г.
Източник: spisanie8.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР